"Медиапул" е осъдена за критично припомняне на факти за висш съдия

Светлин Михайлов като кандидат за председател на Софийския градски съд през 2018 г.

© Велко Ангелов

Светлин Михайлов като кандидат за председател на Софийския градски съд през 2018 г.



На фона на обществената дискусия за опасността от т. нар. SLAPP-дела (Strategic Lawsuit against Public Participation - стратегически процеси против публичното участие) и необходимостта от директива на ЕС заради злоупотребите с дела срещу независими журналисти и личности с гражданска позиция, поредна медия и работил за нея журналист бяха осъдени в България.


Съдия Даниела Попова от Софийския градски съд (СГС) осъди на първа инстанция електронната медия "Медиапул" (mediapool.bg) и журналиста Борис Митов да платят солидарно 60 000 лева обезщетение плюс близо 7000 лв. разноски по иск на съдията по граждански дела Светлин Михайлов. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.


Михайлов е бивш председател на СГС (в периода 2004-2009), а в момента правораздава в Софийския апелативен съд, където делото ще се гледа на втора инстанция. Преди пет години той отново се кандидатира за председател на Софийския градски съд. По това време журналистът Борис Митов работи в "Медиапул" и отразява съдебната власт. И като част от работата си описва в статии публични критики на съдии и други юристи срещу кандидатурата. Те са публикувани и в други независими медии.




Митов описва публично обявеното имуществено състояние на съдията, посочва, че не се ползва с подкрепата на повечето си колеги, цитира и силно критичното мнение на Константин Пенчев, член на Висшия съдебен съвет по това време, както и периоди от кариерата му.


Искът


Съдия Михайлов завежда дело срещу "Медиапул" и Митов солидарно за претърпени неимуществени вреди от 4 статии, публикувани през февруари 2018 г. със заглавия: "Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат", "Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС", "Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си" и "Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС".


Михайлов твърди, че в статиите са използвани клеветнически и обидни изрази - името му се споменавало с определението "скандален" или със съществителното ,,скандал"(и) и така се правел "опит да се внуши на аудиторията, че е неморален, корумпиран и безскрупулен, че е придобил имуществото си по незаконен начин, използвайки служебното и ръководното си положение", става ясно от съдебното решение. Михайлов води свидетели, че статиите се отразили негативно както на здравословното му състояние, така и на отношението на децата му и колегите му, пострадало доброто му име и достойнството му.


В публикация за решението по делото, "Медиапул" пише, че Митов стига до извода, че съдия Светлин Михайлов е "скандален", защото името му е било забърквано в "скандални" истории.


Решението на съда


Съдия Попова е уважила и приела всички доводи на Михайлов и нито един на медията, става ясно от публикуваното съдебно решение.

Защитата твърди, че журналистът и медията са цитирали коректно верни факти и действителни изказвания, но съдът изобщо не е анализирал и проверявал самите твърдения и има ли основание за тях.

Съдът се съгласява, че "позорящи за ищеца твърдения" са няколко споменати в статиите обстоятелства: "че е участвал в скандална разработка, че се е радвал на благоразположението на политическа партия, докато е бил председател на СГС, че е ползвал откраднат в Германия джип, който е конфискуван у нас, че има неясноти относно начина на генериране на имуществото му, че е взел подкуп в работата си".


Тези факти и твърдения са публично огласени от държавни институции или техни представители. Така например съдът приема за позорящо припомнянето на безспорния факт, че Михайлов е ползвал откраднат в Германия джип, който е конфискуван в България. Случаят стана световноизвестен през 2005 г., след като германското списание "Шпигел" публикува материал, в който заявява, че скандалът дискредитира кандидатурата на България за Европейския съюз.


За обидно и позорящо е прието и цитирането на думите на бившия председател на Върховния административен съд и бивш член на Висшия съдебен съвет Константин Пенчев: "Толкова скандален мандат аз не съм срещал! Тридесет години аз наблюдавам градския съд! И понеже нищо не е доказано, и понеже всичко е като един айсберг, от което огромната част е под водата, а малко се показва отгоре, аз ще спомена защо според Светлин Михайлов, защо според мен неговият първи мандат беше провал, а вторият ще бъде катастрофа за съдебната система". Думите му са в протокол от заседание на ВСС.


Въпреки това съдът стига до извода, че "от съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца. Нещо повече - самите заглавия на статиите са провокативни, целят да привлекат вниманието на читателите, като ги насочат към позорящи факти, свързани с публична личност, какъвто безспорно е ищецът. Ясно и недвусмислено е, че описаното в статиите ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му".


Съдията приема безусловно: "Сумата от 60 000 лева може да обезщети търпените от ищцата негативни емоции. Искът е основателен в пълния му предявен размер, в който следва да бъде уважен."


Свободата на словото и публичните фигури в практиката на съда в Страсбург


В съдебното решение няма нито дума за трайната практика на Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по отношение на свободата на словото и критиката в медиите по отношение на публичните личности. Съдът отдавна ясно се е произнесъл, че неоснователно големите искове срещу журналисти и медии може да имат смразяващ ефект върху свободата на словото. Поради това трябва да има адекватни национални гаранции за избягване одобряването на непропорционални по размер обезщетения. Той е на мнение и, че "за едно демократично общество границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура". Тоест критиката в тези случаи може да включва "провокативни и нелицеприятни мнения", ако те касаят значима тема на обществения дебат.


В свои решения ЕСПЧ утвърждава, че в понятието "плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество" могат да влизат информация и идеи, "които обиждат, шокират или обезпокояват, всяват смут в големи групи от обществото". И тази практика вече е част от българската юриспруденция.


Съдия Попова коментира в решението си единствено конституционните ограничения на свободата на словото, без изобщо да се спира на практиката на европейския съд. Тя посочва, че "безспорно, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен интерес и не се унижава достойнството на коментираното лице или не се засяга честта му с изнасяне на невярна позоряща информация". Случаят обаче не бил такъв, защото авторът на статиите използвал обиди.


Александър Кашъмов, адвокат на медията по делото: Най-притеснителният прецедент за 20 години


Този е може би най-притеснителният прецедент в последните 20 години. От една страна, определената като обезщетение за вреди от публикация сума е най-голямата в най-новата българска история. Тук не е спазен стандартът, изведен от Конституционния съд през 1996 г. на базата на практиката на Европейския съд по правата на човека, според който публичната фигура е длъжна да търпи критика в много по-голяма степен от частните лица. Напротив, излиза, че точно на публична личност се присъжда най-голямото за България обезщетение.


От друга страна, делото е съпроводено с обезпечение във формата на запори на сметки в голям размер, което пречи на нормалната работа на медията. Присъждането на такова обезщетение и запорите имат "смразяващ ефект", което е в разрез с принципите относно гарантирането на свободата на словото.


Не на последно място, забележително е, че става въпрос за публикации, в които са припомнени само стари факти, които вече са били публикувани относно ищеца, по повод участието му в публична състезателна процедура за избор на председател на съд.


Стояна Георгиева, главен редактор на "Медиапул": Опит за заглушаване на един от малкото независими гласове


Разбира се, всеки има право да защитава името си в съда. В същото време смятам, че така заведеното дело, с така формулираните мотиви и без преди това да е търсено право на отговор в медията, е откровен опит за натиск и заглушаване на един от малкото независими гласове в публичното пространство.


Споделям мнението на адвокат Кашъмов, че искът носи някои от отличителните черти на SLAPP -делата, при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.


В случая с медиите целта е да изоставят основната си обществена роля - да са страж на демокрацията. В този контекст решението на първоинстанционния съд е действително тревожно. Има още две инстанции, има и съд в Страсбург. Разчитаме на безпристрастен и компетентен подход от страна магистратите.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK