© Велко Ангелов
"България е добър пример за макроикономическа стабилност, но не е най-добрият пример за приобщаващо развитие. Твърде много от хората ни се чувстват изключени или изоставени. И това е глобален проблем. Така че, ако искаме да сме устойчиви, трябва да се справим с тази есклузивност на богаството, която се натрупа с времето."
Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на церемония в Благоевград, където Американският университет в България я удостои със званието "Доктор хонорис кауза" като признание за хуманитарната ѝ дейност, приноса ѝ към образованието и активната ѝ работа в областта на международното сътрудничество.
Споменаването на България в този контекст бе към края на речта, произнесена от нея, след награждаването ѝ с почетното звание. Управляващият директор на МВФ изреди три основни направления на усилията за изграждане на устойчивост от страна на човечеството, за да се справи то с бъдещите предизвикателства - добре образовани, здрави и социално активни хора, но със силни ценности; устойчива планета; устойчивост на икономиките. Георгиева посочи България като пример за последната необходимост.
Преди това тя коментираше значението на човешкия капитал в тази подготовка:
"Човешкият капитал е определящият за бъдещето. Седемдесет процента от богатството на този свят сме ние, хората. И въпреки това толкова често обръщаме повече внимание на пътищата, мостовете и сградите, а не на това, което ни прави силни - това сме ние самите."
управляващ директор на МВФ
Според Георгиева все още се очаква растеж от 6 на сто за глобалната икономика, но прогнозата се колебае, а и някои държави се справят по-добре от други. Речта ѝ бе произнесена пред студенти и гости като американския посланик Херо Мустафа, последва и дискусия в закрит формат със следващи в университета.
© Велко Ангелов Американският посланик Херо Мустафа бе сред гостите на събитието.
Уроците от пандемията
"Все още живеем в криза като никоя досега. През 2020 г. световната икономика бе на ръба на срива и преминахме през най-голямата рецесия в мирно време след Голямата депресия. През 2021 г. прогнозираме възстановяване, но и то не е като никое друго, с колебания, а на хоризонта се очертават нови проблеми," каза тя.
"Какво научихме? Научихме за зависимостта си едни от други, научихме за зависимостта си от природата. Научихме за невероятната си находчивост - изследователите създадоха ваксини рекордно бързо. Научихме за способността си да правим немислими неща, когато сме под натиск да действаме," продължи Георгиева, като даде примери със стабилизацията на икономиката и фискалните и монетарни стимули. Тук тя изтъкна ролята на МВФ, предоставил помощ на 86 държави, но и направил връзка между ваксинирането и икономическото развитие.
България също получи средства чрез разпределение на т. нар. специални права на тираж (СПТ), еквивалентни на 2% от БВП (повече четете тук).
"А що се отнася до нас, европейците - ние отидохме на пазарите, за да вземем заем като колектив - нещо, което не вярвах, че ще видя през живота си."
управляващ директор на МВФ
Част от уроците са за предстоящите проблеми - неподготеността за пандемията; трудното впрягане на колективни способности за действие; възхода на ваксинния национализъм; възможността на по-богатите държави да са по-добре защитени, като наливат в икономиката си много по-големи средства спрямо размера на брутния вътрешен продукт, за да омекотят ефекта на пандемията.
"Какъв е резултатът? Опасни, задълбочаващи се различия в самите страни между хората, които се справят по-добре, хората с достъп до дигиталната икономика, и останалите, и още повече - различия между страните. Ако продължим така, това ще донесе нестабилност и несигурност в света, в който живеем."
управляващ директор на МВФ
"Трябва да признаем, че живеем в бързо движещ се свят и трябва да сме пъргави, адаптивни и устойчиви," продължи Георгиева и даде пример с урок, научила от внучката си за скоростта на промените. Когато разбрала, че нямало телевизори и компютри по времето на баба ѝ, попитала: "Имали сте само айпади, така ли?"
