Българите и ценностите - искат и да са отворени към света, и да се оградят от непознатото

Българите и ценностите - искат и да са отворени към света, и да се оградят от непознатото


Правителствената коалиция, която е все по-вероятно да е факт до средата на месеца, събира четири партии, включително такива, за които не е ясно доколко споделят европейските ценности. Със сигурност БСП от години се позиционира веднага след ВМРО като защитник на "традиционните" ценности. Междувременно се видя, че това не е особено печелившо в кампаниите за избори и по-скоро разкрива разминаване между това, което говорят и правят партийните лидери и как виждат нещата избирателите им.


Това се видя особено ярко в кампанията за европейските избори от 2019 г., когато тези партии - и възхождащата тогава "Възраждане" - или изграждаха образ на "Брюксел" като чужда сила, която налага на България неприемливи ценности и политики, или не говореха - макар да има важен български контекст - за фундаментални ценности на ЕС като свободата, демокрацията, правовата държава, солидарността, плурализма и др.


Дългогодишната атака срещу либералните ценности в България, както и отсъствието на достатъчно авторитетни техни защитници в управлението, със сигурност има роля и за сегашната криза с пандемията, а новото правителство няма къде да избяга от нея.




Проблемът не е нов - още през 2003 г. проучване на "Алфа Рисърч" показа, че едва 22% от българите смятат, че обществото е обединено около общи ценности и идеали. Последвали подобни проучвания и особено Петата вълна на Европейското проучване на ценностите (представена през лятото на 2018 г.) показаха също, че българите от една страна казват, че вярват в демокрацията, но от друга, не разбират много ясно на какви елементи се основава и как функционира тя.

Тогава се коментираше, че подкрепящите европейските ценности избиратели на БСП и ДПС - две партии, иначе обявяващи се за проевпопейски - са с 10 процентни пункта по-малко от средния показател за страната. БСП и ДПС бяха посочени и като прорелигиозни партии, а социалистите - като партията със симпатизанти, които най-много се опасяват от чужденци.


За времето от 2009 до 2018 г. се засилва фокусът върху идентичността и се оформя двойнствено отношение към откритостта. Българите искат да са открити към света, но в същото време да се оградят срещу необичайното. Искат да са част от света, но изпитват носталгия към старото малко общество. Вярват в територията на малката защитена локалност. Солидарни са към другите хора, но които се интересуват от тяхната общност.


Тази двойнственост е регистрирана и в световното проучване на ценностите и визуализирана в културната карта на Робърт Ингълхарт и Кристиян Велцел. На нея ясно се вижда, че от православните държави България е относително най-малко религиозна и "традиционна" и най-много светско-рационална. Но също така страната е сред защитниците на "ценностите за оцеляване", т.е. се характеризира с акцент върху икономическата и физическата сигурност, с относително етноцентричен поглед към нещата и ниско ниво на доверие и толерантност.


Българите и ценностите - искат и да са отворени към света, и да се оградят от непознатото
В зоната, където се пресичат светско-рационалните ценности и ценностите на оцеляването авторите акцентират най-вече на четири държави: Русия, България, Украйна и Естония.


За страните с общества, в които оцеляването придобива по-голяма важност, е характерно, че хората не се чувстват сигурни за съществуването си, смятат се застрашени от чужденци, етническо разнообразие и културни промени. Това води и до растяща нетолерантност към малцинствени групи, включително хомосексуални, и се настоява да се спазват традиционните роли на социални пол, а в политически план има нагласи в полза на авторитарно управление.


Това са и общества, даващи приоритет на материалните ценности, но и с относително ниски нива на благосъстояние на членовете им, лошо здраве, ниско доверие между хората, слаба гражданска активност и т.н.


Динамика на промените в ценностните нагласи в периода 1981-2015 г.:


"Когато оцеляването е несигурно, културното разнообразие изглежда заплашително. Когато няма много ресурси, на чужденците се гледа като на опасни външни лица, които може да вземат препитанието. Хората в такива общества се придържат повече към традиционни социални роли на пола и сексуални норми и настояват на абсолютни правила и стари познати форми в опит да увеличат максимално предвидимостта в един несигурен свят", пиша авторите.


Има начин това да се промени - като заработят институциите и особено тези за реда и правораздаването, за да се засили респектът към законността и върховенството на закона. Други действия са растящото изискване да се участва във взимането на решения, което увеличава усещането за значимост на всеки в обществото, толерантността, защитата на личната свобода и свободата на словото и води до повече политически активизъм.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK