След срещата Петков - Ковачевски: Двете столици ще се свържат по въздуха до 60 дни

След срещата Петков - Ковачевски: Двете столици ще се свържат по въздуха до 60 дни

© Правителствена информационна пресслужба



Премиерите на България и Северна Македония Кирил Петков и Димитър Ковачевски се разбраха днес на среща в Скопие за общо заседание на двете правителства след седмица в столицата на България.


Това се разбра на пресконференция на премиерите на България и Северна Македония, Кирил Петков и Димитър Ковачевски. Двамата подчертаха, че за търсенето на решения по трудните въпроси в двустранните отношения ще дадат повече време и акцентираха върху това, което ги сближава: от обмен в образованието и туризма до сътрудничество на стопанските камери, тъй като икономическото взаимодействие "не е на ниво".


Сътрудничеството ще продължи по работни групи, като всяка седмица ще се излиза с някакъв практически резултат. Не бе посочен срок от шест месеца, споменаван от Петков, но срещата със срещат всяка седмица двамата премиер смятат да зададат "нова динамика" в диалога.




Въздушната линия София - Скопие ще бъде реалност след 60 дни. "Линията ще бъде реалност. Това, за което се ангажирахме, е, че до 30 дни линията ще има точни специфики, а до 60 дни ще бъде работеща," каза Петков. Той никъде не уточни, че става дума за авиолиния, но създаването на жп връзка в този срок е невъзможно, а и въздушната връзка София-Скопие е била многократно споменавана от него. Освен това Петков говори за пътуване между София и Скопие около 20 минути - малко над приблизителното време, за което той измина разстоянието тази сутрин.


Символиката на имената


Новина от пресконференцията бе и че България приема да употребява и краткото име на съседката си "Северна Македония" без думата "Република" в началото. "Това означава, че България няма да спира краткото име в нито един двустранен или международен процес," каза Ковачевски, който говори първи. В замяна македонското външно министерство "изпрати вербална нота до ООН във връзка с употребата на дългото и краткото ни име, в която изрично се потвърждава, че и двете имена са еднакво валидни и че няма никаква импликация за териотриалната цялост на България."


С него отпада един от проблемите, които България искаше в последните месеци да бъдат решени като условие да се мисли за пробив и за сваляне на ветото за преговори за еврочленство.

Това е по-скоро зареден със символика жест, тъй като Скопие допускаше, че може да изпълни искането на София от т. нар. пакет 5+1: пет точки с първоначални предложения от българска страна към македонска и още една, свързана с гарантиране на правата на българите (водещата идея бе да стане чрез вписване в конституцията. Една от тях бе решаване на въпроса как ще се използва краткото и как - дългото име на Северна Македония.

България изрично употребяваше "Република Северна Македония" (и настояваше това да бъде наложено и в Европейския съюз, както и вече става в някои доклади на Брюксел). Условието за вербална нота бе изпълнимо от самото начало: бившият премиер Зоран Заев бе обявил, че е готов да извести ООН, че краткото име Северна Македония няма отношение към географската област в България.


"Оттук нататък добросъдедството ще се измерва в точно такива конкретни стъпки и резултати. Радвам се, че мога спокойно да кажа "Северна Македония"."


Кирил Петков,

премиер на България


Днес Кирил Петков в първите си думи на пресконференцията - в която се обръщаше към македонския си колега с малкото му име Димитър - наблегна на краткото име, като каза, че е посетил Северна Македония.


Междуправителствени заседания и работни групи


Междуправителственото заседание ще се състои на 25 януари (понеделник) след дълго прекъсване. Решението на България и Северна Македония за такава среща се обсъждаше и споменаваше от представители на двете страни преди днешната визита. Заседанията са заложени и в Договора за добросъседство, но провеждането им се отлага вече с години, докато продължава двустранният спор, а между София и Скопие имаше постоянна размяна на нападки.


Работните групи ще работят по "конкретни проекти", каза Ковачевски, с което даде знак, че напълно приема идеята, представена от Петков още като част от платформата на формацията му "Продължаваме промяната". Нямаше много подробности за групите - за инфраструктура, икономика, култура и образование и евроинтеграция, отвъд факта, че се очаква да действат всяка седмица. Самите групи ще могат да информират гражданите за работата си.


"И аз, и Петков имаме една и съща, обща цел - да създадем условия за по-добро бъдеще на гражданите на Република Северна Македония и Република България."


Димитър Ковачевски,

премиер на Северна Македония


Пресконференцията създаде впечатление, че посочваната преди историческа работна група (в списъка заедно с другите четири) се отъждествява със съвместната историческа комисия. Това следваше и от думите на Ковачевски, в които обаче се говореше и за конкретния начин, по който работи комисията и не се споменаваше възможността за промяна в работата ѝ, загатната вчера от външния министър Буяр Османи. "Тези работни групи не са създадени, защото Кирил и аз трябва да контролираме някого, а са междуресорни групи, в които не трябва да участват само политици," каза Ковачевски.


"Надявам се, че когато сме сложили историческата комисия да е една от пет комисии в рамките на всички тези ползи, които би трябвало да постигнем, дори въпросите, които не са доизяснени, ще бъдат в различна среда, на добър диалог и конструктивни действия," каза Петков.


Друго намерение е да се финализира договорът за трансгранично сътрудничество, с което ще се открие дълго бавен КПП и ще се засилят връзките в граничните региони.


Спорните теми ще се обсъждат повече време и чрез работните групи


Попитан дали България е удовлетворена от македонските отвовори на плана "5+1", Петков не отговори директно. По думите му важното от деня е съгласуването на "точния календар в следващите няколко месеца" и "конструктивния диалог", който ще е новият подход, чрез работните групи.


На въпроса обсъждани ли са конкретни условия от българската Рамкова позиция от 2019 г. - от премахване на надписи и табели с "български фашистки окупатор" до реабилитация на жертвите на югославската политика към хора с българско самосъзнание - Петков обясни, че мястото на тези проблеми ще е свързано с поставянето им "в контекста на всички работни групи".


Двамата разговарят за пръв път откакто Ковачевски пое властта в неделя. Повече за целта на посещението четете тук.


Програмата на Петков продължава по-късно след обяд с президента Стево Пендаровски, с разговор с българските медии. Премиерът ще разговаря и с председателя на парлаента Талат Джафери, лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети, лидера на опозицията Християн Мицкоски и представители на българската общност.


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK