И на изборите през ноември, ДПС е получило най-много гласове от рискови секции

Движението за права и свободи (ДПС) запазва лидерското място по дял на гласове, получени в
рискови секции, като делът на движението от общия рисков вот в страната се увеличава с близо три процента и вече е 37.7% спрямо данните от вота през юли. ДПС запазва и лидерското място по тежест на купения и контролиран вот.

Това показва анализът на "Антикорупционния фонд" на резултатите на парламентарните избори през ноември. Това е третият подобен доклад, който организацията представя през 2021 година върху данните от секции, за които се смята, че са в риск. От първите редовни избори през март до последните през ноември АКФ отчита общ спад на избирателната активност при контролирания и купен вот.

Пълният текст на анализа - тук

"Установеният от експертите на АКФ през юли висок спад на активността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември избирателната активност в рисковите секции е спаднала с още 10%, а подадените гласове са с 22 хиляди по-малко, отколкото през юли 2021", отбелязва организацията в прессъобщението, с което съобщава за данните от анализа на изборите през ноември. Автори са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от "Антикорупционния фонд", а д-р Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро" разработи интерактивните карти, които представят анализираните резултати.

Процентът на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от общия вот в общината е под 1%, се е увеличил значително. Но на места тенденцията към по-ниска избирателна активност в рисковите секции е по-осезаема.

"В Община Бургас например активността в рисковите секции през ноември спада с цели 16.3 %. Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР срещу купения вот в общината, както и широкото им медийно отразяване. Друга възможна причина е намаленият стимул на политическите актьори да прибягват до този механизъм за осигуряване на гласове", уточняват от "Антикорупционния фонд".

От АКФ отчитат още, че в 15 населени места делът на гласовете, подадени в мобилни избирателни кутии, е над 25%, което дава индикация за потенциално нов механизъм за контрол на вота. Въпреки това ефектът от подобни схеми върху резултатите от парламентарните избори е незначителен. Повече за данните от подвижните урни - тук

Сред другите изводи на организацията са:

Най-голям спад на избирателната активност в рисковите секции се наблюдава в МИР Стара Загора, МИР Варна, МИР Бургас и МИР Сливен.
В 13-ти МИР - Пазарджик, активността в рисковите секции се увеличава.
Във общините Велинград, Левски и Вълчедръм активността в рисковите секции се увеличава.
В общините Бургас и Русе в секциите в риск спадът на активността е значително по-отчетлив от средния спад на активността в общината.
В други общини, където делът на потенциалния купен и контролиран вот е значителен, като Котел, Тервел, Хитрино, Кирково и Сунгурларе, избирателната активност в рисковите секции спада с процент, сходен до средния спад в общината.

Кой получава най-много вот от рисковите секции

След ДПС на второ място по дял гласове, получени в рискови секции, са ГЕРБ. Но на изборите през ноември ГЕРБ отчита най-съществените загуби в рисковите секции: подкрепата за тях спада с 14.3%, или с около 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24% през юли на 21% през ноември 2021. На трето място по показателя дял от вота в риск е БСП с 11% от рисковия вот.

Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на Движението за права и свободи - 29.1% от всички гласове за движението идват от рискови секции. На второ място са "Републиканци за България" на бившия заместник-председател на ГЕРБ, които се явиха на изборите в коалиция под името Национално обединение на десницата - 16.3% от вота им е подаден в рискови секции. Следват ги БСП с 8.2% и ГЕРБ със 7.1%.