Ще проработи ли харвардската теория на практика: Кой е бъдещият премиер Кирил Петков

Ще проработи ли харвардската теория на практика: Кой е бъдещият премиер Кирил Петков

© Дневник



Звездата на бъдещия министър-председател Кирил Петков (41) изгря на летните протести през 2020 г. - тогава снимката му с плаката "Не искам моите данъци да отиват в чекмеджета, сараи и мазнинки" обиколи медиите и направи образа му разпознаваем и за по-широка публика. И някак естествено дойде назначението му като министър на икономиката в първия за годината служебен кабинет на президента Румен Радев от 11 май до 15 септември. Кратката му управленска дейност го изстреля на върха на политическата битка през 2021 г. след като Петков освети част от схемите, които предишната власт ползваше за себе си и приближени фирми.


Успешният му политически скок за толкова кратко време ще бъде вероятно предмет на още анализи от специалисти, но вече има единодушие сред наблюдателите, че няколко неща помогнаха за шеметното му изкачване до върха за броени месеци: обещанието за промяна, надеждата за съставяне на правителство най-после и позитивизмът му за бъдещето на страната. Всичко това надделя над анти-ГЕРБ реториката. Не по-малко значение имаше успешно изграденият образ на млад и високообразован експерт, избрал да се върне в родината си, който отправя ясни и разбираеми послания към хората.


Усмихнатият и енергичен Петков успя да се "настани" в домовете и съзнанията на избирателите си като антипод на мрачните и тежки образи на конкурентите си Слави Трифонов и Бойко Борисов. Той успя да внуши на публиката си, че е всичко това, което те не са. Обърна в своя полза дори "черния лебед" на кампанията си - решението на Конституционния съд, че е станал министър в нарушение на конституционното изискване да има само българско гражданство.

Кирил Петков е най-търсеното име в Гугъл на български език в категория личности за 2021 г., показаха официалните данни на търсачката тази седмица. А най-много са били търсенията в деня на извънредните парламентарни избори - 14 ноември, когато създадената от него и приятеля му, колега и политически партньор Асен Василев формация "Продължаваме промяната" спечели изборите с гласовете на 673 141 българи.

Еуфорията на част от обществото беше канализирана и организирана в социалните мрежи - още в края на юни почитателите на тогавашния икономически министър направиха група във фейсбук с призива "Кирил Петков - премиер", чиято численост бързо растеше, а в момента има десетки с подобни имена.




На 8 август служебният министър на икономиката заяви публично за себе си и за приятеля си Асен Василев - тогава финансов министър: "Оставаме в политическия живот". И харвардските възпитаници успяха да постигнат изборна победа, макар и далече от мнозинство за управление, но и достатъчна за желанието на Петков да бъде премиер на бъдещата четворна коалиция, а Василев - финансов министър.


Пътят към върха се случи толкова бързо при Петков, че все още е рано да се прецени има ли потенциала да се задържи там устойчиво. Едно е сигурно - лесното за него свърши, започва трудното, защото девизът му за нулева толерантност към корупцията ще го преследва на всяка крачка, както за миналото му, така и за бъдещите му управленски действия - негови и на правителството като цяло. А структурата на коалицията и особеностите на партньорите в нея предполагат и чести вътрешни изпитания.


Какво знаем дотук за бъдещия премиер?


Марката "Харвард"


Хапвардската нишка в биографията стана запазена марка на Петков (още преди това в някои среди той беше известен като "Киро Харварда"), на първото служебно правителство и на членовете на политическия му проект. Във визитката му на страницата на "Продължаваме промяната" пише, че е "завършил финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър и има магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността".


Критични публикации предизвикаха Петков като министър да покаже дипломата си от Харвард пред тв камерите. Тогава той се похвали, че е бил сред най-добрите 10% студенти от неговия випуск от 900 души. За преподавателската му дейност в престижния университет не се знаят подробности.


Ще проработи ли харвардската теория на практика: Кой е бъдещият премиер Кирил Петков

© Стопкадър от btv.bg


Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност - според представянето афилиран с Центъра по стратегии и конкурентноспособност към Harvard Business School - който организира т.нар. "Харвардски курсове".


Това са провеждащите се от 2008 г. обучения в Софийския университет "Св. Климент Охридски" към Стопанския факултет. Лекциите по икономика са свързани и с теориите на любимия професор на Петков от магистратурата му в престижния университет - Майкъл Портър. Едната от програмите се нарича "Raising a nation" (Да издигнеш/развиеш/отгледаш нация - от английски).


По негова идея през 2018г. е създаден и Център за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) - също към СУ. Другият съосновател Николай Денков - служебен министър на образованието, се принуждава да даде обяснения как се финансира проектът, като посочва, че студентите получават безплатно обучение благодарение на щедростта на фондацията без нито лев, получен от държавата. Центърът е съфинансиран от фондация "Америка за България" и според визитката му в него студенти и докторанти по медицина, биология, физика и фармацевтика, освен че се обучават на предприемачество, работят и по реални проекти с бизнеса.


През 2019 г. е обявено, че фирма на Петков е дарила 500 хил. лева за харвардската програма в СУ. По това време, по разкази на предприемача, се случва запознанството му с президента Румен Радев - при едно пътуване с делегация в чужбина, на което го изпратил ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.


Кирил Петков на протестите през 2020г.

Кирил Петков на протестите през 2020г.


Харвард става запазена марка на проекта "Продължаваме промяната" - новите лица в повечето случаи са минали през въпросните курсове, а някои от тях са успели, благодарение на тях, да стигнат и до самия университет.

Приятелят му Асен Василев, който е сред обучителите в курсовете, дава есенцията: "Преподаваме как една бедна държава може да стане богата". Сега ще трябва да приложат теорията на практика.

Кирил Петков, който доскоро беше гражданин на Канада, тъй като родителите му емигрират там, когато е тийнейджър, всъщност се връща със семейството си в България отдавна. Довежда в София и съпругата си (канадка), с която имат три дъщери. При назначаването му за министър, имаше коментари, че Линда Макинзи - Петкова е по-известна от съпруга си, заради участието й в кулинарното състезание "Мастър шеф България". Преди няколко години тя отваря сладкарница в центъра на София и от отзивите във фейсбук се разбира, че редовно доставя безглутенови сладкиши, като сред клиентите й са и американското, и други посолства. Петков през последните месеци често даваше пример и с малкия бизнес на съпругата си и какви са трудностите за такъв тип предприемач, заради административни изисквания или заради ефекта от цените на тока.



През 2019 г. Петков получава приза "Достоен българин" - една инициатива на в. "24 часа". Връчва му го вицепремиерът в третия кабинет на Бойко Борисов - Томислав Дончев. Поводът са "Харвардските курсове".


Предприемач в родината


Петков гради образ на амбициозен бизнесмен в България от 15 години. Във визитката си е записал кратко, че е "предприемач, който развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност и има успешен бизнес в разработването на пробиотици и биотехнологии". В търговския регистър с името му са свързани няколко компании и фондация, в които името му вече не фигурира.


Самият той е лаконичен, когато говори за това как е успял в бизнеса. В интервю на Асен Генов през октомври разказва за началото - когато бил на 26 г. е инвестирал с канадци във фабрика за замразени картофи във Воронеж за "Макдоналдс Русия": "Това беше опитът ми с руската действителност".


През 2008 г. се представя в София като управител на инвестиционната компания BDC, която обявява проекта си "Блек голд парк", започнат през 2007 г., в който да се привличат клиенти с услугата "достъпно пазаруване за всеки". Това е търговският център в началото на "Ботевградско шосе" в София. Година по-късно като генерален мениджър на Bulgarian Development Company се обявява против бюрокрацията и за бързо връщане на ДДС.


Като млад предприемач през 2008 г.

© Цветелина Белутова, Капитал

Като млад предприемач през 2008 г.


Преди две години Петков се оттегля от парка, за да се съсредоточи върху бизнеса си с хранителни добавки. Негова компания ProViotic (в името е заложено, че това е веган пробиотик от кокиче и Лактобацилус булгарикус) участва в разработка на хранителна добавка за подсилване на имунната система, а Петков често казва, че се продава успешно в САЩ. Използвана е разработка от 80-те години на акад. Богдан Петрунов и проф. Рахамин Шекерджийски, които са известни като бащите на имуностимулатора "Респивакс", използван срещу грип. В основата на продукта отново е лактобацилус булгарикус. Чрез друг проект Петков вкарва бацила и в бирата "Айляк". Компанията на Петков има няколко патента по биотехнологии в САЩ.


Като собственик на Proviotiс е лектор на кариерни форуми за професионална реализация в България на младите българи, учили в чужбина.


През март 2020 г. Петков и Василев обявяват план как въпреки ограниченията заради пандемията от коронавирус икономиката да фукнционира, като се контролира в аванс рискът от разпространение на заразата с масови тестове, разходите за които трябва да се разделят между бюджета и бизнеса. Планът им не се осъществява.


Природозащитник


Петков е и природозащитник (баща му е биолог, а Петков представи, че знае за "Екогласност" от него, защото Петко Петков е бил част от организацията при създаването й преди промените, майка му е била преподавател по български език и литература, а в Канада управлява библиотека). Като представител на сдружение "Да запазим Корал" се бори за запазване на дивите плажове в България. Кара кайт сърф и сноуборд, понякога лети с парапланер, изкачва планини.

Аз съм възпитан, че парите не са важно нещо. Моите родители ме отгледаха с това "хипи" отношение към живота, според което парите нямат съществена стойност и те не определят човека. Но впоследствие разбрах, че парите реално са важен инструмент за постигане на нематериални цели. Ще дам пример. Спасяването на плаж Корал е моя лична кауза. В нея няма нищо комерсиално или материално. Тя е изцяло насочена към опазването на едно райско парче природа. И ако разполагах с много повече пари, бих го откупил от италианската фирма и бих го направил резерват. Не като инвестиция за финансова печалба, а като инвестиция за щастие, ако щете - за лично щастие.


Кирил Петков

През 2018 г. Петков е част от екипа, издирващ алпиниста Боян Петров, който загива под връх Шиша Пангма в Хималаите. Участва в спасителния екип, към който се присъединява с баща си, лети с хеликоптер в издирване на Петров и дава сведения как върви операцията. По случая пост фактум става задочен скандал за това кой е платил спасителната операция. Като жената на Петров заявява, че тя е платила сметката.


Скок в политиката


През юли 2013 г. Петков и Николай Денков стават част от проекта на Саша Безуханова MoveBG, като създават интернет платформата "България може" за споделяне на идеи за бъдещото развитие на страната.


През декември 2016 г. Петков е сред учредителите на "Да, България", която си поставя за цел борба с корупцията и беззаконието. Петков е координатор на експертната работна група за просперитет.


Сред мерките за растеж, които предлага, е усвояване на част от евросредствата през механизъм за съфинансиране на лихвите и на обезпеченията през търговските банки вместо държавните служители да преценяват коя фирма е най-подходяща да спечели даден проект. Предлага държавната банка за развитие (ББР) да бъде закрита, защото финансира олигархията и строителни фирми и големи предприятия, които участват в обществените поръчки. След това средствата оттам може да се преструктурират във фондове, които финансират стартиращи предприятия и инкубатори и те да се управляват от европейския инвестиционен фонд.


Пет години по-късно му отне месеци, за да смени бордовете на ББР, раздали 1 милиард лева (или половината от портфейла си) само на няколко фирми по времето на управлението на ГЕРБ.

Петков в центъра, където се провеждат "Харвардските курсове"

© Георги Кожухаров

Петков в центъра, където се провеждат "Харвардските курсове"


През миналите пет години Петков тихомълком се оттегля от "Да, България", не е известно в кой момент и при какви обстоятелства.


На 11 май 2021 г. е назначен за служебен министър на икономиката.


Не приема поканата на Слави Трифонов за министър в проектокабинета на "Има такъв народ" с кандидат-премиер Николай Василев, чийто състав е обявен веднага след юлските избори през 2021 г. Според собствените му обяснения имали разминавания във визията за финансите на страната. Става ясно и че тримата: Петков, Василев, Денков вървят комплект, включително със запазване на ресорите си - очевидно също част от причината за отказа им на поканата на Трифонов.


Твърди, че е бил независим от президента, докато е бил служебен министър: "Няма нито един човек, който би могъл да ми се обади и да ми каже: "Кириле, сега трябва да направиш това или това", казва в интервю за "Шпигел".


В предизборната кампания за първи път отговаря на въпрос защо е напуснал "Да, България" в онлайн предаването "Контракоментар" на Асен Генов: След изборите през 2017 г. отишъл до Харвард, където чул лекция на своя ментор проф. Портър за 4-те задължителни условия за политически успех на една формация. Тогава осъзнал, че партията не отговаря на изискванията на професора, защото не разполага с независими филантропи, които да й дават пари, независима медия, регионални структури и харизматичен отбор. Решил, че е по-добре да се развива в бизнеса, където е най-добър, и един ден да стане политически филантроп, отколкото да се занимава с политическа дейност при липса на условия за това.


По време на кампанията тази есен и след нея, Петков често говори, че трябва да се изчистят "политическите инвеститори" от различните сектори.


"Не обичам да съм наполовина. Не обичам да съм някой, който от всичко разбира по малко, а пък от нищо докрай. Като правя нещо, искам да има истински резултат, да съм инвестиран целият, да знам, че постигам някакви цели", гласи обяснението му за оттеглянето от "Да, България".


Отношенията с партията на Христо Иванов бяха подновени сега. През септември съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов предложи съвместно явяване на парламентарните избори с "Продължаваме промяната" - коалиция с общи листи. Отговорено му беше, че преговорите за общи действия ще са след изборите и реално коалицията на Петков отля много от гласовете на "Демократична България".


За участие и в парламентарните избори "Продължаваме промяната" се яви като коалиция с мандата на партиите "Волт" на Настимир Ананиев, Средна европейска класа на Константин Байчийски, с когото са заедно в каузите за опазването на Корал и заедно участват в протеста на плажа Росенец предишното лято, и Политическо движение "Социалдемократи" на Елена Нонева. Така Петков, който беше обявил, че ще прави политика с изцяло нови политици, неангажирани с повече от една партия в миналото, направи и изключение за единия си мандатоносител. Всички обаче били поканени да подпишат декларация за почтеност.


Ще видите, че нямаме нито една калинка, нито един измислен герой.


Кирил Петков

Заявката е за политика, която гони леви цели с десни средства. Едно от ключовите му виждания на Петков, че в България не трябва да има човек под линията на бедност. Също и че не трябва да се бърза да сме отличници по Зелената сделка - по-добре е бавно да се отказваме от въглищата, за да има време да се реагира. Петков не е привърженик на субсидии заради високата цена на тока, а за бързи мерки, които да свалят цената му, както и да се позволят дългосрочни договори.


По време на коалиционните преговори, които получиха висока оценка заради публичността си, бъдещият премиер лично се ангажира, когато поеме конкретен пост в правителството, да насърчи българите да се ваксинират, като обвърза това с нуждата да се преодолее пандемията, за да не се дават излишни пари за мерки в помощ на страдащите от нея бизнеси.


Грешките


Закъснялото освобождаване на Петков от канадското му гражданство говори за две неща - или не е бил сигурен за по-сериозно влизане в политиката, затова е подал късно декларация за отказ, а и не е обърнал внимание на канадския закон, в който изрично се казва, че освобождаването се случва след процедура, отнемаща няколко месеца. Не се разбра и защо не се е възползвал от експресната процедура, посочена на страницата на канадското правителство. Известно е също, че юристи около Петков са го уверявали, че подписаната от него декларация за отказ от канадско гражданство е достатъчна. Оттам очевидно дойде и изключителната му увереност, че той е правият.


Скандалът с двойното гражданство утихна неочаквано при коалиционните преговори, но специализираната прокуратура и антикорупционната комисия показаха активност по казуса преди дни. Може да се очаква разгарянето му съвсем скоро, като се има предвид, че и двете институции са в спешния списък за закриване и реформа на новите управляващи.


Другият ефект, който се очаква от този казус, са законодателни промени, с които да отпадне ограничението за двойното гражданство при участие във властта.


Атаката от страна на Петков срещу Софийския градски съд по повод смяната на ръководството на ББР също му донесе негативи. В свое телевизионно участие той нападна конкретен съдия по делото, като нарече действията му по спиране на смяната "съмнително". Това поведение предизвика Съюза на съдиите да му припомни, че когато има съмнения, редът за изчистването им не е този и че публичното унижение на съдия е несъвместимо с правовата държава.


Петков така и не показа документи, въпреки обещанията си, за да изясни случка от 2013 г., свързана със съмнения за натрупване на значителен капитал вследствие на конфликт на интереси, за която беше атакуван както от медии, лоялни на ГЕРБ, така и от депутати от ГЕРБ по време на парламентарния контрол през лятото. Става дума за твърдението, че компанията му "Волаком" е придобила право на строеж върху държавен имот в промишлената бизнес зона "Божурище", част от държавната "Национална компания индустриални зони" ЕАД, и че това е разрешено от приятеля му Асен Василев, а във вземането на решението е участвала и Виолета Лорер - тогава зам.-министър на икономиката и съпруга на Даниел Лорер от "Продължаваме промяната", номиниран днес също за министър. По това време Василев е принципал на "Индустриални зони" в качеството си на служебен министър на икономиката в правителството, назначено от Росен Плевнелиев след оставката на първото правителство на Бойко Борисов. Петков отрече твърденията, но съмненията за приятелски кръг в управлението не са разсеяни.


"Не бих искал някой ден да изпадна в ситуация, когато някой ще ме попита: "Защо не Ви стигна смелостта да го направите?" Надявам се никога да не ми се наложи да отговоря на този въпрос", заявява бъдещият премиер пред Роси Михова, която го препитва по анкетата на Макс Фриш. Изпитанието му сега започва.


В нощта на изборната победа - двамата лидери на "Продължаваме промяната"

© Reuters

В нощта на изборната победа - двамата лидери на "Продължаваме промяната"


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK