Съветът на Европа пита как е разследвано полицейското насилие на протестите през 2020 г.

Кадър от охранителна камера до Министерския съвет, запечатала полицейско насилие над протестиращите на антиправителствените протести през лятото на 2020 г.

© Дневник

Кадър от охранителна камера до Министерския съвет, запечатала полицейско насилие над протестиращите на антиправителствените протести през лятото на 2020 г.



България поредните остри критики заради неизпълнението на препоръките на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за предотвратяване на полицейското насилие, тъй като не изпълнява тези решения вече две десетилетия. На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела "Великова срещу България". Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на комитета, припомнят от Българския хелзинкски комитет. Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България - убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите.


Става дума за няколко десетки случаи, разгледани от ЕСПЧ, а на практика - за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения, посочват още от правозащитната организация.


Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени, и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата, посочват от БХК.




По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските "разузнавателни беседи", прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност.


Препоръчва се същи така и осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.


В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.


"Препоръките по делото "Великова и други срещу България" бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело - "Колеви срещу България", посочи председателят на БХК Красимир Кънев.


"У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това "избутване" на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия", коментира Кънев.


Преди дни от Комитета на министрите към Съвета на Европа призоваха за спешни мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет, който ще бъде избран през 2022 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK