Връщането в клас в COVID епидемия: добро намерение и множество (не)очаквани спънки

Връщането в клас в COVID епидемия: добро намерение и множество (не)очаквани спънки

© Associated Press



Обявеният в началото на седмицата от властите амбициозен план за връщане на учениците в най-засегнатите от COVID-19 области към присъствена форма на обучение и редовно тестване цели да облекчи родителите и да осигури нормален учебен процес за децата. Опитът за въвеждането ѝ по спешност и в условията на бързо ескалираща заболеваемост обаче се сблъска с поредица от очаквани и неочаквани трудности, които поставят под въпрос ефекта от нея.


За начало беше отложен срокът за влизане в сила и вече се говори не за следващата, а за началото на по́ следващата седмица - 8 ноември. Дори и в този времеви хоризонт не е известно как институциите ще успеят да преодолеят множеството логистични спънки, скептицизма към тестовете на родителите и съпротивата на учителите да правят едновременно изследвания и да преподават хибридно. А без това няма как да се осъществи планът за бързо връщане в училище на най-малките (от 1 до 4 клас), а след това - без протакане, и на по-големите ученици.


Да намериш близо половин милион тестове за дни


Първата предпоставка за връщането на учениците в начален етап в клас е осигуряването на достатъчен брой неинвазивни тестове - базирани на слюнката на децата, а не на проба от носоглътката, които да се използват при предвиденото тестване всеки понеделник и четвъртък сутрин. За учителите, които нямат сертификати за ваксиниране или преболедуване, ще се осигуряват от стандартните бързи антигенни тестове.




В понеделник здравният министър Стойчо Кацаров обяви, че правителството ще отпусне 13 млн. лв. и още същия ден ще бъде обявена обществена поръчка за доставка на 400 хил. щадящи теста, които да се ползват на първо време. Те би трябвало да стигнат поне за месец, доколкото за момента нужда от тях се очертава в столицата и най-големите градове (Пловдив, Варна, Русе, Благоевград), където заболеваемостта надхвърля 750 на 100 хил. души за последните две седмици и училищата напълно затвориха врати.


Поръчката обаче беше обявена с два дни закъснение, а крайният срок фирмите да подават оферти е до 17.30 ч. в петък (29 октомври). След това трябва да бъде избран победител, който пък ще разполага с три дни, за да достави тестовете. Така стартът на новата мярка се отдалечи от първоначалните планове по логистични причини.


Според обясненията на образователния министър проф. Николай Денков исканите от доставчиците варианти на тестове са два:

  • При едните тестове се плюе в хартиено пликче. Част от материала се изтегля с пипета, изстисква се в контейнер, в който има друга течност. От него се посипват няколко капки върху тестова плочка.
  • При другите децата взимат сами проба, като движат малка четчица по бузите и езика си и след това я поставят върху тестова плочка.


Правенето на тестовете: учители не искат, вкъщи не може


Основната разлика между между тестовете е в това кой взима пробата, коментира вчера Николай Денков. По думите му и в двата случая изследванията не изискват непременно медицинско лице и дори децата да не се справят сами, биха могли да получават помощ от учителите или родители със зелен сертификат например.


Още след обявяването на идеята на властите учители коментираха остро срещу това да им бъде вменен ангажимент по тестването на учениците. Според някои това ще отнема много време, тъй като за получаване на всеки резултат ще са нужни 10 - 12 минути, а изследванията ще трябва да се правят два пъти седмично. "Кой ще прави тези тестове, тъй като аз не се чувствам подготвена", пита Катюша Чимева, начален учител от 5-о основно училище в Благоевград, в репортаж на БНТ. Колегата ѝ Росица Арнаудова пък не смята, че е разумно "в една класна стая 28 или 29 деца да плюят в едни книжни пликчета, защото вирусът така се разпространява".


Въпреки скептицизма на учителите директори на училища от София и от други градове коментираха, че могат да се справят с организацията на процеса. От Министерството на образованието пък съобщиха в отговор на въпроси на "Дневник", че

в близо 82% от училищата в страната (в 1924 от 2359 училища) има медицински специалисти
"Там, където няма назначено медицинско лице на постоянен договор, също е осигурена здравна грижа за деца и ученици. Училищата с помощта на общините осигуряват посещения на медицински специалисти в рамките на два или три дни от седмицата", посочват от ведомството. Оттам допълват се, че директорите могат да сключват и договори с медицински специалисти, които да се отзовават при необходимост.


В министерството е обсъждана и отхвърлена възможността тестовете на децата да се правят вкъщи, защото контролът е невъзможен: "Трябва да убедим родителите, че нещата се случват както трябва. Как ще ги убедим, ако всеки го прави вкъщи и те нямат доверие помежду си", каза министърът на образованието пред БНТ.


Логистичен въпрос, на който все още се търси отговор, е как да бъде организирано събирането и изхвърлянето на използваните тестове, коментира пред Би Ти Ви зам.-министърът на образованието Мария Гайдарова. Тъй като представляват медицински отпадъци, се изисква те да се съхраняват и унищожават по строг ред.


Скептицизмът на родителите


За да започнат да приемат ученици в класните стаи въпреки високите нива на заболеваемост от COVID-19, училищата трябва да са създали организация с поне три предварителни стъпки:

  • да установят кои родители са съгласни децата им да бъдат тествани два пъти седмично
  • да са осигурили тестове за учениците (безплатни, взети от регионалните здравни инспекции)
  • да са осигурили тестове за учителите, които нямат сертификат за ваксиниране или преболедуване (също безплатни).
Кои са валидните сертификати в България четете тук


До началото на тази учебна година Министерството на образованието изискваше поне 90% от родителите да са съгласни на изследвания, за да може да се осигурят тестове за дадено училище. Аргументът беше, че при малък процент тествани деца не се установява дали средата е чиста от зараза. Сега подходът на властите е друг - в училище ще ходят само децата, чиито родители са взели решение да ги изпратят, и те ще бъдат изследвани без изключение. Останалите ще продължават обучението си в електронна среда.


Анкета на министерството сред родителите миналата година показа критично ниско одобрение към използването на бързи антигенни тестове при учениците. Въпреки че беше основателно критикувано за зле поставени въпроси и кратко време за отговори, допитването демонстрира и високото ниво на скептицизъм у родителите.


Очакванията са сега съпротивата да е по-слаба заради различния вид взимане на проба. Министърът даде заявка, че ще се опита да обори страховете с информационна кампания, която да убеди родителите:

"Ще се опитаме да има запис по обществените телевизии, където да се вижда ясно как става (взимането на проба - бел. ред.). Всеки родител да има възможност да види и да прочете"

За "агресивна кампания за използването на тестове за ученици по всички национални медии" се обяви и Съюзът на работодателите в системата на народната просвета. Въпреки краткото време обаче кампанията засега е невъзможна, защото още не е известно от кой тип ще са тестовете.

Не можем да предприемем каквито и да било стъпки без съгласието на родителите


Васил Чолаков,

зам.-директор на 3-то основно училище в Благоевград


При положителен резултат детето ще бъде отделяно от останалите ученици, докато бъде взето от член на семейството. След това в официална лаборатория трябва да бъде направен антигенен или PCR тест с проба от носа и гърлото и при положителен резултат да остане в домашна изолация за 14 дни.


Новото предизвикателство: хибридно обучение


Спешно трябва да бъде уточнена и изпробвана и нова схема на обучение, съчетаваща преподаването и изпитването едновременно на децата в клас и на тези, които са останали по домовете си.


Според министъра и тук се обсъждат два възможни подхода. При синхронното (хибридно) обучение ще се поставя подходяща техника в класната стая и учениците от дистанция наблюдават какво се случва. В тези случаи рискът е малките ученици да остават пасивни зад екрана и да имат нужда от помощ от възрастен. Другата възможност е учителите след учебните часове да "се срещат" виртуално с онлайн учениците, за да изясняват възникналите въпроси. Учители вече възразиха, че това ще им отнема от времето за проверки на домашни и тестове, както и за подготовката на уроците за следващия ден.


Трудното взимане на решения без информация


Уверенията на властите са, че учители и родители ще бъдат уведомени най-малко два дни предварително за предстоящото връщане на желаещите в училище. След това директорите ще са и хората, върху които ще пада взимането на решения и организацията.


Опитът за децентрализиране на управлението на COVID кризата в образованието досега обаче не дава особени резултати. Директорите, на които беше възложено сами да решават кога и как да разпускат учениците, твърдят, че не могат да си го позволят заради натиск от родителите. Опитът от миналата седмица решенията да бъдат базирани на данни за заболеваемостта в общините, а не в големите области, също засега няма успех заради липсата на информация. В зависимост от нивото на заразени директорите трябва да решават дали да продължават присъственото обучение, да редуват випуските в клас и онлайн (при над 500 болни на 100 хил. души), или напълно да затворят. От образователното министерство обаче обясниха за "Дневник", че не разполагат с данните за заболеваемостта и единствен източник за тях е здравното ведомство. Така директорите са отново в ситуация да действат "на пожар" при нужда.


Жана Димитрова, директор на Средно училище "Св. св. Кирил и Методий" в село Бутан, разказва за "Дневник", че според официалните данни в област Враца болните са над 800 на 100 хил. население. В община Козлодуй, част от която е селото, обаче са четири пъти по-малко - под 200 на 100 хил. По тази причина не е необходимо да предприема нищо засега. Проблемът е, че източник на информация са служебни срещи във Враца, които не са всекидневни.


Теменужка Христова, директор на Основно училище "Антон Страшимиров" в село Бохот, община Плевен, знае, че средната заболеваемост в областта е близо 500, но тази в общината не ѝ е известна. "Не получаваме такава информация. Единствено от медиите научаваме", казва директорката пред "Дневник".


Може би и сега ще се случи от днес за вчера.


Теменужка Христова,

директор на ОУ "Антон Страшимиров“


Васил Чолаков, зам.-директор на Трето основно училище "Димитър Талев" в Благоевград, пък обяснява, че в понеделник вечерта научил, че от вторник трябва да се премине към онлайн обучение.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK