Слабите програми за превъоръжаване на армията застрашавали националната сигурност

Велизар Шаламанов

© Юлия Лазарова

Велизар Шаламанов



Програмите за превъоръжаване на българската армия - с хоризонт 2020 и 2032 година, не са добри поради липса на комплексен подход, каза от парламентарната трибуна Велизар Шаламанов от "Демократична България". Като пример той посочи покупката на самолети F-16, без преди това да са взети модерни радари. "Липсата на комплексен подход носи риск за сигурността", обобщи Шаламанов.


Днес депутатите водиха повече от час дебати по изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 година, както и по съдържанието на същата програма с хоризонт 2032 година.


Депутатите възложиха в срок от два месеца Министерският съвет да подготви оценка с изводи и препоръки за изпълнението на програма 2020 с предложения за преодоляване на идентифицираните проблеми. Народните представители не приеха искането на Шаламанов правителството да изготви и предложи и актуализирана програма за развитие на отбранителните способности до 2032 година с инвестиционен план-програма за първите пет години по способности, проекти, финансиране, управление и индустриални намерения.




По време на дебатите Велизар Шаламанов обобщи, че в последните години не се изпълняват стратегическите проекти, свързани с армията, приети както от парламента, така и от Министерския съвет. Той посочи, че числеността на армията така и не стигнала 37 хил. души. Шаламанов окачестви като пълен провал реализацията на проектите за придобиване на нови бронирани машини, трикоординатни радари и нови кораби за флота.


"Що се отнася до покупката на нови самолети F-16 за ВВС, при положение че за момента са поръчани 8, а една ескадрила е минимум 14, образно казано, армията се е сдобила с половин кон", отбеляза служебният министър на отбраната Георги Панайотов.


Велизар Шаламанов изрази учудване как, при положение че две пет годишни програми за модернизация на армията не са изпълнени, набързо е приета нова за 12 години, в която са заложени 188 проекта за над 36 млрд. лв.


Той отбеляза, че в нея липсват отговори на ключови въпроси - приоритети, необходими средства и механизми, как ще бъде ангажирана военната индустрия и т.н. Липсвала и част, която да планира утилизация и извеждането от въоръжение на старата руска техника и прекъсване на зависимостите от Русия и Беларус за поддръжката й.
Депутатите от "Демократична България", БСП и "Има такъв народ" изразиха съмнение, че дори приоритетните проекти, гарантиращи минимални военни способности, които са 38 за 9 млрд. лв., ще бъдат изпълнени.
По време на дискусията беше посочено, че докато през 2000 г. България е отделяла 2.89% от БВП за отбрана, през тази делът е трябвало да бъде 1.64%, но дори и той няма да бъде изпълнен.


От трибуната Атанас Зафиров обяви, че политическата оценка на програмите за модернизация на армията, изготвени и планирани за реализация от ГЕРБ, е среден 3. Според него програма за развитие на отбранителните способности до 2032 година е нереалистична, слаба и се нуждае от цялостно преразписване.


Александър Александров от "Има такъв народ" пък допълни, че до момента проблемът не е бил в плановете, а в тяхното изпълнение. Той изрази несъгласие с идеята, лансирана от ДПС, инвестиционните разходи за отбрана да се спрат, като парите за тях се насочат към области като образование, здравеопазване и други.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK