© Юлия Лазарова
Наказателната репресия от страна на прокуратурата по време на епидемията от COVID-19 e била насочена към гражданите, а властите са били освободени от задължението си "да внимават". Такова обобщение направиха от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) на свой анализ във връзка с дейността на прокуратурата в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка.
В дейността на главния прокурор Иван Гешев липсват разследванията, свързани с корупция в здравеопазването, проследяване на целесъобразното разходване на средства, в условията на насочени големи парични потоци в сектора заради епидемията. Прокуратурата не действа проактивно въпреки обвинения от страна на служебното правителство, е записано още в доклада.
Паралелно бяха представени данни от социологическо изследване на "Глобал Метрикс" сред 1048 пълнолетни граждани, проведено през втората половина на месец май, според което 60% от анкетираните смятат, че в здравеопазването има корупция.
Ненавременен пиар и заглушаване на гласове от прокуратурата
Проверките за спекула в началото на епидемията в страната са породили недоволство в аптекарския бранш, нагнетили са напрежение и не са помогнали на бранша да си свърши добре работата, коментира Галина Гергинова от БИПИ.
Според анализа равносметката не е добра и по делата за всяване на паника. Само едно е влязло в съда и приключило с оправдателна присъда. Негативен отзвук пък са породили придобилите медийна популярност дела срещу председателя на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова и лидера на гражданско движение БОЕЦ Георги Георгиев. Според съда прокуратурата не би трябвало да преследва хора, които сигнализират за проблеми и несправяне на властите с пандемията. Много от акциите са оценени като ненавременен пиар.
Тя припомни сигнала на здравния министър д-р Стойчо Кацаров за изказване на бившия премиер Бойко Борисов за изтекъл срок на ваксини, по който "една седмица прокуратурата мълчи, но за сметка на това в началото на епидемията хора от гражданското общество бяха преследвани".
Институтът е направил преглед на съдебната практика по закона за здравето - дела на хора, които са санкционирани за неносене на маски, за посещения на паркове, градинки, детски площадки. Разгледани са 300 дела, завършили на районно ниво. Гергинова уточни, че това направление не е пряко свързано с прокуратурата, но и тук статистиката не е в ползата на контролните органи. 72% от всички дела са завършили с отмяна на глобите. Изводът е, че контролните органи не са си свършили добре работата, като допускат редица формални нарушения, които са в противоречие на закона.
По наказателните дела за нарушаване на карантина прокуратурата извадка от 400 дела показва, че 389 са приключили с осъдителна присъда, а 11 с оправдателна. Тук прокуратурата е много ефективна, но според БИПИ това не е добър атестат, тъй като делата не са сложни.
Усещане за корупция и липса на прозрачност при здравните разходи
Адвокат Цветомир Тодоров от БИПИ заяви, че по време на епидемията гражданите са започнали активно да се интересуват какво се случва в здравеопазването и как се харчат парите в сектора. Според него обаче е пропусната възможността за дебат за качеството на системата на здравеопазване, а коронавирусът е показал, че тя е много уязвима.
Като основни проблеми очерта неглижиране на третирането на хронични заболявания, невзетите мерки за подобряване на здравната култура на населението, сбъркани протоколи за лечение, административен и мениджърски натиск върху персонала, неадекватна материална база на много места, като всичко изброено има връзка с корупцията.
В социологическото проучване на "Глобал Метрикс", което бе представено, са засегнати теми за наличието на корупция в частните и държавни болници и източването на здравната каса. Изследването е част от международен проект.
В проучването гражданите са посочили здравеопазването начело от всички сфери като убеждение, че там има корупция, коментира Радостина Ангелова, управител на"Глобал Метрикс". 60% от анкетираните смятат, че в здравеопазването има корупция. Това е вторият най-висок резултат, след изпълнителната власт и с преднина пред митниците. Останалите сектори, посочвани най-често, са инфраструктура и строителство, енергетика. Сфери като култура, туризъм, отбрана, спорт и образование остават в по-малка степен засегнати от усещанията за корупция на анкетираните.
52% смятат, че ресурсите в сектор здравеопазване се управляват неефективно, а 25% посочват напълно неефективно. "В здравеопазването корупцията винаги се свързва с ръководството и директорите на здравните заведения, но и лекарите специалисти са засегнати. Това показва, че целият здравен сектор функционира при обществени подозрения за корупционни практики на всички нива. Много разпространени са нагласите за това че всички болници се свързват с източване, услуги за пациенти с повече пари, искане на допълнително заплащане за екип, обслужване с предимство на пациенти с връзки", коментира Ангелова.
16% от анкетираните посочват, че са били свидетели или участвали в корупция в здравната система, но склонността за подаване на сигнал е много ниска, като едва 18% от тях са подали сигнал. 1/3 (34.7%) смятат, че и държавните, и частните болници са засегнати от корупция. 64% отговарят, че само държавните болници са засегнати, а 43% - само частните са засегнати. В държавните болници корупцията се свързва с ръководството и лекарите-специалисти, докато при частните повече с ръководството.
Силно е усещането и за липса на прозрачност при финансирането и липса на публичност за разходване на ресурсите, получени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). 95% от пълнолетните смятат, че НЗОК се източва. 67% смятат, че това засяга голяма част от разходваните средства, 29% са по-умерени и смятат, че засяга малка част от средствата. Няма колебание за съществуването на този проблем. Източването се свързва с клиничните пътеки, но и назначаване на ненужни прегледи.
На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лечение. България е в едно от първите места в Европа с най-висок дял доплащане. Делът е почти равностоен на това, което се плаща през здравните осигуровки. От тези доплащания само 1/5 са без документ, т.е. нерегламентирани.
На половината от гражданите за последните 5 години не се е налагало да ползват болнична помощ. Ниска степен на профилактични прегледи и превенция водят до ниско използване на здравните заведения, но закъснели реакции, хронични заболявания и лош здравен статус на населението. Общата удовлетвореност от здравните грижи и лекарската дейност е висока - 69% са удовлетворени от държавните болници, а 87% от частните. 60% са определили разходите в частните като високи. 72% биха предпочели да се лекуват в частна болница. 48% посочват, че лекарите и персонала в частните лечебните заведения са по-внимателни, а държавните имат единствено предимство - достъпността и по-ниско заплащане на здравните услуги.
1/3 от доплащанията или подаръците в болниците са били като лична инициатива. 6% посочват, че им е било искано нерегламентирано доплащане, но не са го направили.
Половината от анкетираните нямат мнение дали трябва да се създадат частни здравни каси, а болниците да се приватизират. 27% подкрепят създаването на здравните каси, а 28% - не. За приватизациите на болниците доминират негативните нагласи, защото се свързват с оскъпяване на достъпа до тях. Нагласите се характеризират с представители на малките градове и селата.
