Проектът "Продължаваме промяната" е домакин на първия кръг преговори на тема международна политика на България за евентуална управляваща коалиция. Този път и двамата лидери - Кирил Петков и Асен Василев, са включени в делегацията на домакините, докато досега те си разделяха участието в различните групи.
"Дневник" проследи на живо представянето на партийните позиции по тази тема.
Ето основни моменти от срещата:
- постигнато бе съгласие по близо 30 точки за това как трябва да изглежда външната политика на България в следващите 4 години; списъкът няма да бъде публичен, тъй като преди дни от ПП обявиха, че това става дума за първа чернова на част от коалиционно споразумение
- нямаше тема, по която да има сериозни разногласия
- оформи се консенсус за нуждата от външнополитическа стратегия, която да се обсъди и приеме от парламента
- за българите в чужбина трябва да се приеме съвсем нов закон и съответната държавна агенция да се върне под шапката на външно министерство като изпълнителна агенция
- значително да се подобри ефективността на администрацията на МВнР, включително чрез повече професионализъм, кариерно развитие на младите хора, по-добро заплащане, цифровизация на консулските дейности за улеснение на българите в чужбина и др.
- за отношенията със Северна Македония се оформи съгласие да бъде препотвърдена досегашната рамкова позиция на България и се появиха нови идеи: за пътна карта на преговорите, активиране на вече договорени комисии между двете страни, размяна на архиви и т.н.
- най-малко време бе отделено на отношенията със САЩ (да развиваме връзки като със стратегически партньор) и на Турция (добросъседски отношения на равнопоставена и принципна основа и защита на човешките права; имаше идея на БСП да се запише и обезщетяване на "тракийските изселници")
- доста повече време участниците отделиха на Русия; БСП систематично държеше да се впише, че България ще работи за намаляване на напрежението НАТО-Русия и отмяна на санкциите на ЕС, на което бе напомнено от ние сме НАТО и ЕС и тези решения се взимат на колективно ниво; останалите партии поставяха акцент на сигурността в Черно море (ИТН) и че отношенията трябва да са принципни и основани на международното право (последното се разчита като непризнаване анексирането на Крим)
- за отношенията с Китай се говореше най-общо за взаимноизгодно сътрудничество в синхрон с подхода на ЕС (БСП настойчиво държеше да се включи и форматът 17+1, защото сме част от него и "да не чакаме за всяко наше действие решение от Брюксел"; в крайна сметка записаният компромис е да се добави "и на двустранна основа")
Позицията на ПП е да се подновяла работата на двустранни комисии и да се създадат нови, да се направи правителствена среща и процесът да се поднови. От БСП поискаха разяснение какви са тези комисии, на какво ниво. Кирил Петков каза, че ще е на ниво министри и че много било важно да се включи и реалният бизнес, "за да не остане само на ниво правителство".
Понякога се налага напомняне, че има теми извън правомощията на външно министерство, както и въпроси за изясняване какво точно се обсъжда - българска позиция в рамките на общата външна политика на ЕС или позиция за двустранни отношения.
БСП отново настоява да се запише, че България ще работи за нормализиране на отношенията с Русия и отпадане на санкциите, които били неефективни.
© Пресслужба ПП
"Нека РСМ да не е толкова гореща тема". С това изречение започна Даниел Лорер представянето на позицията на ПП по темата:
- да запазим добронамерения тон и досегашните елементи от преговорната позиция на България - петте искания според декларацията на НС.
- трябва да започнат скоро да заседават двустранните комисии, вкл. тези на бизнеса или за транспорта, на коят, защо не, да се обсъди нова авиолиния София-Скопие, коридор №8, за който да говорим за финансово подпомагане
- общ културен календар на изложби, концерти, форуми
- адаптиране на учебниците в РСМ срещу език на омраза
- техническа експертиза от България за улесняване интегрирането на Северна Македония в ЕС
- историческата комисия да продължи работа
- да има комисия по реабилитация на репресираните македонски граждани с българско самосъзнание
- предлагане на комисия за граничните райони, която да работи за това как хората от двете страни на границата да живеят по-добре.
Най-кратки в представянето на позициите си бяха от "Продължаваме промяната".
Даниел Лорер изброи инициативи като:
- безвизов режим със САЩ
- 10 години годност на паспортите
- Фонд "Стамболов" - стипендии на българи да завършат елитни университети в чужбина и да се върнат и 5 години да работят в България
България трябва да е активна по икономически, енергийни и технологични проекти, да е вързпиемана като лидер на Балканите, каза Лорер. Имаме техническите възможности и ако добавим изчистена от корупция институционална среда, няма да има кой да ни спре, добави той. Според него разговорът за регионална свързаност трябва да включва не само Западните Балкани, но и Украйна и защо не Кавказ.
© Пресслужба ПП
За БСП България трябва като черноморска и дунавска държава разширено да си взаимодейства със страните от района, вкл. в търговия, енергетика и др. Нужно е деескалиране и намаляване противопоставнето между страни в района, както и на НАТО-Русия в Черно море, добави Вигенин.
За отношенията със САЩ единственото по-конкретно нещо е да е приоритет премахването на визовия режим.
За Китай от БСП призовават за задълбочаване икономическото сътрудничество в инфраструктура, информационни технологии, земеделие, здравеопазване, култура и образование - разбира се не в разрез с формулирани политики на ЕС. Но трябва да го разширяваме в двустранните отношения и многостранните формати на сътрудничество, допълни Вигенин. "Не знам защо се въздържаме и се оказахме най-изостанали в това отношение в района - има поле за изява и възможности."
Трябват и нови форми за работа на училища и културни институти в чужбина; мерки за защита и подпомагане на езикова, културна и религиозна идентичност на българските общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Албания.
Как да стане това:
- политическа и финансова подкрепа за инфраструктурата и свързаността, особено коридор №8, "по който има много приказки, но резултатите са близки до нулата"
- съблюдаване правата на българските национални малцинства в Сърбия и Албания
- продължаване усилията в споразуменията с Турция за обезщетения на тракийските българи
- финансово обезпечена национална политика за отношенията със съседните страни, условно наречена "Българска политика на съседство"
- почти няма координация между министерства и институции какво прави България по сътрудничеството със съседите, това е сериозен проблем в момента и трябва да се промени.
- това да става без да се правят компромиси за историческата истина, основана на документи и факти
- широко съгласие за българската политиката към РСМ, вкл. с препотвърждаване на основните елементи от декларацията от 44-то НС
- придържане към рамковата позиция за разширяването на ЕС, но да ѝ направим преглед
- съвместна комисия на законодателна и изпълнителна власт плюс експерти да направи преглед на постигнатото и да предложи нови мерки; след това да разсъждаваме кое е възможно какви отстъпки би могла България да направи, но и как РСМ да изпълни своите ангажименти и ЕС да се ангажира с чувствителните за България въпроси. Наистина натискът върху нас е голям, но не бива да създаваме впечатление и у нашите партньори в Скопие, че сме склонни да жертваме дъгосрочните си интереси
-
нужната е пътна карта за действия преди, по време и преди евентуалното присъединяване на РСМ към ЕС, в нея да се включат чувствителни въпроси и те да са част от преговорната рамка, приета от ЕС и РСМ, защото иначе нямаме реален институционален механидъм, гарантиращ, че независимо от смяната на управляващите в Скопие, те ще изпълняват поетите ангажименти
- средносрочна програма за всички основни аспекти в отношенията с РСМ; единият е свързан с ангажиментите на Скопие по договора с България за добросъседство, вторият е за национални въпроси, които не изискват непременно съвместни действия - например, значително разширяване още от следващата година на българското дипломатическото присъствие в Скопие, вкл. на културното ни представителство с по-добро финансиране на културния институт там - в момента бюджетът му по никакъв начин не показва, че РСМ ни е приоритет.
БСП се обяви за политика, водеща до отмяна на санкциите срещу Русия
- приоритетни сфери на сътрудничество са икономика, енергетика, култура и образование
- нужда от българска политика за поетапна отмяна на санкциите срещ Русия, както и на руските санкции спрямо ЕС.
Той коментира, че по това вероятно ще има разминаване с останалите в залата, но коментира, че политиката на санкции не дала търсения резултат. Не говоря от утре да се отменят санкиите, а за политика, която да доведе до това, защото България е засегната и от едните, и от другите санкции, разясни той.
По повод реформирането на МВнР от ИТН първо предложиха да се подобри професионализимът като се започне от промяна правилата за кариерно развитие на младите дипломати. Българските дипломати застаряват, конкурсите се провеждат така, че изглежда се фаворизират конкретни хора и така стигаме до ситуация да имаме в отдела за Близкия изток служители, които не говорят арабски.
Трябва да се увеличи бюджетът на министерството и да се повиши възнагражданието на служителите, които са сред най-ниско платените в администрацията. Нужно е постоянно езиково обучение, не само веднъж в годината на кандидатстващ за аташе - има хора, които просто не владеят езиците на нужното ниво.
Прозрачност на конкурсите - в момента няма как външни хора да разберат за какво точно трябва да се подготвят, а има и случаи да се явява само един кандидат - практика, подозрително наподобяваща какво порочно се случва в обществените поръчки.
Продажби на активи - повече прозрачност, защото в момента като се попита за подробности, се отговаря "Недей да ровиш там".
Аналитичен капцитет - повечето грами на министерството приличат напоследък просто на преглед на печата и нямат никаква аналитична стойност.
В специализирана администрация има 19 дирекции и често те излизат с противоречащи си становища.
Законът за дипломатическата служба определя в чужбина да се изпраща лице, което не е от дипломатическата служба, а когато е "изявена личност, ползваща се с безспорно добро име в България". Кой определя авторитета на тези лица и доброто им име? Това са политически назначения, вкл. на компрометирани в обществото лица, това трябва да се преразгледа и изпращаните наистина да допринасят за работата на МВнР, а не да подронват авторитета му.
© Пресслужба ПП
Димитър Гърдев от "Има такъв народ" подчерта, че защитата на националните интереси не винаги съвпада с икономическите интереси. Понякога може да има страхотни икономически предложения, вкл. енергийни, газови..., виждаме и какво прави Китай в Западните Балкани, но не винаги те отговарят на нашата независимост, обясни той.
- реално участие на България във външната ролитика на ЕС в основните направления; "в ход е реформиране на ЕС, вижте двустранните споразумеиня за силно интегриране и дори общи военни програми за обучение, като Италия-Франция напоследък, така че не бива да изоставаме от този процес"
- според обясннието на президента Еманюел Макрон ЕС ще се основава на общ съюз и отбрана и на общите пари, каза Гърдев. България трябва да участва в тази обща политика с постоянно и структурирано партньорство и съм много учуден от споровете в България дали да се участва - ние изоставаме от нещо, което се основава на договора за ЕС, български фирми нямат достъп до средства и възможности за производство и иновации
- стратегическо партньорство със САЩ и Великобритания; Лондон вече изгражда нов съюз с Естония и Румъния, а България пропуска и този процес с "безумни изказвания, че това е работа на Брюксел"
- принципни и основани на международното право отношения с Русия (събитията в Черно море напоследък са изключително притеснителни), с Китай чрез всички възможности на ЕС ("да, има проблеми с тяхната политика на инвазия в Западните Балкани - вижте как Черна гора пропадна заради една магистрала и трябваше дасе намеси ЕС да я спасява)
- за разширяването на ЕС на Западните Балкани и в частност със Северна Македония - за нас е стратегически интерес да сме заобиколени само от приятели, съюзници и партньори и процесът трябва да се разблокира, но с дълготрайно решение; бъдещият парламент и правителство трябва да излязат с общо становище за рамковата позиция, президентът трябва да бъде интегриран в този процес, както и научната общност... Нов гарантиращ документ, че Скопие няма претенции към територия и малцинства, спиране езика на омраза и Европейската комисия да поеме ангажименти по преговорния процес
- ИТН предлага изработване на външнополитическа концепция, която да бъде внесена в парламента със статут на стратегия и външната политика да се води по принципи и правила като "дълга игра", независимо от кого се управлява България.
"Демократична България" предложи създаване на избирателен район "Чужбина"
© Пресслужба ПП
Според ДБ списъкът в пътната карта за отношенията със Северна Македония и разблокирането на преговорите ѝ за интегриране в ЕС трябва да включва неща като:
- конкретен график за обща комуникциона инфраструктура
- редовни заседания на кабинетите на двете страни
- програма за общи действия в отбраната и спецслужбите
- канон от общи исторически фигури и празници и как конкретно ще се отбелязват
- ревизия на учебниците по история в Северна Македония
- изучаване на литературата на двете общности в училище, вкл. в оригинал
- програми за обмен на студенти, и специалисти
- фонд за финансиране на общи културни проекти, одобрявана на годишните срещи на правителствата
- фонд за възстановяване в автентичен вид на исторически паметници с участието на международна експертиза
- пълно дигитализиране и кодифициране на документи от общата история, включително семейната
- възстановяване на войнишките паметници
- реабилитация на репресираните от югославския комунистически режим и изплащане обзщетения на наследниците им.
"Демократична България" предложи пътна карта за отношенията със Скопие
ДБ предлага формиране на спешна пътна карта с конкретни изисквания към Скопие - изпълними от правителството в София, годни за комуникиране в европейските столици, измерими като реализация в обозримо бъдеще, защитаващи националния ни интерес да имаме общо минало и общо бъдеще с РСМ.
Такава пътна карта, интегрирана в бъдещи преговори, би позволила блокирането им, ако не се изпълнява по график.
Стефан Тафров от ДБ каза в началото, че за силна външна политика е нужно България да е силна вътре, както и да отделя мног оповече внимание на сънародниците си в чужбина. Трябва да се противодейства на всеки опит за промяна стртегическия избор на България, допълни той.
Инициативи за промяна:
- задълбочаване интеграцията в ЕС и НАТО; противодействие на всеки опит за нарушаване на баланса на равна отдалеченост от всички партньори; активна подкрепа за разширяване на НАТО и ЕС в Западните Балкани; преодоляване на блокажа на европреговорите на Северна Македония
- запазване на добросъседски отношения с Турция на равнопоставена и принципна основа и защита на човешките права
- по-тясно ангажиране с общите отбранителни структури и иницаитими на НАТО, ускорено развитие на партньорските отношенията със САЩ и Канада останалите, укрепване на отношенията с Великобритания след излизането ѝ от ЕС
- равноправни отношения с Русия, основани на спазване на международното право, засилена подкрепа за суверенитета и териториалната цялот на Украйна
- задълбочаване отношенията с Япония, Южна Корея и другите страни извън Европа
- взаимно изгодно сътрудничество с Китай на основа европейската обща търговска и външна политика
- засилване на диалога със страните от Близкия изток С Африка, засилване на търговските и бизнес интереси
- спешна реформа в политиката за промотиране на българския бинес извън ЕС (там има огрочен дефицит).
© Велко Ангелов
От страната на "Продължаваме промяната" се представи и Весела Чернева, ръководител на софийския офис на неправителствената организация Европейски съвет за външна политика, която е и един от зам.-директорите на ЕСВП.
Асен Агов се представи като "журналист и пенсионер", поканен от Атанас Атанасов, лидер на ДСБ, да го замести на преговорите в групата за външна политика. Той представи с няколко думи личния си опит в българския парламент и международни организации, вкл. НАТО.
БСП
Кристиан Вигенин, Цветелина Пенкова, Евгени Кирилов, Теодора Овчарова, Николай Маринов
ДБ
Асен Агов, Стефан Тафров, Димитър Кацарков, Зарица Динкова
ИТН
Димитър Гърдев, Павела Митова, Васил Георгиев
ПП
Асен Василев, Kирил Петков, Даниел Лорер.
Виж видео 
Виж видео 