Армия, църква, университети - на кого се доверяват най-много младите

Армия, църква, университети - на кого се доверяват най-много младите

© Надежда Чипева, Капитал



Младите българи изненадващо дават най-висока степен на доверие на институции, които не познават - изобщо или отчасти - отвътре. Армията, църквата и полицията са сред водещите от общо 16 институции, за които са питани от социолозите от "Алфа рисърч" през втората половина на октомври миналата година.


Наборната служба бе прекратена преди 15 години - през 2007 г. излязоха от казармите последните военни по тази система. Числеността на въоръжените сили е тайна, но се смята, че в най-добрия случай е около 40 хил. души. Служителите на БПЦ към 2019 г. официално бяха около 1500 души.


На първо място българите на 18 - 29 години поставят висшите училища - единствените, получаващи доверие от над половината (57%) от тази група.




Вече миналите през университетите също дават 58%, т.е. не повече от средното. Но е любопитно, че това е и най-критичната от всички групи - 36% нямат доверие на тази образователна институция, в която са прекарали вероятно години. Недоверието на висшистите е по-голямо, отколкото на безработните и работещите българи (по 34%).


От разпространената в четвъртък част от проучването, поръчано от "Отворено общество", се вижда още, че 18 - 29-годишните имат силно негативна оценка към институции за гражданска активност каквито са неправителствените организации. Едва 20% им дават доверие, 38% - недоверие, и още толкова (най-големият дял от всички институции в анкетата) отговарят, че не могат да преценят.


След 15 месеца безпрецедентни от години по продължителност протести, включително на много млади хора, срещу управлението на ГЕРБ и системата, олицетворявана от недосегаемостта на главния прокурор, допитването показва тотално недоверие към политиката. Младите българи, на които съзнателната част от живота е минала, докато ГЕРБ беше на власт, имат най-ниско ниво на доверие към политическите партии (5%) и най-голямо недоверие (82%). Следват Народното събрание с 81% недоверие и правителството - 71%.

Към момента на анкетата от 5 месеца управлява служебно правителство, подбрано и назначено лично от президента Румен Радев. Анкетираните млади, изглежда, не правят връзка между двете неща, защото поставят държавния глава доста по-напред (6-о място) с 46% доверие.


Интересно е и какво знаят 18 - 29-годишните за функционирането и дали си върши ефективно работата Българската народна банка, след като са я поставили веднага след президента с 45% доверие. Изследването е национално представително сред 1000 души на възраст над 18 години.


Как е по групи


Сред по-образованите, по-младите, работещите и учещите, както и сред жителите на столицата и големите градове армията, църквата и полицията се ползват с по-голямо доверие.


"По начало доверието в църквата, армията и МВР на българското общество като цяло, не само сред младите, е изключително високо. Различното тук е, че сред най-младите висшите училища се ползват с най-голямо доверие като дял от хората, които заявяват, че имат доверие на този тип организации", коментира пред "Дневник" Георги Стойчев от институт "Отворено общество".

В България акредитираните университети са 52, в тях през 2021 г. се обучават близо 202 хиляди студенти.


На следващо място с 49% доверие сред младите се нареждат Българската православна църква (БПЦ), армията и полицията. Недоверие към БПЦ изразяват 24% от анкетираните, към армията - 26%, а към полицията - 45%. С положителен баланс на доверие сред младите се ползват още Европейският съюз (47% доверие срещу 37% недоверие), президентът (46% доверие срещу 36% недоверие), Българската народна банка (45% доверие срещу 38% недоверие), както и останалите банки в страната (45% доверие срещу 41% недоверие).


На фона на продължаващата криза на здравната система, подсилена от двете години COVID-19 пандемия, мнозинството от младите (57%) изразяват недоверие към болниците, а доверие към тях имат 37%. Близо две трети от анкетираните граждани на възраст до 29 години (61%) изразяват недоверие към медиите, докато 27% им се доверяват. С най-ниско доверие в месеца преди парламентарните избори и с най-високо недоверие сред младите българи са се ползвали политическите партии (5% доверие срещу 82% недоверие), парламентът (9% доверие срещу 81% недоверие), главният прокурор (11% доверие срещу 65% недоверие) и правителството (15% доверие срещу 71% недоверие).


По-младите с по-голямо доверие в университетите


Като цяло висшите училища в България се ползват с по-голямо доверие сред по-образованите, по-младите, работещите и учещите и жителите на столицата и големите градове. В същото време сред хората на средна възраст, висшистите, безработните и живеещите в малък град е по-висок делът на тези, които изразяват недоверие към висшите училища в сравнение със средните стойности за страната. Сред хората над 60 години, тези с основно и по-ниско образование, безработните, както и сред жителите на селата относително голям дял от анкетираните не изразяват мнение по въпроса.


Висшите училища се ползват с доверието на над половината от анкетираните сред всички възрастови групи с изключение на тази на хората над 60-годишна възраст. С увеличаването на възрастта делът на заявяващите, че имат доверие във висшите училища, леко намалява. Най-голямо е доверието сред най-младите (18 - 29 години) - 57%, а най-малко сред най-възрастните - над 60-годишна възраст - 47%.


Графика: Институт "Отворено общество"

Графика: Институт "Отворено общество"


"Това трябва да се интерпретира внимателно, защото хората с висше образование имат както най-високо доверие към висшите училища, така и най-високо недоверие", коментира Георги Стойчев. По думите му в тази група хора е най-малък делът на хора без мнение. "Това са хората, които имат ясно мнение, групата на колебаещите се е най-малка сред тях и това обяснява по-високото едновременно и доверие, и недоверие в тази възрастова група", обясни Стойчев.


Изследването е част от голям доклад на "Отворено общество" на тема "Общественото доверие към демокрацията, върховенството на правото и правата на човека", базиран на голямо социологическо проучване, проведено през октомври, който предстои да бъде публикуван.


"При най-младите има известни различия - те в по-голяма степен от средното за страната се доверяват на висшите училища, на направителствените организации и на банките, докато по отношение на останалите институции те са по-скептични и изразяват по-ниско доверие, отколкото е средното на населението на страната", заяви още Георги Стойчев.


По думите му по отношение на доверието към Европейския съюз, нивото му при младите съвпада със средното за страната.


Графика: Институт "Отворено общество"

Графика: Институт "Отворено общество"


Безработните с най-ниско доверие към университетите


Сред респондентите, които учат или учат и работят едновременно е най-голям делът на доверяващите се на българските висши училища (74%), той е съществено по-голям от средния за страната - 52%. В същата група е и най-ниският дял на хора, които заявяват, че нямат доверие на висшите училища в страната. Сред работещите дяловете на тези, които се доверяват и съответно не се доверяват на висшите училища се доближават до средните стойности за страната, което частично може да се обясни и с факта, че това е най-голямата група сред изследваните.


Изследователите обръщат внимание на факта, че в групата на безработните нивото на доверие във висшите училища в България е най-ниско - едва 38%, което е значително по-ниско от средната стойност за страната. Наблюдава се и разлика между нивото на доверие във висшите училища между групите на работещите и неработещите пенсионери. Сред работещите пенсионери групата на тези, които гласуват доверие на висшите училища, е доста по-голяма от същата група при неработещите пенсионери, при които едва 42% заявяват доверие към висшите училища.


В същото време сред групата на неработещите пенсионери делът на тези, които не могат да изразят мнение по отношение на доверието си към висшите училища, е най-голям - почти всеки трети неработещ пенсионер заявява, че не може категорично да изрази доверие или недоверие към този вид образователни институции.


Графика: Институт "Отворено общество"

Графика: Институт "Отворено общество"


Очертава се голяма разлика в дела на хората, които заявяват доверие към висшите училища в България в зависимост от мястото, на което живеят - сред жителите на София най-голям дял имат доверие на системата на висше образование и най-малко нямат доверие в нея. В същото време сред тези, които живеят на село, са най-малко изпитващите доверие към висшите училища, но това не е за сметка на изразяване на недоверие, а по-скоро се дължи на непознаването на системата, тъй като почти една трета от тях не знаят дали имат или нямат доверие към висшите училища в страната.


Графика: Институт "Отворено общество"

Графика: Институт "Отворено общество"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK