Експерти: Пеевски все още има влияние върху медиите, политиците все повече са в Youtube

Делян Пеевски се яви в ДАНС заради досиетата Пандора и ще бъде депутат от ДПС.

След като санкционираният за корупция по закона ""Магнитски" и бъдещ депутат от ДПС Делян Пеевски продаде медиите, които бяха свързани с него, той запазва влиянието си върху медийната среда, а моделът, свързан с това влияние има дълбоки корени и е създал трайни обвързаности. Същевременно в българското ютюб пространство все повече навлизат авторски предавания за политика и политиците вече ухажват влогъри, а не само блогъри. Победата на "Продължаваме промяна" може би се дължи и н факта, че тяхната кампания беше позитивна и залагаше на алтернативни канали, които не са под контрола на досегашните ключови играчи.

Това са част от представители на фондация "Медийна демокрация" и други експерти, които коментираха темата "Медиите и политиката след протестите през 2020 г." Събитието игра ролята на годишен доклад или обобщение в търсене на отговори на въпроса: какво се е променило във връзката медии-власт от лятото на миналата година и как поредицата от избори повлия върху медийното поведение.

Според Георги Лозанов и доц. Орлин Спасов, които са основателите на фондацията, е дошъл историческият момент за дискусията по тези теми, както и дали медиите са успели да са ефективни при формиране на изборните нагласи. Според Орлин Спасов въпреки че гражданските протести от лятото на 2020 година с искане оставката на кабинета на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев не са успели, те са задвижили други процеси, които са били трудно предвидими.

"Промените са по-видими от страната на политиката, протестите имаха решаващ натиск за промяна на политическите конфигурации в страната и изваждането на ДПС и ГЕРБ от властта. По-трудно е да се каже дали това ще се окаже решителна промяна. Ще мине време да видим дали това е трайна тенденция", коментира още Спасов.

По отношение на медиите, според него няма промяна във влиянието на депутата от ДПС и санкциониран за корупция по закона "Магнитски" Делян Пеевски, който въпреки че официално се раздели с изданията, които контролираше ("Монитор", "Телеграф" и други) запазва влиянието си върху медийната среда в България.

По думите му все още в съдържанието на много медии се вижда линията, поддържана от вестниците на Пеевски. "Моделът на 112-то място по свобода на изразяване има дълбоки корени, създал е и трайни обвързаности. Показателно е например, че през последната година и половина, нямаше разследвания по най-знаковите за периода случаи, подозрителни за корупция", коментира още Спасов.

"Победата на "Продължаваме промяната" се случи в голяма степен въпреки големите медии, където повече време за кампаниите си получиха националистически формации. Кампанията на новия проект се разгръща силно във фейсбук и Youtube, откъдето достигна до повече млади хора в големите градове. Позитивността на кампанията, рязко контрастираше с кампаниите на останалите партии", каза още Спасов.

Избирателят беше бомбардиран от различни типове послания, различни платформи се състезаваха за неговото внимание и до третите избори за тази година, ние не видяхме истински, сериозен политически дебат между едните и другите.

Ивайло Дичев,

професор по културна антропология

Отчасти успехът на "Продължаваме промяната" се е дължал на алтернативни канали, които не са под контрола на досегашните ключови играчи и това се оказа печеливш ход.

Спасов отбеляза, че партиите със собствени телевизии не са успели да постигнат особени успехи, а даже са намалили резултатите си - БСП и "Има такъв народ". За това, че в политически план притежаването на собствен тв канал е изживял своята атрактивност, Спасов даде пример с резултата на националистите от "Възраждане", които влизат в парламента и които са разчитали на влиянието си в социалните мрежи.

Политиците влизат в Youtube

Все повече политици навлизат в Yotube, където до преди 10 години основното съдържание на български е било свързано с пародийни видео колажи, предимно с материали взети от телевизиите, до любителски кадри, обобщи Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация".

"От миналата година има засилен интерес към политически теми в Youtube - станаха обект на авторски клипове, които генерират с десетки, стотици пъти повече гледания, от традиционните медии и от предход. Това се е изразило в две форматни разновидности - на сензацията, видео съдържание в естетиката, стила на горещите разкрития, морално оценъчно рамкиране, черно бяло реторика, игра със страхове и катастрофични прогнози, милозлив популизъм, смесване на факти, наситена експресивност. Неща, които виждаме в жълтата преса Смесване на сериозни теми и поднесени по един крещящ начин", коментира още Даскалова.

Според нея друга водеща линия на политически теми и субекти е през инфотеймънт - през шега, ирония, лайфстайл препратки - фокусът е върху човшкото лице на политическите актьори. "Ако едната - цели да стресне, другата да забавлява. Едната е силна да разобличава и да изгражда антипатии, другата да - развлича и провокира симпатии. И двата формата срещат одобрение на партии, медии и лидери. Самите ютюбъри споделят, че политически актьори ги търсят. Ако преди политиците ухажваха блогъри, сега са се насочили към влогъри", каза още Даскалова.

Ивайло Дичев: Публичното пространство се разпада

"Във време на война първата жертва е истината. В България това може да се перефразира - че първата жертва са медиите и публичното пространство, което видяхме, че се разпада на различни части, които се владеят от определени оператори", започна изложението си Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според него протестите от 2020 година са били изблик на недоволство срещу власт, която е започнала да прилича все повече на управлението на Тодор Живков. "Едно усещане за връщане на тоталитаризма. Което предполага, че съпротивата срещу това не може да е само политическа, защото се действа с неполитически средства и ни вкара в режим на война", смята още Дичев.

Като посока на разпад на публичността, Дичев посочва развитието на медийната среда и проявлението на феномена "платформения капитализъм".

"Платформата е такова пространство, което се контролира от някого, това е приватизирано човешко взаимоотношение, приватизирана публичност. Моята страница във фейсбук задавам теми на разговор, аз съм в центъра на това нещо, което се случва", коментира професорът.

Според него в политически смисъл разпадането на публичността е довела до това политическите лидери да откажат да седнат един срещу друг. Той даде пример с бившия премиер Бойко Борисов и лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов, единият който е водил своите събития от колата си, а другият през фейсбук.

Промените са по-видими от страната на политиката, протестите имаха решаващ натиск за промяна на политическите конфигурации в страната и изваждането на ДПС и ГЕРБ от властта. По-трудно е да се каже дали това ще се окаже решителна промяна

Доц. Орлин Спасов

"Това разпадане, от една страна политически е свързано с една погнуса от другия, страх от доближаване на другия, което напомня на индийската кастова система, а от друга - това стана технически възможно заради увеличаването на тези платформи и защото те могат да бъдат контролирани по нов начин. Избирателят беше бомбардиран от различни типове послания, различни платформи се състезаваха за неговото внимание и до третите избори за тази година, ние не видяхме истински, сериозен политически дебат между едните и другите", каза още Дичев.

Големите онлайн платформа създават четири проблема, смята проф. Нели Огнянова. Първият е еднопосочното общуване с гражданите, което действа като бариера пред гражданския контрол и пред демократичната функция на традиционните медии. Вторият е че се създава поляризация и радикализация на общественото мнение.

"Хора, с които си говорим спокойно офлайн, в мрежата са наши идеологически противници и отношенията са много изострени", даде за пример проф. Нели Огнянова. Третият проблем, според нея, е че заради онлайн платформите може да се създадат опасни сценарии като този от скандала "Кеймбридж Аналитика", а четвъртият - че социалните мрежи са се превърнали в дом за дезинформация.

Огнянова нарича това икономика на желанието. "Има икономически интерес да стоим там, увлечени в спорове и борби".

Нели Огнянова припомни, че Европейската комисия работи по законодателен акт за цифровите услуги и по регламент за забрана на микротаргетирането, съсредоточава усилия и върху ново финансиране на качествената журналистика. Според нея наближава края на периода на пост истината.