Дезинформацията в кампания: Какво постигат "Възраждане", Мангъров и БСП

© Георги Кожухаров

Ваксините са опасни и могат да бъдат по-вредни от COVID -19 , хората не умират от вируса, статистиката е манипулирана, Европейският зелен пакт е отговорен за енергийната криза и повишаването на цените на тока.

Това са една част от дезинформационните послания в българското фейсбук пространство по време на предизборната кампания. Изследването, направено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), се нарича "Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение" и беше представено в петък, 12-ти ноември. То обхваща публично достъпни фейсбук страници и групи, които са били наблюдавани за периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г.

В него се казва, че абсолютниите шампиони по бързо увеличаване броя на последователите на страниците им в социалната мрежа са "Възраждане" и лидерът ѝ Костадин Костадинов. Той е привлякъл най-много нови последователи от всички кандидат-президенти (над 22 хиляди само за 3 седмици) и като основна причина ярко се откроява въвеждането на задължителен зелен сертификат на 19 октомври, срещу което Костадинов води непримирима кампания. В групата от пет националистически партии ("Възраждане", "Алтернатива за България", ВМРО, "Атака" и "Воля"), "Възраждане" получава 95% от всички взаимодействия и 98% от всички новодобавени последователи в тази група.

Също с "Възраждане" е свързан от днес "един от основните източници на дезинформация в потребителски страници и групи - профилът на д-р Атанас Мангъров, като шест от десетте най-популярни поста" в категорията Дезинформационни послания, свързани с COVID-19 са били публикувани от него. В петък Мангъров подкрепи възгледите на "Възраждане" като "независим експерт" и участва в пресконференция с Костадинов.

Макар социолозите да сочат, че Костадинов е с нищожни шансове спрямо водещите кандидати да стане държавен глава, той има вторият по големина брой последователите във "Фейсбук" - около 200 000 срещу 365 000 на президента Румен Радев. Нещо по-впечатляващо е, че от общо 1-69 милиона взаимодейтвия с всички публикации на кандидати за президент през наблюдавания период, на Костадинов се пада дял от 60%.

Политиците използваха дезинформацията, вместо да измислят защита

От Центъра за изследване на демокрацията смятат, че предизборната обстановка допълнително подсилва поляризацията и разделението на обществения дебат в социалните медии. Анализът им затвърждава изводите, че страната е една от най-уязвимите държави членки на Европейския съюз към разпространението на пропаганди и дезинформационни послания. Освен това заради скептицизма на българите в бъдеще страната ще има проблеми да следва единната европейска политика и от това ще има сериозни икономически последствия.

"Дезинформационните послания, които се засилиха в последните години, с развитието на социалните медии, са изклчюително проблематични в целия демократичен свят и много авторитарни режими, включително Русия, използват социалните мрежи и други средства, за да увеличат своето влияние в страните от Европа и да повлияят на изборните резултати. В България много малко се говори и се действа по защитата на изборния процес именно от такова зловредно влияние. Това, което със сигурност може да отбележим, е, че България е една от страните, които много малко говорят или правят по отношение предпазването на дискусионното пространство от такова зловредно влияние", заяви при представянето на доклада експерта Руслан Стефанов.

По думите му в България няма изградена инфраструктура, която да позволи защита от дезинформация и вместо политичските партии да обърнат внимание на този ефект на социалните медии, стана обратното и социалните медии повлияха върху политическите партии.

"Част от причината е и политическата обстановка, в която липсваше лидерство, а се следват моди и социални алгоритми и сякаш политиката в България следва тези алгоритми, а не се опитва да регулира публичната дискусия и общественото пространство", казва още експерта.

Основните медии отразяват пандемията и свързаните с нея мерки обективно, съдържанието на проблематични страници и групи обаче постига по-висок процент на взаимодействия (дума, която обобщава различните реакции в социалните мрежи - харесвания, споделяния), макар и при по-малък брой на самите взаимодействия и на последователите, се посочва в анализа.

Основните дезинформационни послания: Само Русия ще ни спаси

Медиите, които са били включени в изследването са разделени на основни и "проблемни" (с история на публикуване на манипулативни послания и външно влияние), изследвани са и профилите на влиятелни личности, потребителски групи и страници, насочени към полязириращи. В анализа са били наблюдавани и страниците на всички основни партии и най-популярните политици. Изследвана е специална група от страници, посветени на обсъждането на темата COVID-19.

Преобладаващи дезинформационни послания, свързани с COVID-19, са:

• "сертификатите са безсмислени, защото ваксинираните хора се заразяват и разпространяват вируса, колкото неваксинираните"
• "сертификатите са форма на диктатура или фашизъм"
• "ваксините са разработени за кратък период от време и следователно са неизпитани и опасни"
• "пандемията е измислена от политици и фармацевтични компании със зловредни цели".

Най-популярните послания, свързани с Европейския зелен пакт, го представят като "утопичен икономически неосъществим блян", който е отговорен за енергийна криза. Шест от десетте най-популярни поста по темата са публикувани от проруски източници, които много често застъпват и проруски тези. Общата тема между тях е противопоставяне на Европейския зелен пакт, често чрез манипулативни обяснения за високите цени, както и силна подкрепа за руски енергийни проекти, като АЕЦ "Белене", са част от изводите на изследването. Шест от десетте най-популярни поста по темата са публикувани от проруски източници, които много често застъпват и проруски тези: официалната телевизия на БСП, "Поглед инфо" и "Епицентър".

Като част от изследването е направено и проучване на общественото мнение (сред 800 граждани над 18 години, в периода 22 октомври - 8 ноември). То показва:

• Около една трета от българите вярват, че COVID-19 е измислица с цел да увеличи печалбата на фармацевтичните компании.
• Над 40 % вярват, че ваксините срещу COVID-19 са опасни и непроверени.
• Делът на невярващите в коронавируса и в ефективността на ваксините е устойчив при всички възрастови групи
• Над 40 на сто смятат, че статистиката за починалите от вируса е нагласена.
• Над една трета от населението също подкрепя конспиративната теза, че мерките срещу разпространението на заразата с COVID-19 са политически заговор, насърчаван от чужди сили.

Според данните, подобен е скептицизмът и към Европейския зелен пакт. Липсата на информираност може да обясни част от тези мнения, коментира експертът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията:

• Близо 40 на сто от запитаните твърдят, че единствено Зелената сделка е виновна за увеличаването на цените на електроенергията и газа.
• Всеки втори българин е съгласен с често тиражирания мит, че при затваряне на въглищните централи ще има режим на тока.
• Близо две трети от хората продължават да подкрепят построяването на АЕЦ "Белене" и Турски поток.
• 45 на сто виждат и Русия като единствен възможен спасител на Европа във времена на енергийна криза.

Според анализа на предизборната кампания в онлайн пространството страниците на основните партии вземат основен дял от политическата дискусия в социалните мрежи. Въпреки това нови движения като "Продължаваме промяната", както и националистически партии, особено "Възраждане", показват устойчиво силен ръст на броя последователи и взаимодействия (харесвания, коментари и споделяния), коментира експертът Горан Георгиев.

От Центъра за изследване на демокрацията призовават българските медии и правителството, както и гражданските организации да предприемат спешни координирани мерки за по-добра защита на демократичните дебати от пропаганда и дезинформация. От Центъра посочиха необходимостта от работещи независими институции, особено в медийния сектор, които да служат за коректив и да модерират дебата в социалните медии.