"Последният дар на човека": прочетете тази история

© Александър Николов

"Това е страстен проект", "кауза", "смисъл".

Така Димитър Панайотов и Александър Николов - на 29 и на 30 години, определят работата си зад dokumentalisti.bg - дигитална платформа, която цели да разкаже социално значими проблеми през интерактивни формати и похвати. Двамата са приятели, обединени от интереса към бавната журналистика и документалистиката, които една трагедия преди шест години мотивира да разкажат важна тема.

"Последният дар на човека" е документален мултимедиен разказ за донорството на органи в България.

В него първата глава (от общо осем) е посветена на историята на брата на Александър - Георги, който почива през септември 2015 година на 21 години след мозъчен кръвоизлив. Семейството разрешава момчето да стане донор. А Александър решава да се върне от Лондон (по това време завършва бакалавър по фотожурналистика там) и няколко месеца по-късно по предложение на приятеля си Димитър, който е завършил журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - записват магистратура "Е- Европа" при професор Нели Огнянова. Според Димитър "тя е най-модерно мислещият човек за дигитални медии в България". Двамата я наричат ментор на проекта.

"Самата идея еволюира през няколко етапа дори минахме през идеята за книга, но решихме че един мултимедиен проект би бил много по-полезен за обществото и за комуникирането на самата тема, заради простия факт, че ще достигне до много повече хора", разказва Александър Николов пред "Дневник". Той отговаря за снимките, а Димитър - за текста.

Никой не е очаквал, че ще отнеме толкова време. "Навлязохме доста надълбоко и може би заради това ни отне шест години. Искахме да разберем наистина най-големите подробности, които се случват. Да направим журналистическо разследване в дълбочина, с много участници, с различни мнения, да съберем фактите. Успяхме да го направим донякъде", казва Александър.

Двамата успяват да снимат донорска ситуация, срещат се с над 100 души - лекари, пациенти и семейства от цялата страна. Някои от тях не дочакват желания орган, други те срещат години след трансплантацията напълно променени и изпълнени с живот.

Един от изводите е, че "всичко е много изгнило". Но идеята на проекта е да повдигне въпроса за донорството, не да разочарова читателите, да насочва към хората, това за което не се говори много. За надеждата за нов живот.

"Във всеки момент между 1000 и 1200 души чакат за орган в България. Числото на практика е константа. Някой умира, друг влиза в списъка и така порочният кръг остава затворен. Независимо от политическите промени, технологичния напредък и развитието на медицината, българската трансплантология е в непоклатима летаргия", пишат в "Последният дар на човека" авторите му.

Проектът им дава смисъл, но им нанася и много "психологически травми", казва Димитър. Защото видяното, чутото, преживяното остава винаги някъде около теб. "Като си затвориш очите вечер и виждаш неща, които не би трябвало да виждаш", споделя Александър.

И за двамата последните шест години са били години на много труд. За да излезе един текст, той минава през около седем редактора, сред които има и фото редактор за снимките.

Най-големият проблем на българските медии

"За мен "Последният дар на човека", е кауза за донорството и за журналистиката. Когато бях тийнейджър исках да бъда журналист, въпреки че нашите искаха да уча право. Като бях на 18 и влязох в универсиета, бях невероятен идеалист. И тогава се сблъсках с брутната реалност и започнах да научавам колко е кофти положението на медиите. Това се случи през 2011 година. Образованието беше зле. Имаше страхотни преподаватели, които ни дадоха много, но непрактичността на предметите отказа много хора. И днес много малко хора от 65-те души, които влязоха с мен, се занимават с журналистика", разказва Димитър.

По думите му той и Александър са от хората, "които сами си създаваме средата", като уточнява, че не иска да звучи арогантно.

"Това е един страстен проект. Ако го бяхме започнали на колкото сме сега - 29 и 30 години, нямаше да го направим. Започнахме го много млади. През 2016 година аз бях на 23, Сашо на 24. Бяхме студенти и можехме да се отдаден напълно. Нямахме семейства, автомобили и апартаменти. Звездите се срещнаха в правилния момент, в правилната мотивация, да съберем тази информация", разказва Димитър.

"Да седим със седмици по болници, да се срещаме с много хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невъзможно да го направим като журналисти в нормална медия. Защото никой няма да си позволи да отсъстваме дълго време, без да има продукт. Това е огромен обем от работа и от време", смята още Димитър. През годините той работи по различни дигитални проекти като маркетинг, журналист, редактор.

Преди време прави и сайтът за култура "Под моста". Преди две години става част от подската "Говори интернет", където е продуцент и главен редактор на подкаста за новини "Ден". Александър пък работи във фондация "Биоразнообразие". Бакалавър по фотожурналистика в University of the Arts London и стипендиант на The Royal Photographic Society of Great Britain.

Различни форми на финансиране

Александър и Димитър учредяват през 2020 година фондация "Документалисти". Печелят проект на Столична община по програма "Култура", но за в бъдеще ще разчитат на още няколко модела за финансиране - чрез дарения (към момента на разговора, няколко дни след като сайтът е пуснат, без да е рекламиран, са събрали около 5 хиляди лева само от дарения).

"Търсили сме финансиране и чрез спонсори, но не много упорито и успешно, Проблемът е че хората не можеха да си представят за какво им говорим. Този формат е успешен, нов за България, звучи бомбастично, епично. Но в България сме свикнали да чуваме как някой ще направи нещо уникално и невероятно и в политиката, и в каузите, но в по-голямата си част остават само думите. Без портфолио и без да покажем тоа, което имаме, хората бяха много скептични към това, което ние ще направим", разказва Димитър и допуска, че може би вече ще е по-лесно. В плановете им е да правят коопродукции с други медии, както и да започнат да продават "физически продукти" - книга, снимки, изложби.

Идеята им е да създават транс медия - да можеш да разкажеш - една история през различни канали, но без те да се повторят. Сайт, книга, подкасти и всеки да носи различна информация. "Те са индивудуални продукти с различна история, различно преживяване. Различните канали обхващат различни части на историята и са взаимо допълващи се помежду си и провокират търсенето. Така че крайният потребител, за да получи най-пълната картина, да трябва да търси и да се разходжда между различните канали", казват и Александър, и Димитър.

Климатичните промени през българския контекст

Следващата тема, по която може би ще работят, е свързана с екологията и ефектът на климатичните промени върху българската реалност. "Най-големият проблем, който срещаме с избора на следваща тема, е че ще бъде сравняван с този проект", споделя Александър. От работата му в екоорганизацията, вижда. че няма данни, няма измервения, няма ясни точни факти, които показват как климатичните промени се отразяват в България, а има само прогнози.

"Темата трябва да е социално значима и да е пречупена през българската действителност. Една тема винаги трябва да пречупена през личните истории, но и да е с много сериозна фактология и данни. Подобна тема е за демографската криза в България", смята Димитър.

Според него най-голямо впечатление прави бумът на фотографските книги и от части - създаването на независими периодични печатни издания в малки тиражи. "Смятам, че тази тенденция ще продължи, защото броят на колекционерите расте паралелно с предлагането".

За връзката между мазетата на "Александровска", бездомните кучета и Уинстън Чърчил

Темата за донорството предстои да бъде представена в още няколко глави, които ще излизат до края на 2021 година. На няколко пъти и Димитър, и Александър казват, че идеята е да се достигне до максимален брой хора. Но и признават, че в моментите, когато са се чудили дали от усилията им има смисъл, са се разбирали, че дори само един човек да прочете "Последният дар на човека", това вече ще е дар за тях и ще означава, че си е заслужавало. На девети октомври - събота (когато се отбелязва и Европейския ден на донорството), ще бъде публикувана третата глава, която "сме правили с най-много адреналин". В нея, след пет години чакане, те успяват да заснемат истинска донорска ситуация.

В следващите глави ще бъдат показани снимки на трансплантации, но "естетични, да могат хората да усетят атмосферата", ще има част за историята на донорството, както и хората "ще научат какво е общото между мазето на "Александровска", бездомните кучета и Уинстън Чърчил.

Имаме и архивни кадри, които никой друг няма - на първата трансплантация на бъбрек в България", разказва развълнувано Димитър. Ще има и глава, която той определя като най-трудна за четене, но и много важна - "политики и проблеми". Ще има и позитивна глава с историите на хора, които са получи нов орган. А епилогът - ще остане в тайна, но според Димитър ще е толкова емоционален, колкото началото.