© Надежда Чипева, Капитал
Докато ВСС течеше избор за шеф на спецпрокуратурата с единствен кандидат Валентина Маджарова, пред сградата имаше протест.
Едно от ключовите правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е неговата кадрова политика и освен през конкурсите за повишаване и преместване, тя се изразява и в избора на магистратите на лидерските позиции в системата - председателите на съдилища и прокуратури и т.нар. трима големи - председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор. През последните години обаче в конкурсите за ключови позиции в съдебната власт се явява само по един кандидат.
Така беше при избора за главен прокурор, когато Иван Гешев бе единствената кандидатура, при избора на нов шеф на специализираната прокуратура (конкурсът бе спечелен от единствения кандидат Валентина Маджарова), а сега предстои и избор на нов председател на Върховния касационен съд. Единственият номиниран кандидат е съдия Галина Захарова. Макар конкурсите и процедурите да се различават, общото е видимо - кандидатите във всички са само един.
"Дневник" потърси отговор на въпросите защо за високи постове в съдебната власт няма кандидати, има ли реален избор, ако номинираният е само един, предизвестен ли е финалът на процедурата, в тенденция ли се превръща това и къде са корените на проблемите в кадровите решения - обобщаваме мненията и коментарите на юристи и анализатори.
Лоша традиция на негативна селекция
"Поради своята структура и композиция кадровите решения на ВСС винаги са се влияли от политическата конюнктура, колкото и неговите членове да твърдят обратното. Последните промени в Конституцията от декември 2015 г. също не успяха да променят това положение. Така с течение на времето различните състави на ВСС създадоха една лоша традиция на негативна селекция на магистрати достигнали до лидерските позиции в системата", коментира пред "Дневник" Бляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
"Нещо повече, създаде се и практика в случаите, когато е налице кандидат с високи професионални качества, почтеност и независимост, той/тя да бъде буквално унижен в рамките на процедурата за избор и в крайна сметка да не бъде избран", подчертава Гяурова. Тя припомня проваления избор на съдия Нели Куцкова за председател на Апелативния съд в София, на съдия Йордан Дамаскинов за председател на Окръжния съд в Русе и други.
© Юлия Лазарова Съдия Галина Захарова е единственият номиниран за наследник на Лозан Панов, а изслушването й пред ВСС е насрочено за 14 януари 2022 г.
"Там където изборите са "успешни" виждаме лица със спорни качества - може да споменем съдия Владимира Янева, а в по-новата история сегашния председател на СГС (Алексей Трифонов - бел.ред.), ВАС (при избора на председател на ВАС Георги Чолаков също имаше съмнения, че изборът не е случаен, а предварително уговорен - бел. ред.), главният прокурор (Иван Гешев бе единственият кандидат, издигнат единодушно от цялата прокурорска колегия на ВСС - бел. ред.). Точно тази практика води до липса на мотивация у магистратите да участват в процедура за ръководните позиции в системата", обясни още Гяурова.
По думите й, от една страна предвидимостта е положителна характеристика за системата, защото осигурява стабилност, но предвидимостта при процедурите за лидерските позиции е по-скоро негативен елемент, който отблъсква кандидати, които иначе биха били добри ръководители.
Прокурорската колегия се доказа като напълно излишна
"През последните години може ясно да се открои негативна селекция на ключови постове в съдебната система, като изключенията само потвърждават правилото. Много по-важни са изборите на административни ръководители в прокуратурата, отколкото в съда, защото предвид йерархичната й структура и институционална култура "да се слуша началникът", те имат повече формална и неформална власт от председателите на съдилищата", смята адвокат Андрей Янкулов, който е бивш прокурор и бивш зам.-министър на правосъдието.
"Точно на ключовите избори в прокуратурата напоследък виждаме обикновено само по един кандидат за поста, но и да имаше повече кандидати за цвят и привидно демонстриране на състезание, не би имало значение, защото е повече от видно, че изборите се правят предварително", допълва още той.
© Цветелина Белутова, Капитал Андрей Янкулов коментира, че този състав на ВСС не е легитимен да избере нов председател на ВКС.
По думите на Янкулов прокурорските шефове се назначават де факто от главния прокурор, който доминира изцяло Прокурорската колегия във ВСС. "Тя се доказа вече като напълно излишна администрация в този си вид, съвсем спокойно може да бъде разпусната. Ако ще се запази същата концепция за управление на прокуратурата, поделено между главния прокурор и колегия, излъчена от прокурорите и парламентарно представените партии, главният прокурор би трябвало просто да назначава еднолично отделните административни ръководители - сегашното положение само оскъпява и усложнява процеса, а разлика в резултата няма", подчертава юристът.
Къде се прави избора на "тримата големи"
Ситуацията по отношение на избора на тримата големи е различна по няколко причини. Процедурата за тяхното номиниране и избор е много по-различна от тази за редовите ръководители на съдилища или прокуратури. Процедурата е много по-дълга от останалите - максимум 6 и минимум 4 месеца преди изтичане на мандата, който е 7 години и също е много по-дълъг от мандатите на останалите административни ръководители. Процедурата е смесена - обхваща институции както в съдебната власт, така и в изпълнителната и накрая президентът, припомня Гяурова.
"Що се отнася до изборите на "тримата големи", самият бивш главен прокурор Цацаров каза в реплика до председателя на ВКС Панов по време на избора на настоящия главен прокурор Гешев, че се правят другаде, а не във ВСС. Едва ли имаме основание да не вярваме на г-н Цацаров. Предполагам, че визира силното политическо влияние, което на практика предизвестява избора чрез контрол върху необходимото мнозинство във ВСС", посочва Янкулов.
"Настоящият състав на ВСС според мен няма легитимност да избере следващия председател на ВКС. Двама от избраните от съдиите негови членове подадоха оставки, а самите съдии явно демонстрираха нежеланието си да попълнят квотата си с масовия отказ да гласуват на изборите за техни заместници, с което и ги провалиха. С този си акт съдиите делегитимираха целия състав на ВСС, защото няма как управляващият съдебната система орган да проведе такъв ключов за самите съдии избор, след като е получил явен вот на недоверие от огромното мнозинство от съдийската общност", подчертава Андрей Янкулов.
ВСС дължи поне обяснение защо кандидатът е само един
"Всичко това прави този избор по-сложен, но и по-отговорен, защото става въпрос за трите топ позиции в съдебната система. Отговорността отново пада върху ВСС, който управлява цялата процедура и има и възможност да номинира кандидати за тези позиции. Ето защо, когато в състезанието участва само един състезател, това вече не е състезание, но като минимум ВСС дължи разяснение защо е останал само един кандидат", подчертава Гяурова.
"По принцип е добре да има конкурентност, защото стимулира участниците да покажат повече своите качества, своите професионални възможности, но то зависи от тези, които желаят да бъдат издигнати", коментира представляващия ВСС Боян Магдалинчев пред БНР.
Според министъра на правосъдието Янаки Стоилов процедурата няма да пострада, ако Захарова остане единствен кандидат.
Биляна Гяурова - Вегертседер посочи, че поради своята структура и композиция кадровите решения на ВСС винаги са се влияли от политическата конюнктура.
"Сам по себе си фактът, че за дадена позиция се предлага само една кандидатура, не опорочава избора във всички случаи. Има вариант единствената кандидатура да е наистина добра и да бъде подкрепена със сериозни аргументи - защо тогава задължително да е необходимо издигането и на друга, само и само да има някакво състезание?", коментира пред "Дневник" Янкулов.
"Респективно, формалното наличие на повече от една кандидатура също не означава непременно, че пък действително ще има състезание, ако изборът е вече предварително направен. Така че не толкова броят на кандидатите, а профилите им са от значение. Каква е биографията им, какви са професионалните им качества, какви позиции са отстоявали, има ли неизяснени въпроси около имотното им състояние, каква е визията им за това какво ще правят на поста", допълва Янкулов.
Изборът за наследник на Панов е възможност ВСС да измие срама от мандата си
По думите на Биляна Гяурова, съдия Галина Захарова е безспорна кандидатура, издигната от съдиите от същия съд и припозната от министъра на правосъдието, който е един от имащите право да номинират, но не се възползва от това.
"Кандидатурата на Галина Захарова отговаря на всички изисквания не само формални, но и като стандарти, които да бъдат изисквани от хората, които заемат най-високите позиции в съдебната власт. Тази кандидатура заслужава подкрепа и аз не виждам нужда да предприемам някаква собствена инициатива, след като ВКС като израз на неговото самоуправление е упражнил възможността, с която разполага", коментира тогава Стоилов.
"Това (че Захариева е издигната от съдиите от ВКС и подкрепена от министъра на правосъдието - бел. ред.) прави задачата пред ВСС още по-трудна, защото специално този състав стана пословичен със скандалните си избори на админинистративни ръководители. Едновременно с това обаче, това е и уникална възможност с един замах (в случая избор) този ВСС да измие срама на изминалите 3 години от мандата си и да покаже, че е в състояние да вземе обективно и неполитически обвързано кадрово решение", смята Гяурова.
Според нея, това, което го подпомага в случая, е самата политическа конюнктура в момента, която е благоприятна дотолкова, доколкото досегашните силови играчи вече не са толкова силови, а и както изглежда предстоящите избори през ноември най-вероятно ще повторят тези от юли, което ще доведе до относителен паритет между политическите сили без ярко изразен лидер и без съответния натиск върху съдебната система, произтичащ от това.
Вариант "Нели Куцкова 2": Захарова да не бъде избрана, защото е прекалено независима
Възможен е и вариант "Нели Куцкова 2", т.е. да се покаже на съдия Захарова, че е възможно най-подходящата кандидатура, но въпреки това да не бъде избрана, просто защото е прекалено независима и това не е удобно политически, прогнозира Гяурова.
Възможно е и да няма избор. В момента ВСС работи в състав от 21 членове, а за избора на председател на ВКС са необходими поне 17 гласа. Изборът ще се състои на 14 януари 2022 г. Дотогава има достатъчно време както за законодателни промени, така и други политически действия, които могат да доведат до предсрочното прекратяване на мандата на настоящия състав на ВСС, смята още тя.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев обясни същото още в началото на процедурата. "Възможно е и да има, и да няма избор. Въпросът е колко ще бъде убедителен кандидатът, когато бъде изслушан от Пленума на Висшия съдебен съвет", посочи Магдалинчев. В същия смисъл бяха думите му и при провеждане на процедурата за избор на нов главен прокурор, когато единственият кандидат бе Иван Гешев.
© Велко Ангелов
"Тук не трябва да се омаловажава и ролята на Президента на републиката, който подписвайки указа за назначаването на председателя на ВКС на практика завършва процедурата. Към 14 януари 2022 г. това все още е Румен Радев, но потенциално указът може да бъде подписан и от следващият президент (разбира се възможно е това също да е Румен Радев), посочи Биляна Гяурова.
"Факт е обаче, че номинацията на съдия Захарова е ясен знак, че вътре в системата е налице нетърпимост към кадровите провали на ВСС и едновременно с това желание за промяна на тази посока чрез издигането на магистрат, който не оставя съмнения относно независимостта и почтеността си", подчерта още Гяурова.
