© Цветелина Белутова, Капитал
Процедурата по сливане на болница "Лозенец", известна като Правителствена болница, със Специализираната болница за лечение на детски болести "Проф. Иван Митев", задействана от министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров, е съпътствана от протести на медици и студенти по медицина.
Предложението за юридическо сливане на двете лечебни заведения беше обявено от Кацаров на 7 декември, като идеята е базата на болница "Лозенец" да приюти временно специализираната детска болница до построяването на изцяло новата Национална детска болница на територията на бившата правителствена болница в Южния парк.
И вчера, и днес работещи в болница "Лозенец" излязоха на протести с искане процедурата да спре. Според тях с акта си Кацаров унищожава болница "Лозенец". От днес в знак на протест Медицинският факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", чиято учебна база е бившата правителствена болница, прекрати занятията си.
С официална позиция излезе и ръководството на СУ (пълния й текст е в края на статията), в която посочва, че не може да допусне да загуби акредитацията на медицинските си специалности и по този начин да се стигне до закриване на Медицински факултет поради промяна на профила на болница "Лозенец". В позицията си ръководството на университета обвинява Кацаров в атаки и лобизъм.
Въпреки протестите Кацаров е задействал решението си още на 8 декември. От протокол, подписан от него, се вижда, че това преструктуриране ще се извърши, като "Лозенец" се влее в Специализираната болница за активно лечение на детски болести "Проф. Иван Митев". Така на практика бившата Правителствена престава да съществува като дружество без ликвидация.
Историята на детската болница
Идеята за изграждане на Национална детска болница е подета през 2004 г. През 2011 г. влиза в сила подробен устройствен план (ПУП) за зоната на цялата Медицинска академия с предвиден строеж на нова сграда за детска болница с височина 20 метра. През 2018 г. ГЕРБ предлага болница "Лозенец" да стане педиатрия, но идеята се отхвърля, а през 2019 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за детска болница, свързана с недостроения корпус на територията на "Александровска", чийто груб строеж е замразен с десетилетия. През 2020 г. е сключен договор с изпълнител - консорциумът "Детско здраве" начело със строителната компания "Главболгарстрой", който обаче предвижда реконструкция на съществуващия строеж, а не неговото събаряне.
След продължило с месеци недоволство на граждански организации, лекари и архитекти през 2020 г. бившият премиер Бойко Борисов разпореди скелето да бъде съборено и строежът да започне "на чисто". Тогавашният здравен министър Кирил Ананиев съобщи, че независимо от новите условия болницата ще се строи в рамките на вече сключения договор. През тази година служебният екип на Министерството на здравеопазването намери основание за прекратяване на договора в изразена позиция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че е недопустимо изработването на подробен устройствен план за уреждане на градоустройствения статут на незавършения строеж.
На 5 юли здравното ведомство изиска от своето дружество "Здравна инвестиционна компания за детска болница" ЕАД, на което през 2020 г. беше прехвърлена отговорността за строежа на детската болница, в едномесечен срок да прекрати договора с консорциума "Детско здраве", а това стана известно от публикация на страницата във фейсбук на Националната гражданска инициатива "ЗА истинска детска болница". В края на юли обаче изпълнителният директор на строителната компания "Главболгарстрой" Мая Пенчева заяви пред "Дневник", че консорциумът не е уведомен за прекратяването на договора с МЗ. Впоследствие стана известно, че държавната инвестиционна кампания е отказала да прекрати договора, затова ръководството й ще бъде освободено. "Договорът е нищожен, той е останал и без предмет. Той не може да бъде изпълнен във вида си, в който е сключен", подчерта Кацаров, когато обяви идеята си за сливането, и добави, че не се дължат неустойки по него. По думите му авансово платените по него пари (9 млн. лв.) ще бъдат върнати на държавата, "но не можем да върнем загубеното време - две години", каза преди месеци Кацаров. Всички документи, събрани по казуса с националната детска болница, бяха изпратени на специализираната прокуратура за извършване на проверка.
СУ: Не можем да допуснем закриване на Медицинския си факултет (пълен текст на становището)
С протокол № РД 16-694 от 8.12.2021 г. министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров преобразува МБАЛ "Лозенец" чрез вливане в СБАЛ по детски болести "Проф. Иван Митев". За тази цел с т. 1 от протокола министърът прекратява МБАЛ "Лозенец".
В медийните си изяви министърът упорито нарича МБАЛ "Лозенец" "Правителствена болница", каквато дружеството от години не е, и се опитва да си играе с емоциите на хората, наричайки болните деца "дечицата", но зад тези манипулативни внушения се крие не искрена загриженост за здравето на децата, а целта е унищожаването на работеща болница, изграждана с години.
МБАЛ "Лозенец" предоставя специализирана извънболнична помощ на всички здравноосигурени граждани срещу направление за съответния специалист. Много граждани са включени и в пациентската листа на общопрактикуващия лекар към МБАЛ "Лозенец". Какво ще стане с всички тези пациенти?
Когато през 2018 г. отново предколедно беше направен подобен опит за закриване на Болница "Лозенец", много педиатри зададоха следните въпроси: Материалната и легловата база на МБАЛ "Лозенец" достатъчна ли е за нуждите на бъдещата детска болница, каква площ е необходима за нея, какви преустройства са необходими и т.н. Медицинското оборудване в Болница "Лозенец" не е предназначено за лечение на деца. За какво ще се използва то и каква ще бъде съдбата му? Не е налице ясна визия за бъдещето на детското здравеопазване. Няма яснота и по много въпроси, свързани с бъдещата детска болница - колко и какви клиники ще обхваща тя и пр. По думите на Председателя на УС на Българската педиатрична асоциация "Тук не е въпросът само да я назовем "Детска болница", а въпросът е тя да изпълнява целите, които сме си поставили: да бъде център за развитие на детското здравеопазване и действително да може да обслужва комплексно децата в България".
Няма да привеждаме отново всички аргументи на педиатрите от преди три години за това защо превръщането на една многопрофилна болница в педиатрия е невъзможно. Няма да се спираме подробно и на значението на МБАЛ "Лозенец" като многопрофилна болница, като единствен център за трансплантации на повече от един орган, а в момента - и като център за лечение на пациенти с COVID-19.
Това, с което Софийският университет "Св. Климент Охридски" няма да се съгласи, е закриването на неговата университетска болница, основна база за обучение на студентите от няколко медицински специалности.
В продължение на близо 20 години държавата не осигури сграда на Медицинския факултет на Софийския университет, като в някои случаи отнемаше други сгради на университета с обещанието да реши въпроса със сградата на Медицинския факултет. Междувременно обучението на студентите се провеждаше в Болница "Лозенец". За неговото осигуряване Софийският университет е инвестирал в болницата милиони левове за ремонти и оборудване - в същата болница, която министърът сега щедро преобразува, влива и прекратява.
С прекратяването на МБАЛ "Лозенец" Медицинският факултет на Софийския университет остава без учебно-клиничната си база, а на практика и без препoдаватели. При преобразуването на болница "Лозенец" в национална детска болница ще се закрият 17 от съществуващите 18 клиники/отделения, а от наличния към момента академичен състав ще остане не повече от 20-30%. При отсъствието на материално-техническа база и законово определения академичен състав Медицинският факултет няма да може да продължи да функционира и получената акредитация за обучение на студенти може да бъде отнета.
Дори многопрофилният характер на болницата да се запази, след преобразуването ѝ в детска болница тя няма как да продължи да функционира като университетска болница и като учебно-клинична база на Медицинския факултет на Софийския университет, тъй като студентите не могат да усвоят необходимите знания в болница, специализирана единствено в лечение на деца. Същото важи за обучението на медицинските специалисти, провеждано в МБАЛ "Лозенец", и за научните изследвания на лекарите преподаватели.
Дълбоко неясен е и въпросът за акредитацията на болницата като университетска от страна на Министерството на здравеопазването и за акредитацията на Софийския университет в професионални направления "Медицина" и "Здравни грижи" от страна на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Националната агенция за оценяване и акредитация използва богат набор от критерии, но само два критерия са задължителни и елиминаторни по закон - академичен състав на основен трудов договор и материална база. Това е така съгласно чл. 83, ал. 4 от Закона за висшето образование и чл. 64, ал. 4 от Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (ПДНАОА).
Чл. 59, ал. 2 от ПДНАОА гласи, че в резултат на следакредитационно наблюдение и контрол при наличие на основанията на чл. 64, ал. 4 или на чл. 66, ал. 3 акредитационният съвет може да отнеме акредитацията на висшето училище. Чл. 64, ал. 4 посочва именно неизпълнението на изисквания за академичен състав и/или за материалната база като основание постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол да внесе в акредитационния съвет предложение за отнемане на акредитацията на висшето училище, а чл, 59, ал. 3 вменява на акредитационния съвет задължението в тези случаи да отнеме акредитацията. В случай че в даден момент университетът не отговаря на някой от двата критерия, той е длъжен да уведоми НАОА за промяната в декларираните при акредитацията обстоятелства, след което започва посочената процедура по проверка и отнемане на акредитацията.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" не може да допусне да загуби акредитацията на медицинските си специалности и по този начин да се стигне до закриване на Медицинския факултет поради промяна на профила на Болница "Лозенец", т.е. на учебно-клиничната база, която е предоставена на университета с ПМС №316 от 2003 г. и въз основа на която университетът е получил акредитация.
Прекратяването на МБАЛ "Лозенец" на 8 декември очевидно е подаръкът на министъра на здравеопазването за 1000 студенти в Медицинския факултет на Софийския университет по случай студентския празник. Освен 1000 студенти бъдещето на Медицинския ни факултет засяга съдбата и на докторантите и на няколкостотин специализанти по различни специалности за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
През последните години многократно сме изразявали подкрепата си за изграждането на нова многопрофилна детска болница на територията на МБАЛ "Лозенец". Това, което няма да приемем, е една работеща и изградена с много усилия модерна болница да бъде разрушена заради неясни планове, а Медицинският факултет на Софийския университет да остане без учебно-клинична база, без преподаватели и без акредитация заради лобистки интереси в полза на частна болница.
Изходът продължава да бъде същият, какъвто беше и преди три години - да се осигурят достатъчно средства за нова сграда с необходимия брой легла и нужната апаратура. По този начин държавата ще удовлетвори желанието на обществото за създаването на многопрофилно лечебно заведение за комплексно лечение на деца, без да разрушава добре изградената и функционираща Болница "Лозенец" с нейните 18 клиники/отделения, от които 15 са с най-високото ниво на компетентност III, болница, осъществяваща дейност по 37 медицински специалности, специализирана в образната диагностика, инвазивната кардиология, ендоскопската хирургия и получила най-високата акредитационна оценка "отлична" за цялостната медицинска дейност в лечебното заведение, както и за 17 от акредитираните 18 клиники/отделения.
Прекратяването на МБАЛ "Лозенец", последствията за Медицинския факултет и ответните действия на Софийския университет ще бъдат обсъдени на заседанието на Академичния съвет на 15 декември 2021 г. При предишното посегателство преди три години срещу учебно-клиничната база на Медицинския факултет Академичният съвет обяви протестна готовност, но разумът у управляващите надделя, преди да се стигне до ефективен протест. Трябва ли всеки път да стигаме до сблъсък, за да спрем необмислените атаки и лобизма?
