Рашков поиска правомощия за разследващите, за да не ги блокира прокуратурата

Министър Бойко Рашков представи екипа и приоритетите си за управление на МВР пред комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а по време на заседанието влезе в спор с Мустафа Карадайъ по темата за контролирания вот и санкциите по глобалния закон "Магнитски".

© Юлия Лазарова

Министър Бойко Рашков представи екипа и приоритетите си за управление на МВР пред комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а по време на заседанието влезе в спор с Мустафа Карадайъ по темата за контролирания вот и санкциите по глобалния закон "Магнитски".



Разследващите органи да имат повече правомощия, по-голяма независимост от прокуратурата и по-конкретно МВР да може да образува досъдебно производство, без да чака прокурор, както и да може да прави директно до съда искания за прилагане на специални разузнавателни средства (следене, подслушване и др.). Това предложи министърът на вътрешните работи Бойко Рашков в първото си изслушване в парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност и посочи, че се очаква скоро да бъдат внесени и законодателни промени. Дали тези идеи и предложения се съдържат в промените, които предстои да бъдат обсъждани, от думите на Рашков не се разбра.


"За голямо съжаление състоянието на българската прокуратура е една сериозна пречка за своевременно разследване. Имам предвид това, че по нашия Наказателно-процесуален кодекс един разследващ орган може да предприеме действия по разследването само тогава, когато сме изправени пред неотложен случай", обясни министърът.


Той посочи и че разследващият орган няма правомощие да иска директно от съда разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства, а цялата процедура трябва да мине през наблюдаващия прокурор, което по думите му бави разследващите. Рашков добави и че претърсванията и изземвания, които същи стават със санкцията на прокурор.




"Длъжни сме да изпратим материалите в прокуратурата и да чакаме някой прокурор. Няма да бъде лошо да се върнем към норма, която съществуваше в НПК до преди 13-14 години, където се предвиждаше правна възможност не само прокурорът да образува производство, но и разследващия орган. Освен това в момента, министърът може да направи искане за СРС без да води разследване, главният прокурор също може да прави искане за прилагане на СРС. Председателят на КПКОНПИ също има такова правомощие. Дори председателят на ДАНС, но разследващият орган не може", посочи министърът.


Той даде конкретен пример с разследването за източване на пари от строежа на магистрала "Хемус", по което разследващите са искали да проведат претърсване.

"Наблюдаващият прокурор е от спецзвеното на СГП, вместо да вземе предложението и да започне претърсване, той го слага в бюрото си излиза в 20-дневен отпуск. Когато има някаква нагласа в прокуратурата, държавата е блокирана и всички сме в зависимост от подобни хора, които са безотговорни", коментира Рашков.

"Много се коментира, че битовата престъпност била свършила. 25 дела има в ГДБОП за организирани престъпни групи, които отлежават от 2018 г. и не се движат от спецпрокуратурата", каза Рашков и добави, че е сезирал Инспектората на Висшия съдебен съвет.


По думите му, тези промени няма да се отразят негативно на правата и свободите на гражданите, нито пък е отнемане на правомощия на прокуратурата.


"Предвидено е незабавно да се уведомява наблюдаващия прокурор, но дейността по привличане на обвиняем може да се улесни. Ние в никакъв случай не ограничаваме правомощията на прокуратурата, а става дума за разширяване на оперативната самостоятелност на разследващия орган, което ще доведе и до повече тежест на разследващите, а и до повече самочувствие", смята Рашков.


Той обясни, че по този начин процесът може да бъде по-деформализиран, а резултатите по-бързи, особени при по-леки престъпления.


Пожарната излиза от МВР и става нова, модерна агенция


Пред вътрешната комисия министърът обясни и че се предвиждат някои структурни и функционални промени, а една от тях е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" да бъде изведена в самостоятелна агенция извън МВР или да бъде преструктурирана като отделна агенция към МВР. Подобно предложение бе обсъждано и на преговорите преди съставяне на правителството, а реформите бяха заложени и в концепцията за управление на коалицията.


Друга предлагана промяна е Медицинският институт на МВР да премине към Министерството на здравеопазването. Рашков уточни също, че ще има и кадрови промени в районните управления на страната заради разликата в натовареността, но това няма става със съкращения, а с преливане на служители.


Министърът отбеляза, че все още не са били предприемани действия по тези теми и добави, че няма решение и за това дали ще има промяна по отношение на спешния телефон 112. По думите му, тези въпроси ще се решат в парламента.


Вътрешният министър Бойко Рашков отбеляза още, че последните десет години съставът на ведомството е бил постепенно редуциран, като в момента е около 50 хил. души. Той пое ангажимент за промени за нормиране на работното време, в което служителите са на разположение, както и да обсъжда важните промени със синдикалните организации на служителите.


Подробности за разследването на строежа на магистрала "Хемус" - четете тук


Какво показва проверката по случая с автомобила на бившия финансов министър Владислав Горанов - четете тук


Какво още обясни министър Бойко Рашков пред комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента вижте във видеото:


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK