Предложение: Със случаен избор да се определя кой да разследва главния прокурор

Още с встъпването си в длъжност Надежда Йорданова поиска оставката на главния прокурор Иван Гешев, а днес отново повтори, че той "трябва да освободи съдебната система от присъствието си".

© Георги Кожухаров

Още с встъпването си в длъжност Надежда Йорданова поиска оставката на главния прокурор Иван Гешев, а днес отново повтори, че той "трябва да освободи съдебната система от присъствието си".



Магистрат, избиран на случаен принцип, да има правомощия да разследва главния прокурор като бъдат осигурени механизми, чрез които да няма възможност за натиск или въздействие над него, а до приключване на проверката главният прокурор да бъде временно отстраняван от длъжност. След проверката разследващият главния да може да бъде назначаван като съдия. Това са част от предложенията, които се обсъждат и ще бъдат предложени като първо на експертно ниво, а след това и като законодателни промени за търсене на отговорност на главния прокурор в случаите, в които има съмнение, че е извършил нарушение или престъпление.


Това обясни министърът на правосъдието Надежда Йорданова по време на изслушване и блицконтрол в комисията по конституционни и правни въпроси в рамките по време на първото й заседание. В рамките на час и половина министър Йорданова отговори на въпроси на всички парламентарно представени партии и обобщи политиката в сферата на правосъдието, която ще води ведомството както в следващите месеци, така и дългосрочно до края на 4-годишния мандат на правителството.


В отговор на въпрос на Стою Стоев от "Продължаваме промяната" Йорданова добави, че механизмът за търсене на отговорност от главния прокурор, разработен в рамките на подготовката на плана за възстановяване и устойчивост, има за фокус разследвания в случаи, в които има съмнения за престъпления, извършени от главния прокурор.




Тя поясни, че се предвижда специфичен механизъм, при който за всеки конкретен случай, в който се налага проверка на главния прокурор, да бъде определен нарочен разследващ магистрат като механизмите за определянето му да бъде на принципа на случайния подбор.


Той трябва да се избира измежду магистрати, които да имат компетенциите да водят такива разследвания и трябва да се създадат гаранции, според които главният прокурор да не се намесва в неговата работа. Например няма да има възможност да прилага функциите на методическо ръководство и контрол спрямо съответния магистрат. Обмисля се и да може главният прокурор временно да бъде отстраняван от длъжност, обясни Йорданова.


Предвиждат се и механизми, ако производството приключи без обвинение или с оправдателна присъда, проверяващият магистрат да заеме позиция на съдия на съответното ниво.


"Всеки един от тези елементи все още продължава да бъде обект на консултации и изчистване на детайли. Трябва да кажа в прав текст - най-добрият начин за решаване на този проблем е изменение в Конституцията. Това е най-сигурния начин да решим този структурен проблем за нашата съдебна система", коментира Йорданова. До 15 януари България трябва да изпрати в Брюксел коригирания План за възстановяване и устойчивост в частта върховенство на правото, каза Йорданова след изслушването в комисията. Основният текст, по който България работи, е свързан с контрола и отчетността на главния прокурор. Именно в тази посока работят и експертите, тъй като предложението, което е дошло от Европейската комисия, е било разследване срещу главния прокурор да се води от съдия-следовател, съобщи БНР.


Такава фигура в България няма и затова в момента се преценява кой да може да разследва главния прокурор, като вариантът е това да бъдат съдии, прокурори или следователи на върховно ниво - все още се уточнява.


Когато не разследват главния прокурор, те ще са ангажирани с обичайната си работа. "Нещата се доизчистват от гледна точка на конституционното им синхронизиране", каза Надежда Йорданова, цитирана от БНР. И подчерта, че България ще предложи подходящ модел, защото една от целите на нейния мандат е именно да се реши въпросът с контрола и разследването срещу главния прокурор.


Пред депутатите от комисията министърът припомни и че има проблем и с неизпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото "Колеви срещу България", с което се констатира невъзможността за започване на ефективно разследване срещу главния прокурор. Още за решението "Колеви срещу България" четете тук и тук.


"Имаме много голям проблем - ситуацията при изпълнението на решението ЕСПЧ, решението на "Колеви срещу България". По него ние сме обект на засилен мониторинг от страна на Съвета на Европа, в рамките на Комитета на министрите този въпрос е разглеждан два пъти. През 2020 г. разследването на убийството на прокурора Колев е спряно. Бившият главен прокурор Филчев е разпитван два пъти доста формално. По публични данни той в момента е съветник на прокурор Гешев. Как ви звучи това?", отговори Йорданова. Тя подчерта, че е неин дълг да не си затваря очите и за пореден път посочи позицията си - че трябва да бъде създаден механизъм за разследване на главния прокурор.

"Гешев би следвало да освободи от присъствието си съдебната система - освен че не изпълнява задълженията си, отмества дебата в неправилна посока", коментира Йорданова. В отговор на въпрос от ДПС, свързан с напрежението между МВР и прокуратурата през последните месеци, определено от партията като "междузвездни войни", министърът коментира, че упражняването на правомощия не е институционална война и е валиден принципът, че "власт власт възпира".

Тя посочи и че в момента България е застрашена от 14 наказателни процедури в сектор правосъдие, някои от които могат да доведат и до сериозни санкции. Една от тях е пред завеждане на иск - най-критично е неизпълнението по свързването на Търговския регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри на ЕС - BRIS и България е единствената държава, която не е изпълнила този ангажимент.


Антикорупционната комисия оценява имуществото произволно


В отговор на въпрос на Екатерина Захариева от ГЕРБ за това как точно и с какви конкретни стъпки ще се реформира антикорупционната комисия КПКОНПИ, Йорданова обясни, че законопроектът е в работен порядък и се доизчистват текстовете, предстои да бъде обсъден в експертен състав.


"Към настоящия момент, законопроектът на този етап не предвижда разпоредби за промяна на кръга на лицата, задължени да подават декларации, но това е незавършен законопроект. Няма да има припокриване на функции с други институции, защото ще бъдат предложени изменения в НПК, където да се регламентира ясно кръгът на компетенциите на разследващите органи", каза министърът.


На въпрос на Николина Ангелкова как ще бъдат изпълнени заявките на коалиционните партньори за ревизия на висящите производства и какво ще се случи с висящите, които в момента се насочват към специализираната прокуратура, министърът обясни, че е предвидено комисията да се раздели на две.


Един от основните проблеми в работата на комисия по отношение на незаконно придобитото имущество е, че оценката на имуществото се извършва по произволен начин, без ясни критерии и ясна методика и много често в практиката част от исковете не са уважени или са уважени частично. Тя подчерта, че трябва да се предвиди методика за оценка на имуществото по ясни и обективни показатели и по прозрачен начин. Анткорупционните производства няма как да бъдат обект на преразглеждане.


Висящите дела ще продължат и след закриването на спецправосъдието


След като те бъдат закрити специализираните съдилища и прокуратури ще има преходен период, в който да се гарантира довършване на висящите дела. Обсъжда се и да има специализация в окръжните прокуратури и съдилища, но детайлите по законопроекта все още се изчистват, обясни министърът. По думите й, предстои промяната да бъде подложена на обществено обсъждане.


"Представям си в края на 4-годишния мандат да имаме съдебна система с доверието на обществото - това е мерителя за успех. Очаквам България да е влязла в Шенген и поне 2 от 3-те мониторингови механизма спрямо България да са приключили. Има няколко спешни мерки - реформа на КПКОНПИ, закриване на спецсъдилищата, промяна във функционирането на Висшия съдебен съвет, поетапно въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата. Има и поредица от мерки за гражданско правораздаване, достъп до правосъдие, съвсем скоро ще обсъждаме важни въпроси за производствата по несъстоятелност на търговските дружества. Аз ще продължавам да настоявам за конституционните промени. Голяма част от проблемите няма как да бъдат решени, без тях - статутът на главния прокурор, укрепване на съдийското самоуправление и въвеждането на индивидуална конституционна жалба", обобщи министър Йорданова плановете за 4-те години от мандата си в отговор на въпрос на Цветан Енчев от ДПС.


Депутатът коментира с пожелание към министъра докато е на поста "да не позволява да се правораздава в Република България по чужди закони и да създаваме прецеденти в ЕС".

"Темата за санкциите по "Магнитски" няма да бъде изоставена, Министерството на правосъдието работи по съответни законодателни промени за създаване на гаранции важни сектори от икономиката на България да бъдат защитени. Настоявам активно за реформа на прокуратурата, за да нямаме още случаи за такова срамно зашлевяване през лицето на България като случая", подчерта Йорданова.

На въпрос на Андрей Михайлов от "Има такъв народ", свързан с Единната информационна система на съдилищата, министърът на правосъдието обясни, че все още има проблеми и някои от тях се дължат на необучени съдии и служители, а други - на не много добри функционалности или проблеми със структурата.


"Обсъжда се дали временно да се спре системата или въпреки всички трудности да продължи работата в нея. Това е един от въпросите, които вълнуват професионалната общност, очаквам до месец да има окончателно решение. Трябва да се избере за пореден път по-малкото зло", обясни министърът. В коментар Михайлов посочи, че, ако се върне действието на старата система, това ще означава крачка назад, изкривявания и патология при случайното разпределение на делата.


Йорданова коментира и темата за българското гражданство като посочи, че тя е един от източниците на голям корупционен риск в Министерството на правосъдието. "Имаме голямо забавяне на преписките, повече от 12 месеца са закъсненията. Непосредствените стъпки са в процес на обсъждане за промени в устройствения правилник в министерството. Покрай ситуацията с коронавируса са допуснати недобри практики на дистанционна работа, което допълнително е затлачило процесите и процедурите", призна Йорданова. Тя посочи, че очаква съветът по българско гражданство да направи актуална и прозрачна процедурата, а практиката - уеднаквена.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK