Контролът на новите COVID мерки: очаквания за строгост и предизвестен неуспех

© Велко Ангелов

Изправено пред поредната вълна на COVID-19, правителството реши вместо ограничаване на събиранията да се бори с увеличаващия се брой заразени с по-гъвкави мерки и заложи на изискването за т.нар. зелени сертификати (за ваксиниране, преболедуване или отрицателен тест) при посещения на публични места. Острата обществена реакция принуди властите да разширят значително кръга на хората, които могат да се възползват от документите. За баланс те обещаха строг контрол, който да гарантира спазването на правилата. Тъкмо контролът обаче може да се окаже слабото звено във веригата - недостигът на служители и невъзможността да се налагат ефективни наказания са на път да превърнат новите ограничителни мерки по-скоро в пожелание, отколкото в изискване.

След дадената кратка отсрочка за бизнеса да се нагоди към новите COVID правила от понеделник (25 октомври) контролните органи вече могат да наказват, ако не се спазва правилото за достъп до публични места само със сертификати. Също както при вече познатите правила като за носенето маски обаче, възниква въпросът кой и как ще следи за спазването и какви са последствията за нарушителите. Краткият отговор на здравните власти е, че практически всеки може да бъде натоварен със задачата да проверява сертификати на входа на публичен обект, а при установени нарушения следват предписания и глоби. Подробният е доста по-неясен и включва поредица от проблеми - от това дали документът е истински, през установяването дали собственикът и приносителят му са един и същ човек до това на кого и какво наказание може да бъде наложено при нарушение.

Здравният министър и неговият екип многократно акцентираха в последните дни на личната отговорност на хората в овладяването на кризата, позовавайки се и на опита в другите страни, въвели вече т.нар. зелени сертификати. Предвид очертаващите се обхват, темпо и ефективност на контрола по всичко личи, че здравната, социалната и икономическата система отново ще разчитат не толкова на инспекциите и последвалите от тях наказания, колкото на съвестта на хората.

Първа стъпка: има или няма сертификат

Според действащите от миналата седмица правила собствениците и управителите на търговски, развлекателни, културни и спортни обекти, до които последната заповед за мерките позволява достъп само с COVID сертификат, трябва да организират сами проверката за документ на входа. Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров няколко пъти обясни, че от служителите на обекта се изисква единствено да установят дали посетителите разполагат с документ. Те могат по желание да проверяват валидността му чрез създаденото от държавата приложение COVID CHECK BG, но може и само да погледнат дали влизащият разполага с удостоверение на хартия или на екрана на мобилния телефон.

В последния месец - докато използването на сертификати беше по желание, част от заведенията реагираха, че биват принуждавани да престъпват закона, проверявайки документите. "Българската асоциация на заведенията" с председател Ричард Алибегов твърдеше, че сертификатите съдържат лични данни и служителите нямат право да боравят с тях. Юристи обаче коментираха пред "Дневник", че показването на удостоверенията изобщо не влиза в хипотезите на европейския регламент за защита на личните данни. Причината е, че поглеждането или сканирането на информацията в сертификата нито представлява обработване, нито съхраняване.

© Велко Ангелов

Втора стъпка: чий е сертификатът

Изключително ниското ниво на ваксинация в България, ограниченията за признаване на боледуване и изискванията за плащане, макар и по-ниско от досега, за тестовете логично поставят въпроса дали част от хората не биха злоупотребили, представяйки чужд сертификат, за да влязат на публично място, и как властите ще проверяват това.

Пред Би Ти Ви здравният министър Стойчо Кацаров обяви, че само официалните контролни органи могат да искат лични карти: "Те (служителите на обекти - бел. ред.) трябва да установят само дали има такъв сертификат. Държавните контролни органи са тези, които могат да установят дали сертификатът е автентичен, дали това е лицето, те могат да му искат документи за самоличност."

Юристи, до които "Дневник" се допита, дадоха друго обяснение. Според тях бизнесът не е длъжен, но има възможност да сравнява сертификатите с документи за самоличност. Причината е, че заповедта дава контролни функции на управителите на обществени места:

"Няма пречка да бъде поискана лична карта, но може да се предположи, че това е някаква форма на снемане на самоличността и лицето по този начин може да откаже да я предостави. От друга страна, тогава даденото място, ако го е обявило предварително, може да откаже да допусне лицето", коментира адвокат Мария Шаркова, специализирана в медицинското право. Дава пример, че лични карти искат и служители на авиокомпаниите, за да издадат бордна карта.

Адвокат Андрей Янкулов пък прави сравнение с възможността да се искат документи за самоличност при продажба на алкохол и цигари или за влизане в нощни заведения при преценката дали някой е навършил 18 години. "Охранители, управители и други лица могат да искат лична карта на посетителите в заведения, мол, в хотели и други обекти, в които се влиза със сертификат, за да сверят дали името на приносителя е същото като името на човека, на когото е издаден документът, удостоверяващ, че клиентът е здрав. Правомощията им да сравняват документите произтичат от заповедта", коментира той.

При всички положения лични документи може да изискват контролните органи, включително без присъствието на представител на МВР, обясниха юристи за "Дневник".

Кой кого и как проверява

В заповедта на здравния министър за въвеждане на действащите мерки се посочва, че в проверките за спазването им освен регионалните здравни инспекции (РЗИ) се включват също служителите на Държавната агенция по храните и на инспекцията по труда, както и общинските инспектори.

На пръв поглед това звучи като увеличаване на човешкия ресурс от контролиращи. Това би било важно, защото капацитетът на здравни инспектори е изключително ограничен - в здравната инспекция в София (с население от 1 249 277 души) например на щат са 25 души според информация на институцията до "Дневник".

На практика обаче се оказва, че това не е така - без служителите на РЗИ останалите инспектори не могат да направят пълна проверка на посетители и служители в даден обект. Причината е, че агенцията по храните проверява само персонала в заведенията за сертификати, а инспекцията по труда - работодателите и как те са осигурили спазването на правилата. Глобите за неспазване на ограниченията от посетителите на обекти обаче могат да се налагат само от инспекторите на РЗИ, които контролират спазването на закона за здравето. При проверките може да се включат и екипи на МВР, които пък имат право да се намесват при спорове.

"Дневник" потърси, но не успя да получи информация от институциите колко от служителите им ще бъдат ангажирани с контрола за спазване на мерките. В заповедта на министъра е записано, че инспекторите също трябва да имат сертификат за ваксиниране, преболедуване или изследване. Дали това действително е така ще следят ръководителите на институциите.

(Не)възможните наказания

Да има реални наказания след налагането им също се оказва илюзорно, показа проверка на "Дневник".

При установени нарушения полицаите имат две възможности - да съставят предупредителен протокол или да започнат производство, което да бъде изпратено на прокуратурата, ако се потвърди извършено престъпление. Прокуратурата пък може да повдигне обвинение по чл. 355 от Наказателния кодекс - според текстовете наказанието за неспазване на мерките е затвор до пет години и глоба от 10 хил. до 50 хил. лв., "ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи". България е в извънредна епидемична обстановка, засега до края на ноември.

Неспазването на мерките на първо място е административно нарушение. В Закона за здравето е записано, че глобите при установено нарушаване на противоепидемичните мерки глобите са:

• при физически лица: от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
• при еднолични търговци или юридически лица: от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2 хил. до 5 хил. лв.

Проверяващите преценяват какъв да е размерът на санкцията, като може да решат да издадат и само предупредително предписание.

Глобата не се плаща на момента, а следва да извърви административен път:

• Връчва се акт, който може да бъде обжалван.
• Здравната инспекция преценява дали възраженията са основателни и ако реши, че не са, издава наказателно постановление.
• То може да бъде обжалвано пред съда и едва когато магистратите решат, се плаща глобата.

Процедурата може да отнеме и повече от година, в зависимост от натовареността на съда.

Според адвоката Андрей Янкулов, дори когато представеният сертификат не е на човека, който го показва, или е фалшифициран, санкцията не може да е по-голяма. Причината - тези удостоверения не са официални документи: "В сертификата не е посочено конкретно лице, което го е издало, няма подписи и в този смисъл не е документ. По тази причина и не може да се носи наказателна отговорност за фалшифициране", казва пред "Дневник" юристът.

Освен това по думите му текстовете в заповедите и Наказателния кодекс са твърде общо формулирани и това може да доведе до падането на актовете в съда, когато са обжалвани.

"Ако не се носи маска на обществени места и на закрито например, може да мине и като административно нарушение, може и да бъде квалифицирано като престъпление. Има възможност да се тълкува и по двата начина и това зависи от правоприлагащия орган", обясни Янкулов.