Журналистите ще се справят: диагноза и решения

Журналистите ще се справят: диагноза и решения

© Юлия Лазарова



Журналистиката и журналистите ще се справят.


С натиска за бързи и качествени новини, с условията на пандемията, които уязвиха допълнително моделите на финансиране. С разнообразието от нови технологични възможности и жанрове. Със защитата на журналистите от натиск и насилие. С нарастващите случаи на омраза и недоверие към репортерите в страни от Европа и света. С баланса да се придържат към основните ценности на една от най-старите професии и да отговорят на предизвикателствата на времето. Трудно е, но ще се справят.


Това бяха основните послания на международната конференция "Новите хоризонти пред журналистиката", организирана от Асоциацията на европейските журналисти и World Press Institute (американска неправителствена организация, насочена към обучение на международни журналисти) в партньорство с фондация "Америка за България". На нея разследващи журналисти от САЩ и други държави по света дискутираха с български колеги какви са перспективите пред професията.




Проблемите на медиите, свързани с дезинформацията, опитите за натиск, хватките, които властта (се опитва да) прилага, за да заглуши критичните гласове си приличаха в историите, разказани от журналисти от Полша, Украйна, България.


"Технология на натиска": диагнозата е известна


В Бълтария оптимизмът е по-обран, гледната точка е върху моментното състояние и проблемите на българкия медийния пазар - намалените редакционни екипи заради свитите приходи, лошото заплащане, властовия и институционален натиск, концентрацията. Хоризонтът е близък - трябва да се намерят решения на проблемите, за които се знае и говори отдавна. Категоричен отговор няма. Той минава през много гледни точки.


Според изпълнителния директор на "Галъп" Първан Симеонов в България независимите медии са последна грижа на хората, от една страна защото хората тук нямат потребност от тях и от друга, защото днес всеки може да е медия. "И след като това е възможно, може да повярваме във всичко. Няма универсален авторитет. Полуистините са по-опасните лъжи. Живеем в пост истината и лайковете са по-важни от фактите. Имиджът продава по-добре". Симеонов участва в последния панел, който беше фокусиран върху проблемите на българските медии.


Той цитира експериментално изследване на агенцията (не беше уточнено сред колко души е направено), според което на въпроса дали хората са готови да плащат за информация 66 % отговарят отрицателно, а само 22 % смятат, че това е нещо, за което си струва да се отделят пари. "Българското общество гледа на информацията като на естествен ресурс. Не е готово да плаща за това. Тогава задкулисие, правителство ще плащат. Защото обществото не е готово да даде своя дан за качествена информация", коментира още Симеонов.


Според бившия директор на "Новини и актуални предавания" в Би Ти Ви Венелин Петков, който след смяната на собствеността в телевизията, беше освободен, "свободата а словото е функция на медийната собственост. Ефирните телевизии за българското общество са основният източник на информция за масовата българска аудитория. Българският народ все още получава основната доза информация от националните ефирни телевизии", коментира Петков. Той говори за това как държавата е овладяла много добре механизмите за натиск върху медиите и много зависи от това кои са собствениците и дали те ще подадат на натиска. И че познава от личния си опит "технологията на натиска".


Според кореспондента на "Капитал" и "Дневник" във Варна и основател на сайта "За истината" Спас Спасов регионалната журналистика в България е като черна мрежа (бел.ред - даркнет) - там е пълно с трафиканти и ченгета. "И в регионалната журналистика е така - фалшиви новини, откровена пропаганда, захаросани новини за селски кметове и техните приятели. Там е пълно с търговци на аудитории", заяви още Спас Спасов.


Според главния редактор на списание "Мениджър" Весислава Антонова промяната в българската медийна среда ще дойде от промяната на обществените медии. Тя цитира данни на Евростат и Националния статистически институт, според които в България има над 3000 журналисти, 77 радиостанции (мнозинството от които са музикални), 120 телевизии и над 200 печатни издания.


Модели на финансиране: от Африка до България


Темата за това какви могат да са различните модели на финансиране на медиите и има ли нови възможности беше обсъдена в панел с участници от Южна Африка, САЩ и България.


"Когато ProPublica стартира в края на 2007 г., основната цел беше да даде сили на разследващата журналистика на национално, а в някои случаи и на международно ниво, като добавихме анализирането на данни и други дигитални елементи към процеса. Днес тези цели продължават да са важни, но основните ни ресурси са насочени към това да възвърнем разследващия фокус в журналистиката, както в нашите собствени материали, така и чрез подкрепа на местните и регионалните медии." Това заяви Пол Стайгър, основател и бивш главен редактор на ProPublica - неправителствена организация за разследваща журналистика. В неговата кариера той е бил главен редактор на Wall street Journal в период, в който изданието печели 16 награди Пулицър. Той основава сайта, в момент в който печатните медии изживяват криза. "Можехме да наемем пет от най-добрите репортери, които все още са при нас. Беше чудесно време да пробваме нон профит модел. Има позитиви и в модела на организация в обществена полза и тези, които работят за печалба".


"След всичките трансформации, през които преминахме, аз съм оптимист. Оптимист, че журналистиката ще премине и ще се справи с достойнство. Журналистиката носи ценности на читателите, на обществата защитавайки ги от злоупотребата с власт", заяви изпълнителният директор на "Икономедиа" Галя Прокопиева. Тя разказа за моделите за финансиране на компанията, сред които са рекламата, организиране на бизнес събития и конференции, абонаменти и специални проекти.


Според нея "колкото по-малък е пазарът, толкова по-малко са решенията, към които може да се прибегне". Но в един момент ще трябва да се защити публичната журналистика и читателите да плащат за нея.


"В Африка пари от медии не могат да се правят. Там става въпрос за оцеляване. Медийният пейзаж винаги е бил недохранен, има недостиг на средства, не е имало финансиране за медиите", разказа Камила Бат - журналист и медиен консултант от Южна Африка.


На този континент около 60 % от хората нямат достъп до интернет. Традиционните медийни платформи успяват да оцелеят и да се разрастнат през последните години. Тук там има порив за иновации, иновативни платформи, за иновативни източници на приходи, които да издържат бизнесите.


Бат разказа, че наскоро е обучавала нигерийски журналисти, които са споделили, че нямат пари, за да стигнат до правителствен брифинг и затова правителството им плаща превоза. "Има огромни въпроси, свързани с етиката. Те са затрудняващи за журналистите, които се намират между чука и наковалнята", заяви още Бат.


Бат има специален интерес към подкастите и е сред създателите на някои от най-разпознаваемите новинарски подкасти в Южна Африка, които печелят награди. Тя разказа за подкаст, в който е участвала, който е бил в партньорство с автомобилна марка. "Тя покрива производствените разходи, но това ни помага да вършим голяма част журналистическа работа, която не е свързана с тях, а за теми как живеем и как се движим".


Постоянната заплаха - застрашени медии и журналисти


"Авторитарните режими правят всичко възможно да сложат намордник на медиите. Има посегателства срещу журналисти по целия свят. Ситуацията в Беларус, където критични журналисти са пращани в затвор, Гърция, Малта и Словакия - където журналистите стават жертва и на убийства. В Унгария и Полша независимите медии са подложени на много сериозен натиск. Това е болест, която се разпространява из целия регион. Това не е изолирано събитие, а техники, които се прилагат в нелиберални демокрации", разказа Йоанна Кравчик, ръководител на отдел "Партньорства" в полския вестник Gazeta Wyborcza. Тя участва в панела "Журналисти на прицел".


По думите й в Полша медиите са подложени на съвсем реална заплаха от овладяване. Даде пример с това как енергийна компания, собственост на държавата купува голяма част от медиите и след това започва подмяна на главните им редактори, които не са благосклонни към правителството, а журналистите в тези медии напускат.


"Европейския съюз е най-безопасният континент за журналистите, но има огромни разлики между отделните държави", коментира Павол Шалай от "Репортери без граници". Ток показа картата, изобразяваща класацията на организацията, на която държавите, които се считат с най-безопасна среда и с най-свободни медии, са в бяло. "Тази бяла зона обаче се свива всяка година от 2013-та година насам."


България заема последното място - 112-о по свобода на медиите в Европа в класацията на "Репортери без граници". От няколко години страната пада с по едно място. "Агресията спрямо класацията беше най-сериозна в България", коментира Шалай. Той каза, че в други държави има неглижиращо отношение към класацията.


Според Шалай, голям проблем в България, но и в други държави е институционалният блокаж, който се осъществява спрямо журналистите, които разследват корупция или миграция. "Прави го държавата, пречи и то посредством разпределянето на държавни средства по непрозрачен и дискриминативен начин", коментира още Шалай. Една от препоръките на "Репортери без граници" към България беше именно да се спре това непрозрачно разпределяне на средства.


Друг проблем, който той очерта е "омразата към журналистите и неразбирането за тяхната професия". "През последната година се отчита нарастване. Той завърши изказването си с цитат от книгата на Георги Господинов "Времеубежище": "Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо."


Новите хоризонти - истории, разказани през подкасти


"Подкаст направен добре може да стигне до много различна, по-млада публика и също така да донесе някакви приходи", така Майкъл Монтгомъри, журналист и продуцент на подкаста за разследваща журналистика Reveal откри панела за това как подскастите трансформират журналистиката. Интервю с него, четете тук.


В него взе участие Джейми Бартлет, писател и журналист от Би Би Си, който е автор на подкаста Missing Cryptoqueen, която хвърли светлина върху най-голямата измама с криптовалута в света с участието на българката Ружа Игнатова.


"Би Би Си много дълго време търсеше вълнуваща история за криптовалута. Имаше статии тук и там, които бяха специфични. Като отидохме и разказахе, че имаме история за жена, която е изчезнала и която е завлякла много хора плюс способността да пишеш за технология през лична история и драма - за пет минути разбираш, че това е необикновена история. Как някой е създал смесица от маркетингова компания с таква за криптовалута. Никой в основните медии не пише за мултилевъл маркетинг. Това е огромен и вълнуващ свят", разказа Бартлет.


В подкаста Бартлет включва и майка си, на която обяснява по телефона какво е блокчейн и я пита дали го е разбрала. Тя отговаря отрицателно, но майка му задава конкретни въпроси, които влизат в епизода. "Как ще привлечеш някой, ако вторият епизод започва със сухо обяснение на това какво е блокчейн. И трябваше да измислим креативен начин?, обясни още Бартлет. Той допълва: "знаех, че хората също няма да го разберат. Но не исках да се чувстват зле от това. Исках хората да се чувстват окей с това, че не го разбират".


Повече от панелите може да гледате във видеата, прикачени към статията.

Първият ден от конференцията
Вторият ден на конференцията
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK