Какво предстои след победата на Радев и кога ще има правителство (най-важното от изборното студио на "Дневник")

Ще е добре да има правителство преди Коледа, около тази теза и като оптимистен вариант се обединиха политолозите Калоян Вълчев, Даниел Смилов и журналиста Веселин Дремджиев и деканът на юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев.

Според Калоян Вълчев, "ако преговорите започнат да стават сложни, може да има повече от едно от коалиционно споразумение". Даниел Вълчев смята, че по време на преговорите един от най-трудните въпроси ще бъде този за здравеопазването - "много трудна борба ще бъде. Там отиват много пари, няма никаква партийност". Според него би било редно президентът да направи крачка назад и да остави партиите да се разберат. "Това би улеснило преговорите, защото ако държи на определени министри, това допълнително ще миниира нещата", коментира още деканът.

Според Веселин Дремджиев е важно четирите партии, които ще преговарят - "Има такъв народ", "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" да се споразумеят "за малко неща, малко консенсусни теми, които да стабилизират, да оставят зад борда големите проблеми". "Лошият вариант е ако се отиде на нови избори и тогава вече наистина може да очакваме, че кутията на Пандора ще бъде отворена. Видя се, че кризите са разбъркали душите на хората", каза още Дремджиев.

© Юлия Лазарова

"Една голяма грешка би било да се тръгне към промяна на Конституцията. Особено при липса на конституционно мнозинство, това би било политическо самоубийство. Много от нещата могат да минат без конституционна промяна", заяви в изборното студио политологът Даниел Смилов.

В панела, след края на изборния ден, коментарите бяха в насока кога и как ще има правителство. Според политолога Калоян Вълчев ГЕРБ трябва да реши какво да прави с лидера си - Бойко Борисов, който "е източник на провалите на партията, но отказва на два парламентарни избора да признае загубата. "След като това не се случва - играта на ГЕРБ не е толкова демократична", каза Вълчев.

Според Даниел Вълчев по-важният въпрос е кога и как ще се формира правителство, защото избирателите са дали ясен знак, че са се изморили от избори и им е омръзнало. "Съгласен съм, че Борисов е проблем за собствената си партия. Но сериозните неща са съставянето на правителство. Аз не мисля, че това ще бъде толкова безоблачно, колкото ни се струва. Трябва да се вземе поука от предишния опит, при който не стана много известно защо не стана правителство", коментира още Даниел Вълчев.

Преизбраният на втори тур президент Румен Радев е получил подкрепа и от симпатизанти на ДПС - близо 40 % от хората, определящи се като турци, показват данните на "Алфа Рисърч", представени в изборното студио на "Дневник" от Павел Вълчев.

За Герджиков процентът е близо 60 %. Според данните по аналогия от изборите през 2016 година, когато кандидати бяха Румен Радев и Цецка Цачева (подкрепена тогава от ГЕРБ) кандидатите са загубили около по половин милион гласа.

Над 2/3 от гласувалите за "Демократична България" на парламентарните избори преди седмица, и гласували на днешния балотаж за президент, са подкрепили Румен Радев.

Повече за данните на "Алфа Рисърч" - тук

© Юлия Лазарова

"Румен Радев влезе с много голяма инерция и голяма маса в тези избори и трудно щеше да бъде победен от когото и да е. Той влезе така, защото имаше относително не лош мандат. Нямаше гафове, а в края на мандата си, посегна към теми, които за обществото бяха важни", коментира деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Даниел Вълчев в изборното студио на "Дневник".

По първоначални данни настоящият държавен глава Румен Радев печели втори мандат след балотаж с подкрепения от ГЕРБ проф. Анастас Герджиков при рекордно ниска избирателна активност.

Според Даниел Вълчев, вторият тур не е бил просто за него. "ГЕРБ и ДПС не се мобилизираха по неясни причини. Нямаше да има драматичен обрат, ако се бяха мобилизирани, но щеше да има по-малка разлика", смята още Вълчев.

Според него разклатеното положение на партиите в страната ще се отрази и на президента. "Като започнем от БСП, минете през "Демократична България" и достигнете до Слави Трифонов, където кой знае какво става вътре, но едва ли са доволни от това, което става вътре". Според Вълчев президентът печели втори тур, натоварен с малко по-големи очаквания от хората.

Според политолога Калоян Велчев е изненада "мащабът, с който Радев спечели" (разликата според данните е около 30 % - бел. ред.). "Герджиков се затваряше в рамките на своите корпуси. Опитваше се да влиза в дребни споровес Радев, с които нямаше как да спечели. В голяма степен, Радев олицетворява надеждите за промяна. Президентската институция ще е ключова при един фрагментиран парламент, който се очертава и ще се очаква от Радев да е по-активен в политическия процес", коментира още Велчев.

© Юлия Лазарова

"Когато голата истина лъсне, може би печелят всички. Може би се крие в отговора на въпроси кой какво разбира и вижда зад понятието голата истина", коментира в изборното студио режисьорът Валери Божинов.

Според него "ниската избирателна активност е знак за всички, че българинът е апатичен към всичко, което се случва. Има едни 70 %, които са избрали или гъбарството или нещо друго", казва още режисьорът.

По думите му "може би част от причините за тази апатичност, са че българинът е инертен и трябва да се случи нещо много тежко, за да разбере ситуацията".

"Тръгнахме отнякъде, с някакви идеи и мечти. Мен още ми кънтат в ушите думите на моя професор в НАТФИЗ: ние променяме закона за киното и за вас ще е рай. 2021 година пак променяме закона за киното", казва още режисьорът.

Според него българинът изпусна да стане по-цивилозван и по-културен. "Да разбере, че най-важното не е само около него, а да види, че има и други неща. Нас ни дърпат към някакви неща, за които не сме узряли, не следваме един път".

"Избягахме от едно обществено устройство, в което имаше планирана икономика, за да стигнем до там, че нямаме нормална икономика, която да разчита на бизнеса", смята още Божинов.

"Трябва да дадем толкова време на тези преговори, колкото е небходимо. Нашата реалност е че трябва да се случи по-бързо. Хората в преговрния екип са "практици по душа " и би трябвало да се справят с добри темпове, необходими на българското общество", смята Лена Бориславова.

"Има доста кризи за решаване, които няма да чакат. Те обаче не трябва да се решават с решения на парче, а с дългосрочни визии, които да стъпват на широко съгласие", каза още Бориславова.

По думите й нейното лично предпочитание е да има правителство преди празниците, но според нея хоризонтът за приключване на преговорите и постигане на коалиционно споразумение и правителство е "до около два месеца". "Нямаме право да се провалим", заяви още бъдещият депутат.

"Нашите очаквания, всички индикатори сочат към това, че ще може да формираме коалиционно правителство", заяви Лена Бориславова.

"Аз вярвам, че имаме повече общо, дори и заради вълната на промяната и всеки разбира, че е наша отговорност да формираме дългосрочно работещо правителство. Това, което предстои са обсъждане с надпартийна цел е търсене на решения на основните кризи. Не са малко нещата, около които трябва да постигнем съгласие, за да формираме стабилно правителство. Още във вторник започваме с темата, в която аз ще участвам правосъдие - надявам се да се поемат ясни ангажименти за промяна", каза още Бориславова.

По думите й степенуването на най-важните проблеми за решаване започва със съгласието, че трябва да има нулева толерантност към корупцията. "Това е първата стъпка за всяка една тема. За правосъдната реформа, считам, че трябва да съгласие за конституционно промени, които да дефинират по нов начин ролята и отчетността на главния прокурор и Висшия съдебен съвет (ВСС). Но не може да чакаме формирането на такова мнозинство и трябва да започнем с някои стъпки - например транспонирането на евродирективата за сигналите за корупцията. Има мерки, свързани със законодателни промени за ВСС, за отчетността на главния прокурор, за това дали могат да се обжалват отказите за образуване на досъдебни произвдство", заяви още Бориславова, която ще е част от екипа за преговори по съдебната реформа. Те ще са 18 по различни теми, като началото ще е във вторник. Разговорите ще бъдат публични.

"Трябва да се създаде нова, действаща антикорупционна комисия, в разговор сме с европейски партньори по темата", заяви още Бориславова. По думите й трябва да има цели по обективни критерии, по които комисията ще трябва да започне работа. И да се подобри координацията между ДАНС, МВР и НАП, защото в момента такава координация липсва. Бившият депутат от "Продължаваме промяната" заяви, че комисията трябва да започне да работи за всички, а не за определени хора.

© Юлия Лазарова

В първия панел на изборното студио на "Дневник" в деня на балотажа има разговор с млади хора, които са решили да участват в политиката.

Лена Бориславова ще бъде депутат в следващия парламент от групата на "Продължаваме промяната". Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това и магистратура в Харвард, САЩ. Цветелина Пенкова на 33 годиниа и е евродепутат от групата на социалистите, също е завършила международни университети (Будапеща, Миланов, магистър от Оксфорд)жи се е посветила да разказва как един евродепутат може да бъде полезен. Иван Матов, кандидат за депутат от листите на "Демократична България", но не влиза в парламента. Той е експерт и консултант по сформирането на правителства и работи по големи инфраструктурни проекти, основно в Близкия Изток.

Лена Бориславова, "Продължаваме промяната": Много е лесно да критикуваш отстрани, трудно е да поемеш отговорност

© Юлия Лазарова

Както животът учи, никога не може да си подготвен за това, което ще ти се случи. Нищо не се промени последните три години, а и много преди това, време през което и аз живях, моето семейство, приятели, близки, бяха тук и всички имаха своите проблеми и се чувстваха онеправдани от това как се извършва държавното управление, беше всъщност причината, поради която аз реших, че сега е дошъл мига, в който аз, за да не съжалявам после трябва да поема отговорност и да се опитам да направя нещо.

Много е лесно да съдиш отстрани и отвън, и да критикуваш всичко, не е толкова лесно, ако поемеш отговорност. Мисля, че и това, което ние младите дължим на обществото, да се опитаме да бъдем активна част от него и да допринесем по най-добрия начин.

Цветелина Пенкова, евродепутат: За да искаш промяна, трябва да си част от системата, която искаш да променниш

За мен е ключово, че ако искаш да промениш една система, трябва да си част от нея. Трябва да я познаваш нещо, което искаш да промениш. Моят път, допреди две години беше изцяло извън политиката (бел.ред. Цветелина Пенкова е избрана за евродепутат на изборите през 2019 година) във финансовата сфера във Великобритания. Моята добавен стойност е, че съм натрупала опит извън страната и затова има повече смисъл да съм част от европейската политика. Също не вярвах до преди няколко години, че ще се занимавам с политика, но ако си отстрани няма как да промениш нещо. Всеки един от нас има определен професионален опит и се развива в дадена сфера.

Иван Матов, "Демократична България": Желанието да вляза в политиката се разви постепенно

Желанието да се занимавам с политика се разви постепенно. Всеки инфраструктурен проект е свързан с политиката, защото променя с малко, начинът, по който хората живеят. Политиката беше следващото ниво, последното нещо, което беше допринесе за това, беше през годините започнах да работя за правителства и така видях колко разлика дава една такава промяна в живота на хората. Матов, който е братовчед на Кристиан Таков (бел.ред юрист и преподавател по право, който почина през 2017 година) твърди, че в неговото семейство политиката е била табу. По думите му в България трябва да има образователна и съдебна реформа, защото тези две сфери имат пряко отражение върху бизнеса и икономиката.
Трябва да имаме добре образовани хора, които трябва да са способни на неща, които бъдещото ще изисква от тях. Трябва да се насочим към бизнеси с висока добавена стойност.

© Юлия Лазарова

Избирателната активност и на балотажа е отново по-ниска от очакваното. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) към 16 ч. тя е малко по-ниска от тази на изборите на 14 ноември, когато имаше и вот за парламент. Активността и в чужбина също е по-ниска, българите зад граница отново могат да гласуват в 68 държави по света в 749 секции, но интересът към балотажа е по-нисък в сравнение с изборите от преди седмица.

Най-осезаема е разликата в активността в секциите в Турция, където се очаква броят на упражнилите правото си на глас да достигне едва 20 хил. За сравнение миналата неделя гласовете от Турция доближиха рекордните почти 90 хил.

Пред "Дневник" Ивайло Мирчев от "Демократична България", който беше избран за депутат, обяви, че в Турция ситуацията е спокойна и няма никакви акции за гласуване. Повече за впечатленията на Мирчев от южната ни съседка - тук.