Изборна преумора, по-малко контролиран вот, национален софтуер: защо хората не гласуваха

Изборна преумора, по-малко контролиран вот, национален софтуер: защо хората не гласуваха

© Надежда Чипева, Капитал



Ако изборите в България се изобразяваха като карта на страната, то след последния вот от нея щеше да бъде изтрит град като Пловдив. Избирателите, които политиците са изгубили за седемте месеца между редовните парламентарни избори през април и третия за годината вот в средата на ноември, са почти равни по брой на жителите на втория по големина град в страната, сочат официалните данни.


"Машинното гласуване ме плаши", "Страхувам се заради COVID-19", "Не искам да гласувам, защото вече не вярвам, че нещо ще се промени", са част от причините, които посочиха пред "Дневник" хора, отказали да отидат до изборните секции преди две седмици. Имат сходно мнение, въпреки че са от различни градове и на различна възраст.


Въпросът защо изборите на 14 и 21 ноември един след друг счупиха антирекордите за активност има разнопосочни отговори - от умората от толкова поредицата избори, през намаления в пъти контролиран и купен вот, до наблюдението, че политиците умишлено са прокарвали разделителни линии сред хората и са се възползвали от страховете им. Резултатът обаче е един - активността на втория тур на президентските избори достигна най-ниската точка, регистрирана изобщо на избори в България - 34.84% (2 310 903 души).



Проценти от какво




Въпросът как се измерва избирателната активност е един от най-щекотливите през годините и нерядко е бил повод за обвинения в манипулиране на резултатите. До момента активността се отчита като дял от формално имащите право на глас в страната - т.е. хората, които имат постоянен адрес в България и не са ограничени да гласуват заради действаща присъда. За последната година това са около 6.5 - 6.6 млн. души. По публично посочвани оценки на социолозите реално пребиваващите в България хора с избирателни права са с около милион по-малко - около 5.5 млн.


Официални данни по въпроса ще има най-рано догодина, когато бъдат обявени резултатите от националното преброяване. Друг вариант за изчистване на избирателните списъци е повдиганият периодично в годините въпрос за въвеждане на активна регистрация за изборите, но досега парламентът не е постигал съгласие по него.


Тезата, че данните за активността са изкривени заради т.нар. "мъртви души" в избирателните списъци не може да бъде обяснение за ниската активност на вота през ноември, смята Цветозар Томов, зам.-председател на Централната избирателна комисия. Пред "Дневник" той заяви, че хората, които фигурират в регистъра ГРАО с право на глас са неествено много, но дори списъците да са били изчистени преди вота от ноември, активността пак щеше да е ниска.


"Обяснението, което стои на повърхността е, че хората се поизмориха от избори. Имаме втори поред предсрочни избори през малък интервал. А и самата предизборна обстановка даваше сигнали, че може да се очаква ниска избирателна активност", смята Томов.


По-малко купен и контролиран вот


Третите поред избори за годината са "демобилизирали перифериите на партиите", коментира за "Дневник" експертът от неправителствената организация "Антикорупционен фонд" Марио Русинов. Според него за това са помогнали и внушенията, че партиите са неспособни да сформират кабинет". Но пък смята, че трудното сформиране на коалиционни кабинети е по-скоро естествено за "млада, неконсолидирана демокрация от консенсусен тип (каквато предполага българската конституционна уредба) и преминаването към партийна система със средни по големина партии, които да управляват в широки и/или пъстри коалиции е нормално.


Може да очакваме, че и на тези избори в рисковите секции са гласували по-малко души и съответно тежестта на купения и контролиран вот е намаляла. Това вероятно се дължи както на въвеждането на масово гласуване с машини, така и на по-засилените акции от страна на МВР


Марио Русинов, ,

анализатор, Антикорупционен фонф


Отбелязва, че въвеждането на машините за гласуване също е отблъснало част от по-възрастните избиратели, както и тези с по-ниска степен на образование. "От разговори със служители в общинската администрация, подпомагаща провеждането на избори, оставам с впечатлението, че някои хора в малки населени места изпитват несигурност, че ще се справят с гласуването", казва Русинов. Според него това не трябва да се приема като критика към този начин на гласуване, а "по-скоро към отговорните институции, които трябваше да проведат по-активна информационна кампания и да преборят тези страхове".


Преди редовния парламентарен вот през април "Антикорупционният фонд" (АКФ) локализира секциите в риск от политически натиск. Анализът на организацията сега показва, че там, където е по-рисково откъм купен и контролиран вот, има по-слаб интерес към гласуване, ако няма финансов или друг стимул или заплаха. "Така например, в близо 1500-те секции, които АКФ набеляза за особено уязвими от контролиран и купен вот, през юли 2021 гласуваха над 80 хиляди избиратели по-малко (около 30 %).


"Избирателната активност в тези секции спадна много повече отколкото беше общия спад за цялата страна. Това беше непропорционален голям спад спрямо общата ниска избирателна активност. В София и Пловдив, например, спадът в активността на рисковите секции беше до 70 %. В пловдивския квартал Столипиново, в секциите гласуваха едва 5-12 % от всички избиратели", коментира още Русинов.


С уговорката, че че това са съвсем предварителни наблюдения, той дава за пример няколко секции -"лакмус" за ситуацията с купения и контролирания вот, от които се вижда избирателната активност е намаляла в пъти.


- Във секция 30601076 във Варна през априлските избори активността е била 26 % или 229 гласа. През юли и ноември активността спада драстично, съответно до 6 и 8 %, като победител отново е ДПС;


- В град Средец, секция 020600040, подадените гласове падат от 366 на 141 и съответно на 67 избирателя на сегашните избори. През април победител там е ГЕРБ, през юли БСП, а през ноември ДПС.


- В село Градец, където 3 от 4 секции бяха набелязани като рискови, активността спада от 342 гласа през април до 136 през ноември;


- В секциите в кв. Победа в Бургас, които са традиционно рискови, електоралният ентусиазъм също е нисък на тези избори. Избирателите в секция 020400080 са намалели наполовина спрямо април, например. Победител там на изборите през ноември и юли е ДПС, а през април ГЕРБ;


- В една от секциите в пловдивския квартал Столипиново, сегашната активност е 5 % или 39 гласа в сравнение с 214 през април.


"Може да очакваме, че и на тези избори в рисковите секции са гласували по-малко души и съответно тежестта на купения и контролиран вот е намаляла. Това вероятно се дължи както на въвеждането на масово гласуване с машини, така и на по-засилените акции от страна на МВР, смята още Русинов.


От "Антикорупционния фонд" ще представят скоро анализ на това какво е било нивото на контролирания вот на последните избори. След вота през юли МВР обяви, че е спряло или свело до минимум контролирания и купен вот. Това беше повод за яростни атаки от страна на ГЕРБ и ДПС , които обвиниха министерството и лично служебния министър Бойко Рашков в нарушаване на човешки и граждански права и манипулиране на резултати.


Разединение и страх от заговори


Специалистите откриват и психологически причини за слабото гласуване, включително като отговор на поведението на избраните да управляват.


Според психолога Младен Владимиров общественото разделение и напрежение е облъснало избирателите.
"Последните две години са много тревожни и са съпътствани от това, че ние си говорим много про и анти, винаги се делим на ваксъри и антиваксъри, на протестиращи и контрпротестиращи. Обществото е разединено, винаги има разделителни линии, но тази година никой не се опита в трите кампании да ни говори на езика на успокоението", коментира пред "Дневник" той, като подчертава, че това е било особено необходимо във време на съчетание от коронавирусна, образователна, икономическа и политическа криза.


Сред другите фактори посочва вменения страх от машинно гласуване заради съмненията, че някой ще направи манипулация чрез него. Посочва, че посланията в предизборните кампании не са били мотивиращи. Вместо това е насаждано вечното съмнение, че някой някъде прави заговор, "така, както постоянно има заговори на норвежци, които ще ни взимат децата или ще дойдат да ни променят гена, за кемп трейлс и ли чипирането". "Всичките тези неща, вървят като линия и по време на изборите хората отново се страхуваха, че ще бъдат употребени, че някои ще им вземе гласа", смята още психологът.


Според него хората в чужбина не са се подали на фалшиви новини, защото при тях много по-силно е разбирането, че нещата зависят от тях, че чрез гласуването си те могат да поискат промяна.


Софтуеърът ни е такъв - пет века сме живеели под робство и сега някъде някак си се чудим кой ще е поредният ни поробител


Младен Владимиров,

психолог


Според психолога разпространението на фалшиви новини по време на предизборна кампания трябва да е престъпление наравно с купуването и продаването на гласове и се аргументира: "Хората, които се бореха за нашата любов, много съзнателно, за да управляват нашите страхове разпространяваха нарочно фалшиви новини". Склонен е да си обяснява поведението на избирателите с това на политиците:

В предишния парламент имахме обещания на декларативно ниво, но се видя, че егото е по-голямо. Когато видим, че силните на деня са готови на диалог и на обединение, това е много вероятно да изпрати послание към нас, че и ние трябва така да се държим - да станем проактивни и да гласуваме. Ние ще се държим така, както нашите избраници.


Разочарование или умора от подигравки


Разочарование от неизпълненото очакване, че гласуване срещу статуквото ще разреши още през април проблема, и от натрупалите се много предизборни кампании вижда в поведението на избирателите социологът Добромир Живков от "Маркет линкс". "Още втория за годината вот - през юли, ясно показа, че има натрупана умора", коментира коментира той за "Дневник".


Смята, че ситуацията с разпространението на SARS CoV2 не е била значим фактор за ниската избирателна активност. Отбелязва обаче като важен елемент от цялата картина машинното гласуване в последните два вота. Първо, защото неизбежно е било бариера за по-възрастните и вероятно е оказало негативен ефект върху резултата на БСП. Второ, заради хипотезата, че гласуването с машини ограничава купения и контролиран вот, макар оценка на мащаба на подобно въздействие да е много трудна.


Професорът по културна антропология в Софийския университет Ивайло Дичев поглежда обобщава поведението на избирателите с популярния термин за професионално "прегаряне". Според него има "бърн аут" (от англ. ез. burn out , но не толкова от гласуване, а това, че хората са видели как политиците им се подиграват. Като пример той дава неуспешните преговори за кабинет след изборите през юли.


"То наруши принципа на демокрацията - когато спечелилата избори партия каза, че няма да управлява, защото не ѝ достигали гласове. Как тези хора сега, които преди са говорили някакви неща един срещу друг, ще седнат на една маса да преговарят?", пита риторично Дичев. По думите му е имало три избора, които предлагат едно и също нещо - никакъв дебат и подмяна на политическите теми с експертни. "Лидерите трябваше да подадат оставка преди третите избори, защото е абсурдно същите хора да излязат отново и да говорят същите неща", смята той.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK