По Конституция понятието "пол" трябва да се разбира само в биологичния му смисъл

Решението на Конституционния съд е взето с 11 гласа "за" и 1 с особено мнение.

© Цветелина Белутова, Капитал

Решението на Конституционния съд е взето с 11 гласа "за" и 1 с особено мнение.



Понятието "пол" по Конституция трябва да се разбира само в биологичния му смисъл, а държавата няма задължението да зачита правно самоопределяне на хората към различен от биологичния пол. Това се посочва в решение на Конституционния съд, взето с 11 гласа "за" и едно особено мнение.


"Принципите и разпоредбите на действащата Конституция не позволяват да се изведе позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния, тъй като това би било несъвместимо със съдържанието на конституционното понятие "пол" като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и семейството", пише в решението си съдът.


Магистратите анализират вложеното традиционно разбиране за понятието "пол" в Конституцията - само биологичното, основаващо се на половата бинарност, семейните отношения, конституционната закрила на майчинството и българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българите - Източноправославното вероизповедание.




Конституционният съд приема, че при разглеждането на понятието "пол" в контекста на историческата и духовна традиция и ценностните разбирания на българското общество, законодателят е вложил в понятието, съответно и в Конституцията, разбирането единствено за биологичния смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите.


За да стигнат до решението, конституционните съдии посочват, че, ако се приеме обратното, това би означавало Конституционният съд по тълкувателен път да промени съдържанието на конституционния термин "пол", който биологически се определя към момента на зачеването, с "полова ориентация" - понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност, независимо от биологичните му белези.


Конституционните съдии обобщават, че начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение при осъществяване на функциите си, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от КС задължително тълкуване, според което в българската конституция (а следователно и в българското право) понятието "пол" като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание.


За транссексуалните да се произнасят съдилищата


В решението на няколко пъти се цитира и произнасяне на съда за Истанбулската конвенция, както и решение на КС от 1992 г., в което е прието, че полът е признак, който не се изменя във времето.


"Дори и да се приеме, че решаването на проблема за правния статус на транссексуалните лица може да се постигне само чрез тълкуване на Конституцията (по отношение на което Съдът изразява несъгласие, мотивирано по-долу), по въпроса за значението на конституционното понятие "пол" и възприемането му единствено в неговото биологично съдържание не е налице такава фундаментална промяна в обществените отношения, която да е основание Съдът да отстъпи от разбирането си, обективирано в Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14/1992 г. и потвърдено впоследствие в Решение № 13 от 2018 г. по к.д. № 3/2018 г., според което Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид".


Според Конституционния съд половото самоопределяне може да бъде основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХУ при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола, следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана. Състоянието се определя като интерсексуално. Такава промяна не би била в противоречие с разбирането за "пол", заложено в Конституцията и основаващо се на половата бинарност, обясняват съдиите.


Дали обаче действащото българско законодателство разполага с необходимата регламентация, не е в компетентността на КС, а на съдилищата в системата на съдебната власт. С други думи - те ще решават как да се произнасят по такива дела. При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение дали да има такава и да заложи в нея включително критериите, въз основа на които се вписва пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане, посочват още съдиите.


Решението е подписано с особено мнение на съдия Георги Ангелов, а Филип Димитров е с различно становище по част от мотивите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK