Преговорите за кабинет за образованието: Много общи принципни позиции, но и много по които предстои дебат

"Имаме обща посока, очаква ни много работа. Този лист с точки може да изглежда "повърхностен" и под всяка една от тези точки може да се пишат огромни доклади. Работа ни чака много", завърши дискусията Кирил Петков.

Над 70 точки с идеи обсъждат представителите на "Има такъв народ", БСП, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", като по повечето партиите се обединяват като това, се налага промяна на начина на финансиране на образователната система, да се увеличи процента от БВП, който да се отделя за образованието, да има индивудуална оценка на учениците и работа за преодоляване на установените дефицити, да се положат усилия за децата, които не са обхванати в образователната система, да има смяна на учебните програми и да има по-малко учебници.

Участниците се разбират за нов дебат по моментите, които изискват още дискусия.

Преговорите по темата образование спряха за кратка почивка. След нея партиите ще отбележат точките, по които имат съгласие и тези, по които се разминават. Вторите ще бъдат тема на друг дебат в опит да се постигнат по-близки позиции.

Видео от първата част, в която отделните партии представиха своите приоритети по темата, може да гледате тук:

© Надежда Чипева, Капитал

"Аз съм тук, защото вярвам, че българското образование, е единственият начин за постигане на истинска промяна. Всеки друг разгвоор за правосъдие, енергетика, ще изгуби смисъл, ако не разберем, че образованието трябва да е приоритет".

Това заяви Христо Петров от "Продължаваме промяната" по време на панела за образование. Той призна, че в началото е бил притеснен, но след като всички партии - БСП, ИТН и "Демократична България" представиха идеите си, той е "изпълнен с удовлетворение".

Петров даде пример с неговия учител по литература, който е казвал, че тя е повод да се говори за човека и обществото. "Човек има един живот и няма как да преживее 100 живота. Но литературата дава възможност да разбереш какво е любов, грешка, може да ти помогне да добиеш социален опит", каза още Петров, който е известен като Ицо Хазарта.

Той говори от позицията на родител на три деца и по негови наблюдения проблемът с грамотността е много сериозно. Петров даде пример с това, че колкото повече пада нивото на грамотност, толкова повече се увеличават изискванията към децата. "Ако това е един спортист, който вдига тежести, той отслабва, неговите мускули отслабват и лечението, което ние му предписване е да увеличаваме тежестта, която той вдига", каза още Петров.

Една от точките, около които се обединиха партиите, е че трябва да има ревизия на учебните програми.

Петров даде пример с програмата по литература за осми клас. "Там се започва с античността, старогръцки етнос, Черноризец Храбър, засилваме се към средновековието и стигаме до символистите Декамерон. И от тотва цялото препускане на един ученик в края на тази учебна година му е останало умението да решава кръстословица".

Христо Петров даде пример с колежи в Америка, където на преподавателите е разрешено да преподадат само един роман за цялата година. Защото ако за цяла година, вие преподавате един роман на Достоевски, освен този рома, вие ще може да преподадете какво е радост, страдание, чест, какво е война, християнство. На края на тази година децата ще знаят наистина, а не наизуст отговорите на тези въпроси", каза още бъдещият депутат от "Продължаваме промяната".

"Родител съм, вероятно за много хора изглежда странно, че съм тук и говоря по темата за образованието. Но щом дори такъв като мен се е сетил, че това е най-важното, значи положението е сериозно. Нека не заглушавме гласът на родителите и на добрите учителите. Заглушихме гласа на добрите лекари, но ако заглушим гласа на добрите учители, след 20 години няма да ни има", завърши още Петров.

Служебният министър на образованието Николай Денков и Кирил Петков, който е един от лидерите на "Продължаваме промяната" са се запознали преди година и са се обединили около обща визия как трябва да изглеждат научните изследвания. "Да са на много високо ниво, но и да са на конкуретно ниво, за да са полезни на икономиката".

Това коментира Денков, който е част от екипа на "Продължаваме промяната" в преговорите за образование. Неговото име се спряга и за министър в евентуален редовен кабинет.

Той представи част от идеите на формацията за реформа на образователната система. Част от тях предвиждат нов начин на финансиране, която да замести системата на делегираните бюджети.

Тази нова система ще се основава на качеството, като до 2024 година се предвижда въвеждането на "оценка на добавената стойност" на всяко конкретно училище според методология, предложена от Световната банка.

Идеята е всяко училище да се оценява за това колко е допринесло за образователните резултати на своите ученици. Например, ако едно училище работи в отдалечен район и има ­проблемни ученици, то няма да бъде ощетено, а ще бъде оценявано според напредъка на децата. Идеята предвижда да има национално стандартизирано външно оценяване преди всеки училищен етап и ще се следи какви са резултатите на всяко училище спрямо средното ниво на децата преди и след постъпването в съответния образователен етап.

© Лили Тоушек

Един от лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков обяви, че лично ще води кампания за ваксинирането на хората, защото те имат нужда да им се обяснят някои неща.

"Ваксинацията е огромен приоритет за всички ни, важно е за всичко - образованието, здравеопазването и икономиката. "Аз лично ще се наема да направя обстойна кампания, никой не е обяснил на хората за съпътстващите заболявания, например", заяви Петков в панела за образование.

"Учебните програми в училище трябва да бъдат съобразени с българската култура и история, за да не се допуска джендър идеология".

Това бяха част от встъпителните думи на Ирена Анастасова от БСП (бивш директор на столично училище и председател на образователната комисия в последния парламент). Според нея трябва да има по един учебник за всеки предмет, за да се прекъсне схемата на печалбарство, в която се е превърнало издаването на учебници.

Преди началото на преговорите за правителство от БСП посочиха като червени линии в техните искания - "България да не прави отстъпки пред Македония чрез ревизия на историята си, а и да не се въвеждат "джендър идеологията и Истанбулската конвенция".

Истанбулската конвенция не беше приета в България, а БСП трайно заема позиция срещу документа, в който се регламентират средства за борба с насилието над жени и деца.

От "Има такъв народ" предлагат по темата за приобщаващото образование да се формира комисия, която в рамките на една година да направи критерии, по които да служат за разграничение на децата със специални образователни потребности. Според тях в комисията трябва да влязат психиатър, логопед и рехабилитатор. Сред критериите трябва да е каква е способността за усвояване на учебен материал.

"При децата, които които да усвояват и нямат сериозни интелектуални увреждания, да се види диагнозата и какъв е методът, по който да бъде преподавано. Тези деца да се обучават в масовото училище, в които да има паралеки за деца, които имат еднотипни диагнози. Така ще се обхванат повече деца", заяви Манол Манолов.

По думите му децата, които са с по-тежки интелектуални увреждания и има неспособност за усвояване на академични знания трябва да бъдат насочени към центроете за специална образозвателна подкрепа, където да има терапевти.

"В някои училища има вечни директори, в някои малки изключения това е добре, но в повечето дава възможност за политическо влияние върху учителите и натиск от тяхна страна. По този начин се изграждат и политически зависимости. Затова трябва да има възможност един директор да е такъва само два мандата за по пет години".

Това коментира Юлия Чортленева от "Има такъв народ" (учител с над 30 годишна практика). Според нея не трябва ако един директор е успял с едно училище да му бъде забранено да бъде директор на друго място. "Така най-качествените директори ще правят това и на друго места". Сред идеите на партията на Слави Трифонов е директорите да се избират на публичен конкурс, "за да знаят хората и родителите на кого поверяват децата си", а договорът, който се сключва да е с министъра на образованието, а не с шефа на регионалната образователна инспекция.

Юлия Чортленева смята, че така също ще се избегнат местните политически зависимости, нещо което според нея е било видимо на доста места в последно време

От "Има такъв народ" предлагат още да се премахнат системата на делегираните бюджети и училищата да станат първостепенни разпоредители със средства, а не финансирането да е минава през общината.

Сред другите идеи са ваучери за спортни постижения, промяна на учебните планове, възстановяване на зимни и летни лагери. От "Има такъв народ" предлагат още да се премахне външното оценяване за след четвърти клас и той да бъде заменен с изпит по български език, който да се провежда от всеки учител.

Панелът за образованието започна с представянето на визията на "Демократична България"

"Най-сериозният проблем е пандемията и условията, при които ни постави тази пандемия и продължаващото онлайн обучение. Непрекъснато се сменя ситуацията и това създаде големи дефицити в знанията и уменията, но и в мотивацията на учениците, в тяхната среда, която вече реално я няма, в психичното здраве и социализацията. Това е първото и най-важно, което трябва да се направи - да се набележат мерки децата да се върнат в присъствена форма възможно най-скоро. Особено голям проблем е с учениците, които трябва да имат практически занятия, а нямат такива. Представте си, че след шест месеца ще излязат от техникума по автотранспорт, шофьори на автобуси, които са имали малкоп практически часове".

Така Ивайло Старибратов от "Демократична България" започна изложението си за това какви са приоритетите на обединението. По думите му заради онлайн обучението много ученици ще имат дефицити и е добре да се направи индивидуална оценка на всеки ученик, за да е ясно как трябва да се работи с тях.

Според Старибратов образователната система остава трайно нереформирана и е необходима цялостна реформа, която да включва дигитализация. От "Демократична България" смятат, че трябва да има и ясна дефиниция какво е качество на образованието и да има контрол над това.

© Юлия Лазарова

"Това, което умея да правя добре е да отправям послание и те да стигат до много хора. Вярвам, че това ще помогне на каузата, за която сме се събрали тук", започна при представянето си Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, който ще бъде депутат.

Четирите партии са излъчили следните експерти да участват в панела за образованието.

От "Продължаваме промяната" ще са един от лидерите - Кирил Петков, рапърът Христо Петров и настоящият служебен министър на образованието Николай Денков.

От БСП са: Ирена Анастасова (бивш директор на столично училище и председател на образователната комисия в последния парламент), Георги Михов (преподавател и бивш ректор на Техническия университет), Милко Багдасаров (бивш депутат и бивш директор).

От "Има такъв народ" - Пламен Николов (кандидат за премиер в един от проектокабинетите в предишния парламент), Юлия Чортленева (учител с над 30 годишна практика), Манол Манолов (преподавател).

От "Демократична България" - Ивайло Старибратов (преподавател в Пловдивския университет и член на образователната комисия в 46-ия парламент), Георги Няголов (преподавател по английска средновековна и ренесансова литература в СУ "Св. Климент Охридски") и Христомир Йорданов (преподавател в Техническия университет) и Росен Богомилов (заместник-директор на столично училище).