© МВнР
Първата междуправителствена среща на двата нови кабинета в София и Скопие ще бъде след седмица - на 25 януари в българската столица. Това съобщават министерствата на външните работи на България и Северна Македония след срещата в Скопие между министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи.
Генчовска е в Скопие като част от посещението на официалната делегация, водена от министър-председателя Кирил Петков.
"Буяр Османи увери, че в негово лице България има приятел и подчерта, че след разговора с министър Генчовска е по-голям оптимист. Той заяви, че очаква до 25 януари 2022 г. да бъдат дефинирани съвместните работни групи, за да могат да заработят от следващия ден", се казва в българското съобщение.
Текстът на външното министерство в Скопие е по-конкретен и оптимистичен:
"Акцент на разговорите беше предстоящата съвместна сесия на правителствата, която ще се проведе в София на 25 януари, както и въвеждането на нова динамика в сътрудничеството чрез прилагане на концепцията за работни групи, с акцент върху конкретни области, в които има потенциал за напредък. По този начин двете страни ще дадат ясен сигнал, че има силна воля за напредък и взаимно разбирателство, в духа на добросъседство и европейски ценности.
"Посещението се провежда на 30-ата годишнина от първото признаване на независимостта на страната ни, което дойде от Република България, но това е и първото посещение на министър-председателя Петков изобщо в Западните Балкани, което изпраща много важно и ценно послание към нашите отношения, но не по-малко важно и за нашата динамика и вярвам, че има различен подход за преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени", каза министър Османи след срещата.
Той добавя, че е "важно да се идентифицират конкретни стъпки за сътрудничество чрез инициативи , дейности и проекти в най-скоро време, за които както МВнР, така и други ведомства ще дадат своя конкретен принос."
В него Северна Македония говори за икономическо сътрудничество, търговия и инвестиции, но няма и дума за права на граждани на страната с българско самосъзнание или за двустранния Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
Тази част от разговора присъства в съобщението на външно министерство в София:
| "По време на срещата министър Генчовска (...) изрази увереност, че съвместната им работа ще допринесе за утвърждаването на добросъседските отношения в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни." |
и
| " (...) за да подкрепим началото на преговори на Република Северна Македония с ЕС, страната ни се нуждае от конкретни резултати и гаранции за трайното и необратимо изпълнение на Договора от 2017 г., както и за спазване на правата на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание." |
© mfa.gov.mk
Генчовска посочва и препоръчителната позиция на Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента Румен Радев:"За нас е от ключово значение да се прекрати говорът на омразата, като разчитаме на вашата помощ правата на българите, които живеят в Република Северна Македония, да бъдат защитени в рамките на конституционния и правов ред в страната."
В становището и предложенията на КСНС от 10 януари никъде не е записано искане правата на българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония. В текста тогава бе казано: "България никога не е отричала и не отрича правото на гражданите на Република Северна Македония да се самоопределят на база на собствено самосъзнание, както и да ползват своите езици, според конституцията на своята държава. В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи на Република Северна Македония". Направи впечатление, че въпросът бе включен в по-широк контекст: "Правата на македонските българи са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в ЕС, не могат да бъдат предмет на преговори и тяхната защита е изрично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 г."
Конкретното предложение към изпълнителната власт в София е: "Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи."
Подобна формулировка се възприема като маневра най-вече от президента Румен Радев (който активно настояваше за вписването в Конституцията) - запазва си принципната позиция на България, но без да се обвързва с конкретно условие или срокове.
Виж видео 
