Отказът на прокуратурата да види умисъл в действията на пътната агенция при ГЕРБ ще бъде обжалван

Главният прокурор Иван Гешев

© Юлия Лазарова

Главният прокурор Иван Гешев



Министерството на финансите ще обжалва получения отказ от Софийска градска прокуратура да образува наказателно производство по внесен сигнал за неправилно разходвани средства от Агенция "Пътна инфраструктура". Сигналът беше подаден в прокуратурата от двама служебни министри - ресорният Асен Василев (настоящ редовен финансов министър и вицепремиер) и на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на 20 юли 2021 г.


Към сигнала бяха приложени доклади към управителния съвет на АПИ от директора на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" в агенцията, които съдържат допълнителни и извънредни задания за ремонти. В тях пише, че към момента дирекцията не разполага с необходимия финансов ресурс за обезпечаване на задания и "необходимите средства да бъдат осигурени чрез целево финансиране (Постановление на Министерския съвет)".


Според министрите решенията на ръководството на пътната агенция да възлага изпълнението на дейности при липса на финансови средства за изплащане на извършената работа са приети в отклонение на нормативно установените правила, тъй като управителния съвет на АПИ няма правомощия да инструктира Министерския съвет какви постановления да приема. Цялото ръководство на Агенция "Пътна инфраструктура" начело с изпълнителния директор Георги Терзийски бе сменено в края на май заради "плащане на аванси за строително-монтажни работи за обекти, които нямат проектна готовност и разрешение за строеж към 26.05.2021 година". След още промени на върха на агенцията от 30 декември директор е Тодор Василев.




Един от аргументите на прокуратурата за отказ от наказателно производство е че: "в случаите, в които нарушаването на служебните задължения и при неизпълнението им липсват данни или доказателства, че се действа с пряк умисъл и специална цел - лицето да набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда, не е престъпление по служба".


Позицията на Министерството на финансите е, че няма как "без умисъл" АПИ да е възложила допълнителни и извънредни задания, многократно над стойността на сключените договори - 40 договора с надвишение от 2.9 млрд. лв. над стойността на договорите, чрез анекси и в нарушение на Закона за обществените поръчки. Тези нарушения са предмет на сигнала на МФ и МРРБ.


В сигнала беше включена справка на АПИ, според която при одобрен бюджет на агенцията за текущ ремонт и поддръжка за 2021 г. от 382 млн. лв., тя е възложила дейности на стойност близо 2.9 млрд. лв., като от тях 1.45 млрд. лв. са поети ангажименти през 2021 г. и 1.4 млрд. лв. за 2022 и следващи години. С това според подателите на сигнала са нарушени Законът за публичните финанси, Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор и Законът за обществените поръчки. Посочват се също примери за многократно надвишаване на предоставените от изпълнителите гаранции за изпълнение на договорите без необходимите допълнителни споразумения.


Общо сигналът съдържа 61 папки с допълнителни и извънредни задания, 2 папки с договори за възлагане на текущ ремонт и поддръжка и 6 папки с приложения, включително опис и справки в табличен формат.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK