Христо Христов, "Дарик радио": Натискът в медиите започва от репортерите, а не отгоре

Христо Христов

Христо Христов



Христо Христов пое "Дарик радио" в края на септември, след като в началото на август Радосвет Радев почина внезапно. Христов и Радев имаха съвместно участие в няколко компании и медиийни проекти, а Христов сега обещава да продължи и развива мисията и целите, поставени от Радев.


Седмица след като официално зае поста на главен изпълнителен директор, беше обявено, че "Дарик" ще има стратегическо партньорство с две интернет платформи - "Медия Груп 24", собственик на Plovdiv24.bg, Varna24.bg, Burgas24.bg, Ruse24.bg, Blagoevgrad24.bg, и "Индипендънт медия", част от портфолиото на която са: сп. 9 месеца, dsport.bg, dnews.bg, maikomila.bg, out.bg.


Какъв за вас е най-големият проблем за медийната среда? Каква е диагнозата?




- Медийната среда е отражение в немалка степен и на обществото, което в момента е доста разделено. Това се пренася и в парламента. Добри и лоши, умни и глупави, красиви, грозни. Доста се радикализира - или си с нас, или против нас. Това го виждаме и в медиите. Когато имаш медии, които са от едната страна и които накланят везната с определена политика, а пък медиите от другата страна започват да се противопоставят, се получават конфронтационни линии, които и като представителство раждат такъв парламент.


Когато говорим за който и да е продукт на нашето общество не може да го разглеждаме в изолация. Няма вариант, в който медиите са едни, обществото е друго, политиците са трети. Всичките тези неща са част от една система.


Как се е стигнало до това разделение?


- Процесите, които ни доведоха дотук са ясни - една немалка част от медиите бяха изкупени от власт, или власт приближени и загубиха своята независимост. До немалка степен роля играят и социалните мрежи, които ни поставят в балоните, в които си живеем, и се получава един подхранващ и подсилващ механизъм. Ти имаш определени виждания, те се потвърждават от хората около теб, фейсбук ти показва нещата, с които си съгласен и тези медии, с които си съпричастен. За всеки човек си има съответната медия, съответната група хора, съответната група политици, които представляват. И това някак си се оформя.


Какво е решението?


- Всичко тръгва от хората. Не може да се реши такъв тип проблем отвън. Аз го видях и в "Нова телевизия". Редакцията имаше желание да прави повече образователни и повече интелектуални продукти. Но те нямаха рейтинг. А и в крайна сметка медиите са търговски субект. Водиш се от това, че трябва да си бизнес предприятие и трудно създаваш такъв тип продукти. Единственият начин да ги създадеш е да ги дотираш - т.е. да работят те на загуба.


Това ли е решението?


- Според мен това е решението, което всяка медийна компания трябва да вземе за себе си. В какво искат медиите да инвестират в бъдеще и какво е обществото, в което искаме да живеем и какво трябва да се случи, за да живеем в него.


Но това не е работа само на медиите. Отдавна вече всеки стана медия, може би не всеки е журналист. Но всеки е медия - компанията, хората и оттук нататък отговорността е на всеки един.


Преди време се оплакахте от безпрецедентна редакционна намеса в групата на "Нова тв", част от която бяхте. Тогава заявихте, че "страхът ражда компромис, а компромисът е краят на свободната журналистика". Смятате ли, че тази намеса продължава в "Нова телевизия?"


- Не мога да кажа. От над две години не съм там. Надявам се искрено да не продължава.


Какви са формите на натиск в българската медийна среда? И как трябва да се реагира спрямо тях?


- Натискът започва с конкуренцията. Всяка медия търси да има гости и да създава новини.


Започват с "този гост няма да дойде". Ако искаш да дойде, няма да задаваш най-тежките въпроси. Даже не ти казват, че няма да задаваш въпросите, а че нещо не им харесва в това предаване.


Бил ли сте свидетел на такъв случай?


- Не, на такъв не съм бил. Аз съм бил в мениджмънта, до редакторско ниво не съм стигал. Но съм чувал от колегите, че се е случвало.


Много голям фактор е автоцензурата, при която журналистите и репортерите сами спират да задават по-критични въпроси от страх да не бъдат нахокани и обвинени, че са твърде критични, твърде остри или че няма да бъдат поканени на дадена пресконференция. Това е много сериозен фактор. Сигурно го има и говоренето в слушалката. На мениджмънт ниво тези неща не ги виждаш. Имаш екип, този екип има ръководители, има междинно звено. Някой често, който иска да пробие с влияние, той влиза най-ниското ниво - отива при репортери и отговорен редактор, заместник главен редактор. Не оставам с впечатлението, че се пробива през върха. Започва се от ниското ниво - бавно и славно да се обработва съответният репортер или журналист.


Как трябва да се реагира на тези форми на натиск, които изброихте?


- Трудно е защото всеки репортер си има свое мнение и собствена гледна точка. И имаш два подхода.


Първият да му кажеш, че трябва да е абсолютно обективен и да не залита в една посока. Ако представи едната гледна точка, да покани и другата. Тогава ти се губи журналистическия продукт. Твърдо обективно не съм сигурен , че е най-доброто решение. Това, което виждам в "Дарик" е, че журналистите не крият своите пристрастия и си ги изразяват. Предпочитам журналистите да са с мнение, да избере страна, отколкото такъв, който да е обективен. Защото няма такова нещо. Ти или харесваш зелено, или розово. Няма как да кажеш, че и двата цвята ти харесват еднакво. И по-опасни са тези, които харесват еднакво всичко, отколкото някой, който харесва нещо по определени причини. И тогава да излезе друг, който харесва нещо друго различно.


Според мен работата на медиите не е да са безпристрастни, а да имат достатъчно от всички гледни точки, т.е. имай си репортера, който защитава едната позиция, имай си и другия, който да защитава и другата. И оттам нататъка оставаш на аудиторията да прецени. Няма такава медия, която да каже коя е правилната позиция и това са правилните хора. Няма такова нещо.


Но не трябва ли да има някакъв филтър ? Ако има журналисти, които са антиваксъри, бихте ли ги оставили да изкажат своята позиция, да водят предаване? Къде е границата?


- Много е чувствително. Зависи от случая, специфично е. Специално с ваксините. Не трябва да има разделение по такива теми като про и анти ваксините. Това не е линия, която една медия трябва да има.


Трябва да има максимално много информация, но тя да не е едностранна. И хората да преценяват. Аз съм доста либерален човек, вярвам, че всеки си има глава на раменете и носи собствената си отговорност. И сега, ако кажа, че трябва да скочим от балконите, значи ли, че всички ще скочим? Не. Всеки трябва сам да прецени кое за него е вярно.


От позицията да изпълнителен директор на "Дарик", смятате ли, че ще удържите на натиска, ако такъв се появи ?


- Разбира се. Имал съм натиск и преди и се видя, че това не работи много. Отговорът е да.


Има ли граница на компромиса, който не бихте направили?


- Не. "Дарик" е извоювал своето място под слънцето на българския медиен пазар и, първо, никой не си позволява да оказва натиск върху "Дарик" по исторически причини. И второ - това не ни е тема тук. Нямаме, не е имало, не очакваме.


Как се финансира "Дарик радио" и предвиждат ли се промени в начина на финансирането ?


- "Дарик радио" се издържа изцяло от търговска реклама. Нямаме нито грантове, нито друго. Изцяло на търговски начала. Промените, които предвиждаме, са да се засилва все повече търговската реклама и да се засилва този бизнес модел.


Моето твърдо убеждение е, че колкото е по-силен бизнесът на една медия, колкова по-качествен продукт създава за аудиторията. И с нови продукти и с нови формати, които ще живеят както в броудкаст, така и в дигитална среда, както в аудио, така и във видео. Това е на този етап. Очакваме го да се случи през януари 2022 и това е подходът ни. Оттам натакък стъпваме на броудкаст продукта и го дигитализираме, но с диджитъл съзнание.


Когато създаваме един продукт в момента, ние го мислим във всичките му проявления. Смятам да си партнираме много с подкаст екосистемата. Радиото е естественият съюзник и дистрибуционен канал на подкаста. "Дарик" е радиото, което може да даде този достъп и искаме да разширяваме. Смятаме да подадем ръка на такъв тип външни продуценти, които създават много качествен продукт.


Медиите сме като златотърсачи на съдържание, които трябва да го намерят в света и да му дадат добрата форма, да му намерят бизнес модела и да го реализират.


Получихте ли вече предложение за покупка на радиото ?


- Добър въпрос. Не и не смятам, че ще получа.


А има ли някакви продукти, към които "Дарик" има интерес?


- Там списъкът е голям. Хвърлил съм око на доста медийни компании и продукти, но за сега не мога да кажа нищо. Апетитът ми е голям, той не се появи изведнъж за една нощ и няма причина да не следвам същия път.


За какви медиен продукт имате апетит?


- Диджитъл медийни компании. Това е нещо, което разбирам, и в тази насока много бързо мога да разраствам. Инвестициите, които ще направим, ще бъдат насочени към придобиването на такъв тип компании. Вътре в самия "Дарик" искаме да придобием съдържание и нови лица.


А на коя от платформите ще се развива дигиталното "Дарик" съдържание?


- Това е доста добър въпрос. Ще видим.


А какво става с "Дарик нюз"?


- "Дарик нюз" си е в "Нова телевизия". Бих го нарекъл липса на зрялост, когато съм правил на 29 години тази сделка. Това е нещо, което обърква потребителите - малко като ЦСКА и ЦСКА1948, но какво да се прави, това е животът. Ще има много "Дарик" брандове в интернет света и оттам нататък ще разчитаме потребителите да правят разлика между единия и другия. Но 99% от хората си мислят, че "Дарик нюз" е "Дарик радио", включително и журналисти.


Какво е бъдещето на радиожурналистиката ?


- Бъдещето е да продължава да задава трудните въпроси, да е аналитично. Радиото като формат има място и в дома, и в колата. Аудио форматът расте по целия свят и оттам нататък се разбива на две части. Едната е броудкаст, другата е диджитъл. Единствено информационно радио може да развие диджитъл частта.


Музикално радио трудно може да я развие. Силата на радиожурналистиката е аудиоформатът като такъв, защото брандовете купуват аудио и видео, нищо друго.


Кой слуша радио в България сега ?


- Сигурно всеки слуша. Всеки, който ползва телефона и гледа телевизия. Нашата задача ще е да превлечем през дигиталните канали младата аудитория и оттам нататък да им представяме различни теми като общество, политика, предприемачество. Важното за една медия е да достигне до по-широка аудитория. Като цело сме в доста добра среда.


Възможността за медийни продукти оттук нататък е много голяма точно заради този поляритет на медийната среда. Ние искаме да сме в центъра, да имаме и едни и другите гледни точки и да сме неутрален играч. Има много голямо пространство за такъв. Такива има в дигиталната среда, но в националнте медии няма. Ти или си малко безличен и си по средата, или си някъде в спектъра. Но с лице, с качества и журналистика не виждам много. Затова там ни е мястото.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK