Политическото говорене за насилието над жени е ключово за нагласите към проблема

Политическото говорене за насилието над жени е ключово за нагласите към проблема

© Юлия Лазарова



Начинът, по който говорят политиците и другите публични фигури може да окаже съществено влияние върху засилването или ограничаването на нагласите, оправдаващи или санкциониращи насилието над жени. Преобладаващото мнозинство от българските граждани подкрепят равенството между мъжете и жените и смятат за неприемливи вербалните, физически и емоционални форми на насилие над жени. Определени стереотипни нагласи, оправдаващи агресивното поведение, обаче все още остават разпространени.


Това показват данните от две изследвания на обществените нагласи към равенството между мъжете и жените и насилието над жени, проведени през 2018 и 2021 година на институт "Отворено общество". Данните за тази година са вследствие на 1000 интервюта и са направени от "Алфа Рисърч".


За днес, 25 октомври е насрочен протест срещу насилието над жени пред съдебната палата в София под надслов "Нито една повече". Той ще се проведе в Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените и е съпътстван и от отворено писмо към новоизбраните депутати и президент за предприемане на незабавни мерки за борба с насилието на жени и домашното насилие. Повод за него стана и убийството на Евгения Владимирова, която е била жестоко убита от своя съпруг.


Все повече хора приемат, че не е приемливо жена да бъде удряна




Над 90 % от анкетираните в национална представително изследване твърдят, че приемат равенството между мъжете и жените за основно човешко право, приемат го за необходимо условие за постигане на по-справедливо общество и са съгласни, че мъжете и жените трябва да получават еднакво заплащане за една и съща работа. Подобно изследване е правено и през 2018 година и оттогава делът на изразяващите подкрепа за равенството между половете леко нараства за сметка на намаляване на дела на колебаещите се и на хората без мнение по въпроса, става известно от данните, публикувани на страницата на "Отворено общество".


Изследването през 2021 година показва, че над 85% от анкетираните заявяват, че е неприемливо да се правят нежелани сексуални намеци към жени, а над 90% смятат, че е неприемливо мъжът да определя с кого е подходящо да се среща жената, както и жена да бъде удряна, ако е предизвикала с нещо мъжа. Хората, които са на противоположно мнение спадат през последните три години, като от 9% на 4 % спада делът на тези, които смятат за приемливо мъж да удари жена, ако тя го провокира.


"Значителен спад през последните три години се наблюдава и по отношение на съгласието с други все още разпространени стереотипи: делът на тези, които смятат, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва да се решава в семейството, спада от 30% през 2018 година на 16% в изследването през 2021 г., а делът на тези, които смятат, че жените преувеличават, когато се оплакват от сексуален тормоз, за същия период спада от 23% на 15%. Съответно, наблюдава се увеличение на дела на анкетираните, които изразяват несъгласие с подобни стереотипи", констатират от "Отворено общество".


Кампанията срещу "Истанбулската конвенция" е оформила нагласи


Въпреки че се отчита спад в дела на хората, за които различните форми на насилие над жени са приемливи, потенциалният брой на тези, които споделят подобни възгледи, продължава да бъде висок. "Данните дават основание да се допусне, че приблизително 220 000 пълнолетни български граждани продължават да смятат, че е допустимо мъж да удари жена, ако тя го провокира, а за над 900 000 насилието над жени у дома остава личен проблем, който трябва да се решава в семейството".


В анализа на "Отворено общество" се посочва, че наблюдаваните промени в разпространението на стереотипни виждания за насилието над жени през последните три години има връзка с интензивността на политическата и медийна кампания срещу ратифицирането от България на "Истанбулската конвенция".


"Регистрираният по-висок дял на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени през 2018 година съвпада по време с проведената тогава агресивна кампания срещу "Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие" и може да се допусне, че тази кампания е имала непосредствено негативно влияние върху обществените нагласи по темата през съответния период", става известно още от изследването.


Конвенцията в крайна сметка не беше ратифицирана у нас, а последиците от това според правозащитници и експерти се вижда в все по-честите случаи на насилие на жени. Срещу приемането й имаше мощна кампания от различни организации, които видяха в документа, чиято цел е предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, риск от насърчаване на образованието за ЛГБТ хората и моменти противоречащи на така наречените традиционни семейни ценности


Според "Отворено общество" намаленият интензитет на тази кампания през следващите години и конкретно през 2021 година съвпада с наблюдаваното намаляване на дела на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени. "От данните може да се направи заключение, че начинът, по който политиците и другите публични фигури говорят по темата може да оказва съществено влияние върху нагласите на гражданите и разпространението на стереотипи по отношението на равенството между половете и насилието над жени", става известно от данните.


Намаляват хората, които смятат, че домашното насилие е само личен проблем


От "Отворено общество" констатират, че образованието, полът и местоживеенето на анкетираните оказват влияние върху техните нагласи. "Хората с по-ниско образование, мъжете и хората, живеещи в селата в по-голяма степен са склонни да приемат различните форми на насилие върху жени и в по-малка степен подкрепят равенството между двата пола, но и сред тези групи се наблюдават положителни промени в нагласите през последните три години", става известно от данните.


"През 2018 г. сред респондентите с начално и по-ниско образование приблизително всеки трети (29%) смята, че е приемливо мъж да удари жена, ако тя го провокира, а сред онези с основно образование, този дял е 13%. През 2021 г. делът на приемащите този акт на физическо насилие сред хората с основно образование намалява до 8% при 4% средно за страната"


През 2021 година по-малко от 4 % намират за приемливо жена да бъде удряна, като този дял намалява в сравнение с данните от 2018 година (когато средният процент за страната е бил 9 %)


"През 2018 г. около 20% от анкетираните в София са изразили съгласие, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва да се решава в семейството, докато същият дял достига до 34% при анкетираните, живеещи в малките градове и села.


През 2021 г. делът на тези, които приемат домашното насилие като личен проблем сред жителите на столицата е намалял наполовина спрямо 2018 г., а при хората, живеещи в малки градове спадът е от 34% през 2018 до едва 14% през 2021. При хората, живеещи на село, и преди 3 години, и сега, всеки трети смята домашното насилие над жени за личен проблем, който трябва да се решава вкъщи.


Протестът срещу насилието над жени ще се проведе в четвъртък, 25 ноември пред Съдебната палата

Протестът срещу насилието над жени ще се проведе в четвъртък, 25 ноември пред Съдебната палата


Отлежал закон за защита от домашно насилие


"В момента в Министерството на правосъдието отлежава проектозаконът за промени в Закона за защита от домашно насилие, каза още тя. Промените са готови и надеждите са той да бъде внесен възможно най-скоро от министъра на правосъдието в Народното събрание, за да се гласува. Като една от основните причини това да не се е случило досега е липсата на финансови средства, които трябва да бъдат вложени в разкриването на Кризисни центрове, обучение на социални работници, юристи, психолози, съдебни лекари, съдии и прокурори по темата с домашното насилие. Липсва и чувствителност у политиците", коментира пред БНР Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на Български фонд за жените, които са част от организаторите на протеста "Нито една повече".


Дерменджиева посочва и друг основен проблем - в българското законодателство липсват дефиниции за насилие, основано на пола, престъпления от омраза, извършени на основата на пола и фемицид. "Няма ги нито в Закона за защита от домашно насилие, нито в Наказателния кодекс. Няма ги, въпреки убитите 15 жени през тази година, и въпреки стотиците убити жени през последните няколко години. За истинските мащаби на проблема можем единствено да гадаем, тъй като държавата не събира статистика, но по данни на Световната здравна организация и Европейската агенция за човешки права, всяка трета жена е жертва на насилие", посочват още от Българския фонд за жените.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK