
© Юлия Лазарова
Главният прокурор Иван Гешев е отказал да отговаря на въпросите на ЛИБЕ за "Барселонагейт", тъй като нямал право да разгласява детайли по висящи производства.
Ефективното и справедливо прилагане на закона, особено в борбата с корупцията, е един от най-належащите проблеми, като преследването на корупцията по високите нива на властта остава проблематично. Притеснителни са случаите на полицейска бруталност през лятото на 2020 г., които не са били правилно разследвани.
България се намира в трудни времена, но и в момент на преход.
Предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор все още трябва да бъде разгледано в контекста на по-широка съдебна реформа веднага щом политическата ситуация позволява това.
Това са само част от изводите в доклада на мониторинговата група към комисията за Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) към Европейския парламент след посещението на нейни членове в България на 23 и 24 септември. По време на визитата представителите на комисията са питали българските власти за санкциите по "Магнитски", подслушванията по време на протестите, защо няма добри резултати и присъди по дела за корупция по високите етажи на властта и са обсъждали правомощията на главния прокурор и има ли ефективен механизъм за разследването му.
В доклада си с дата 17 ноември 2021 г. комисията изразява загриженост за състоянието на основните права в България в светлината на случаите на реч на омразата и дискриминация срещу хора от ромски произход, представители на ЛГБТИ общността и представители на други малцинствени групи, както и за насилие, включително домашно.
Какво са чули евродепутатите за състоянието на медиите може да прочетете тук.
След визитата в България делегацията отчита ограничените правомощия на служебното правителство за справяне с многобройните предизвикателства, но е отбелязала и решимостта на служебното правителство да използва ефективно всички инструменти, с които разполага. В същото време евродепутатите призоват Европейската комисия да засили наблюдението и одита на средствата на ЕС, включително на Механизма за възстановяване и устойчивост.
"В българското общество има достатъчно решителност за намиране на решения. В светлината на това ще бъдат изпратени допълнителни въпроси до българските власти и по-специално до главния прокурор за допълнително изясняване на извършената работа по дела за корупция по високите етажи на властта и други дела от обществен интерес", подчертава делегацията в доклада си след серия от срещи с представители на институциите, неправителствени организации и журналисти по време на двудневната визита през есента.
Рашков: Гешев смята, че полицията е дългата ръка на прокуратурата
Реформите, борбата с корупцията и промените в законодателството са изключително трудни в отсъствието на парламент и в мандата на служебно правителство. Това е заявил пред представителите на комисията ЛИБЕ служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. С него делегатите са обсъдили и това, че в момента на посещението одобрението на служебното правителство е много по-високо от рейтинга на всяко друго редовно правителство.
Сред обсъжданите теми са били и статутът на главния прокурор, като Рашков е посочил, че това е един от основните въпроси в България по отношение на върховенството на закона. Той е дал информация и за започналата към онзи момент процедура по разглеждане на искането за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Искането бе инициирано от Рашков и внесено във Висшия съдебен съвет (ВСС) от бившия министър на правосъдието Янаки Стоилов, но малко по-късно ВСС отказа да започне процедура по предсрочно отстраняване на Гешев.
Рашков е изразил съжаление за липсата на ефективен механизъм за контрол върху главния прокурор. А пред комисията ЛИБЕ е заявил, че според него главният прокурор смята, че полицията е дългата ръка на прокуратурата и че при отсъствието на парламент и редовно правителство прокуратурата и главният прокурор е единствената институция, която ще пречи на полицията да действа.
© Юлия Лазарова По изчисления на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков 10% от местата в парламента се купуват на избори.
Рашков е припомнил и че главният прокурор е независима част в съдебната власт, назначаван от ВСС, който включва в състава си и политически излъчени представители. Служебният министър е посочил и че тази политическа зависимост обяснява защо срещу бившия премиер Бойко Борисов не е образувано разследване, въпреки изтеклите снимки и записи.
"Необходима е подходяща реформа на прокуратурата, за да могат всички други служби, включително полицията, да могат ефективно да се борят с корупцията", е посочил Рашков пред комисията. Сред обсъжданите теми са били и корупционните практики, свързани с магистралите и язовири.
По отношение на протестите и използването на непропорционално насилие от страна на полицията срещу протестиращите той е подчертал, че при предишното правителство не е правено подходящо разследване и че главният прокурор не е действал в това отношение, но е уверил представителите на ЛИБЕ, че разследванията ще продължат. Рашков е коментирал и че един от назначените за делегирани прокурори към Европейската прокуратура е Вероника Трифонова, която е постановила отказ да бъде образувано досъдебно производство за полицейско насилие на протестите от 2020 г.
Раздробяването на политическия пейзаж и практиката за купуване на гласове съществува и в други страни, но не и в същия мащаб като в България, е коментирал Рашков.
Над 10% от депутатите влизат в парламента с купен вот.
министър на вътрешните работи, в доклада на LIBE
Служебният министър е определил като унизително да се разменят гласове срещу храна, работа или други услуги. Според Рашков Европа трябва да оказва по-настоятелен положителен натиск над България.
Янаки Стоилов: Нужен е структурен подход за съдебни реформи
Пред комисията ЛИБЕ служебният министър на правосъдието към онзи момент Янаки Стоилов е подчертал няколко приоритета в работата си като подобряване на услугите за граждани и юридически лица,
намаляване на лошите практики, като са обсъдени и въпросите за борбата с корупцията, състоянието на затворите и лишените от свобода, случаите на дискриминация както и санкциите по "Магнитски".
По отношение на отчетността на главния прокурор и като цяло по отношение на компетенциите на прокурорите Стоилов е обяснил, че се обсъжда въвеждане на съдебен контрол върху отказа за образуване на разследване. Според него е необходим структурен подход, но е отбелязал и ограничените рамки, в които работи служебното правителство.
© Георги Кожухаров Бившият служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов е обяснил, че е необходимо структурен подход за реформа в съдебната власт.
Конфискацията е инструмент в борбата с корупцията и трябва да се прилага по начин, който води до резултати, е посочил още Стоилов. Той е подчертал нуждата от подобряване на условията в затворите и местата за лишаване от свобода, като е посочил, че времето в затвора може да бъде ограничено, като паралелно трябва да се осигурят и условия за доброволен труд, като е добави, че ще бъдат предложени такива законодателни промени.
По отношение на ромската общност министърът е обяснил, че доходите, заетостта, образованието са важни въпроси и етническото разделение трябва да бъде преодоляно чрез активна и приобщаваща социална политика.
Стилов е посочил и решението на Конституционния съд, който наскоро се произнесе за понятието "пол", като министърът е подчертал, че борбата с насилието под всякаква форма е особено важна. Що се отнася до санкциите по глобалния закон "Магнитски", Стоилов е обяснил, че е необходим диалог по този въпрос и е подчертал необходимостта да се реагира, когато трябва да бъдат защитени финансовите интереси.
Гешев: За резултати в борбата с корупцията трябват промени в Наказателния кодекс
По време на срещата с главния прокурор Иван Гешев и заместниците му членовете на делегацията от ЛИБЕ са повдигнали въпросите за необходимостта от реформи в съдебната система, за случаите на корупция по високите етажи на властта, които не са били разследвани, както и за по-високия брой на досъдебни производства и очакванията за присъди по корупционни дела.
Обсъждани са номинациите за европейски делегирани прокурори, възможността за съдебен контрол на прокурорските откази от образуване на досъдебно производство и не на последно място - за правомощията на главния прокурор и дали може да бъде разследван.
Гешев и заместниците му са изтъкнали, че въпросът за съдебна реформа трябва да се разглежда в контекста на предизборната кампания и влиянието на служебното правителство, чиято основна задача е да организира предстоящите избори. От прокуратурата са припомнили, че всяка една реформа трябва да бъде одобрена от парламент и редовен кабинет и предстои да се види дали редовно избрани парламент и правителство ще одобрят предложенията за промени. От прокуратурата отново са посочили, че Наказателният кодекс трябва да бъде променен, тъй като е приет преди 1989 г. и с него не може да има борба с корупцията.
Реални резултати от борбата с корупцията ще могат да дойдат с нова законодателна рамка, а реформата не трябва да обхваща само отчетността на главния прокурор, а на всички магистрати. Освен това Гешев и прокуратурата са посочили, че е нужна по-дълбока реформа, а не промяна само на един сегмент с очакване за цялостна промяна. В отговор на критиките за това, че прокуратурата не е разследвала конкретни случаи, от прокуратурата са посочили статистика, като са подчертали, че главният прокурор не може да дава инструкции на прокурори от по-ниски нива в системата.
Главният прокурор е посочил, че може да бъде разследван, като е посочил, че е бил разпитван няколко пъти в спецпрокуратурата. По отношение на подслушванията на протестите през миналата година Гешев е обяснил, че не е в неговата компетентност да ги разпорежда, а се произнасят други служби от МВР, като искането се одобрява от съд.