© Анелия Николова
Емил Кошлуков
Българската национална телевизия (БНТ) е нарушила законовото си задължение да осигури безпристрастно отразяване на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 11-ти юли, а политическите сили в новия български парламент трябва да проведат дълбоки и системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии.
Това се казва в прессъобщение на международната журналистическа организация "Репортери без граници", която класира България на последно място в Европейския съюз - 112 -то по свобода на медиите в своята ежегодна класация.
Изводът за неспазения от БНТ законов ангажимент се базира и на доклад за изборите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), според който БНТ е предоставила повече ефирно време на ГЕРБ, управляващата до април миналата година партия в България.
"По БНТ1, по време на сутрешните и вечерните новини в праймтайма, всички участници получиха общо 28 минути, които бяха насочени предимно към ГЕРБ (17 минути), предимно в положителен тон", се казва в доклада на ОССЕ.
Според "Репортери без граници" неспазването на ангажимента за неутралитет и равнопоставеност от страна на БНТ е било още "по-нагло", защото малко след парламентарните избори, проведени на 4 април, тогавашното правителство на министър-председателя Бойко Борисов отпусна еквивалента на допълнителни 10 милиона евро на телевизията, за да покрие натрупаните й дългове".
Става въпрос за отпускане на допълнителна сума към субсидията на телевизията, с която БНТ да покрие задълженията си от около 20 милиона лева към НУРТС. Обществената телевизия получава подобни допълнителни субсидии от години, като дългът към частната компания все още не е изплатен докрай. Преди време пред "Дневник" генералният директор на БНТ Емил Кошлуков коментира, че подобно отпускане на суми има всяка година.
Според ОССЕ, цитирани от "Репортери без граници", отпусната сума е "награда за благоприятна редакционна политика".
В прессъобщението си организацията споменава и конфликта между служебния министър на културата Велислав Минеков и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, както и че покрай този конфликт член на регулатора - Съвета за електронни медии (СЕМ) Ивелина Димитрова, подаде оставка. Нейният мотив беше, че съветът се е оказал безсилен да направи каквото и да било по отношение на медийните пристрастия преди изборите.
Миналата седмица стана известно, че Емил Кошлуков е глобен с три хиляди лева заради това, че не е предоставил адекватно право на отговор на служебния министър на културата Велислав Минеков.
Конфликтът между двамата избухна, след като Минеков попита защо националната телевизия е спряла излъчването на редовната си програма, за да пусне брифинг на ГЕРБ с участието на Бойко Борисов. Малко след като станаха известни санкциите по закона "Магнитски" Минеков обяви, че Кошлуков може да попадне сред санкционираните лица. Генералният директор отвърна, че ще съди Минеков, а управителният съвет на обществената телевизия излезе с остра декларация. Минеков поиска право на отговор, но участието му в предаването "Още от деня" се превърна по-скоро в едновременно говорене на интервюиращ и интервюиран. Малко по-късно Минеков сезира СЕМ именно за това.
Според "Репортери без граници" "липсата на независимост на БНТ се задълбочава от необоснованите откази за разширяване на работните контакти и уволненията или принудителното напускане на десетки служители по времето на Кошлуков. От юни миналата година насам бивши журналисти от БНТ, сред които Искра Ангелова, чийто договор беше прекратен през 2019 г., настояват за оставката на всички членове на СЕМ и за промяна на правилата за избор на членове на регулатора, така че в него да бъдат включени хора без политически връзки, които са признати заради своите професионалните качества", се казва още в съобщението.
"Подкрепяме тези журналисти в усилията им да постигнат реформа на тази обществена телевизия, която заслужава да бъде разгледана от властите", заявява Павол Шалай, ръководител на отдела на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите. "Време е парламентът, избран на последните избори, най-накрая да проведе задълбочени, системни реформи, за да се справи с липсата на независимост на обществения оператор. Призоваваме също така законодателите да се заемат с предложенията, направени от "Репортери без граници" преди изборите, с цел да се измъкне свободата на печата от задънената улица, до която е стигнала в България, която е на най-ниското място от всички страни в Европейския съюз в нашия индекс за свобода на печата."
През март организацията изпрати 10 идеи за подобряване на медийната среда в България и призова политическите партии да превърнат темата в акцент в своите предизборни платформи. Сред предложенията тогава бяха именно, че независимостта на обществените медии трябва да бъде засилена чрез гарантиране на финансовата им независимост и по-голяма прозрачност на разходите, както и чрез промяна на процедурата и критериите за избор на техните ръководители.
