Българската позиция за Русия - бавна и тичаща след събитията - България

Президентът на Русия Владимир Путин и началникът на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов

Сериозно закъсняла, без собствена инициативност и с един коалиционен партньор със селективно мислене.

Така може да се опише първата българска официална реакция на руските искания НАТО да изтегли военната си инфраструктура до границите от 1997 г., включително тази от България. Седмицата започва с необичайна активност на политици и управляващи:

Днес премиерът Кирил Петков свиква за пръв път Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Утре на правителствено заседание ще бъде обсъждано напрежението около Украйна и плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на алианса.
За сряда следобед е насрочено извънредно заседание на парламента (по искане на опозиционната ГЕРБ-СДС) с дневен ред изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване.

Ситуацията около Украйна се усложни бързо през последните две седмици, но институции в България можеха да реагират на Москва още в средата на декември, когато тя формулира в два текста до САЩ и НАТО исканията си. Те не са тайна, защото на 17 декември бяха направени публично достояние от руското външно министерство - още преди да е ясно дали изобщо ще има разговори или дори преговори със Запада на тази тема.

Трябваше български журналист да зададе въпрос на външния министър Сергей Лавров и за това да стане ясно чак при публикуването му с отговор на 21 януари - пет седмици по-късно - за да се надигне вълна от позиции и коментари в София. Министърът на отбраната Стефан Янев например реагира несравнимо по-бързо с опровергаване на 20 декември на медийна публикация на сп. "Шпигел", разказваща, че някой бил чул командващият силите на НАТО да говори за разполагане на части на алианса в България.

Имаше ли основание България да реагира на 17 декември?

Безспорно.

В член 4 на проекта за "Споразумение за мерките за осигуряване сигурността на Руската федерация и държавите от Организацията на Северноатлантическия договор" се казва:

"Руската федерация и всички участници, явяващи се към 27 май 1997 г. страни - членки от Организацията на Северноатлантическия договор, съответно не разполагат свои въоръжени сили и въоръжение на територията на всички други държави в Европа в допълнение към силите, разположени на тази територия към 27 май 1997 г. В изключителни случаи при възникване на ситуации, свързани с необходимостта от неутрализиране на заплаха за сигурността на един или няколко от участниците, такива разполагания може да се извършват със съгласието на всички участници."

Казано накратко:

НАТО да приеме, че няма свобода да развива и разполага отбранителната инфраструктура на алианса на собствена територия

"старите" натовски държави приемат сигурността им да зависи от младите демокрации от Балтийско до Черно и Адриатическо море и техните армии с въоръжение и оборудване, за чието обновяване са нужни десетилетия

създават се първа и втора категория членове на НАТО

Русия ще има право да разполага ракети в Калининград между Полша и Литва, но двете натовски държави (първата от 1997 г., втората - от 2004 г.) нямат право да използват съюзнически капацитет за защита; същото важи и за Крим (за Москва това извън всякакво съмнение е руска територия), от който се "затваря" цялото Черно море (включително бреговете и значителна част от сушата на Румъния и България) чак до зоната на отговорност на Турция

Русия ще има право на вето върху всяко решение на страна (или страни) от НАТО, потърсили помощ от съюзниците си при заплаха за сигурността им.

Кое от изброеното не засяга България, че да не изисква кратък и съдържателен отговор "Ние сме суверенна държава и сами решаваме с кого да сме съюзници и при какви условия"?

Но такъв през декември нямаше.

Българската позиция за Русия - бавна и тичаща след събитията

Един изначално погрешен въпрос

Правителството "Петков" тъкмо бе положило клетва на 13 декември и има известна логика подобна реакция да се забави с няколко дни. Вместо това се обсъждаше какво отговорил министър Янев на една статия, а не по същество, че тя е по повод очевидно ултимативно искане на Русия. Мълчанието в София седмици наред можеше да продължи с оправдание, че българската позиция е с тиха дипломация да се изработи позиция през структурите на НАТО, защото проблемът надхвърля възможностите на която и да е държава.

Само че то бе нарушено от... журналист от Българското национално радио, при това задал на руския външен министър въпрос с грешно твърдение.

Ангел Григоров, кореспондент на БНР в Москва, съобщи (след като вече новината бе пусната в български медии, включително "Дневник") какъв е отговорът, но не и какъв е въпросът. А той е:

"Какво означава за България и Румъния искането на Русия НАТО да се върне към конфигурацията от 1997 г.: да напусне НАТО, да премахне американските бази или нещо друго?"

Русия не е искала България да напусне НАТО, а американски бази в България няма, това са обекти на Българската армия, изградени или модернизирани с помощта на САЩ за български, съвместни и съюзнически учения. За формулировката на въпроса научихме от Москва. БНР не я опроверга.

Кой какво каза

И последваха емоциите в парламента, подети от ГЕРБ-СДС, които чули или прочели "новината", декларацията на извикания от депутатите министър-председател, на държавния глава, на министерствата на отбраната и външните работи... В събота темата изплува и на конгреса на БСП.

Какво каза премиерът Кирил Петков:

"България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО, и като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори. Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни членки, за които колективна отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението."

Какво каза президентът Румен Радев

"Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника. Суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България в съответствие със съюзните ни ангажименти. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било."

Какво каза външно министерство

"Националните територии на страните - членки на НАТО, са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския договор за създаване на НАТО, който всички страни членки са ратифицирали. Вашингтонският договор не предвижда "втора категория" страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем.

В този контекст, съгласно Решение №1 на Конституционния съд на България от 4 февруари 2003 г. "войските на политически или военен съюз на държави - членки на този съюз, или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения."

Призоваваме Руската федерация да проявява уважение към осъзнатия външнополитически избор на Република България за членство в НАТО и към решенията на българския Конституционен съд. (...)"

Същия ден министър Теодора Генчовска е имала срещи с посланиците на САЩ и Великобритания.

Какво каза Министерството на отбраната

"Позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал в контекста на интензивните дипломатически усилия за деескалация на напрежението, възникнало по Източния фланг на НАТО. Изострянето на риториката идва в момент, когато е налице нова динамика в отношенията между НАТО и Руската федерация. В условията на възобновения диалог в Съвета НАТО - Русия, когато вече имаме функциониращи канали за комуникация, е трудно да бъде рационализирано подобен тип говорене. Прагматичният подход предполага, че проблемите в двустранните и съюзните отношения следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво. Към настоящия момент пред нас не са поставяни въпроси от подобно естество. (...)

Ултимативният подход, от друга страна, не просто е неконструктивен, но би довел до последваща ескалация, от която никой в крайна сметка няма интерес. В този смисъл поведението, демонстрирано от Руската федерация, трудно би могло да се впише в рамките на усилията за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на диалога и дипломацията.

България е суверенна държава, която сама решава как да дефинира и реализира своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията й на поведение в международните отношения, респективно - в какви съюзи да участва. Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от легитимните български власти в съответствие с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни интереси са и ще продължат да бъдат отправна точка за всяко наше решение и действие."

На 24 декември в министерството бе посланикът на Германия Кристоф Айххорн за обсъждане на "актуалната ситуация, свързана със сигурността на Източния фланг на НАТО и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството както по двустранна линия, така и в рамките на Северноатлантическия алианс."

Важните думи - макар и със седмици закъснение - са казани: "неприемливо", "безпредметно", "суверенна България", "ултимативни искания", "сами избираме своето бъдеще".

Като че ли се активира комуникацията на правителството и институциите изпращат едно и също послание по тема, по която не бива да има разнобой.

Догонване на събитията

Но не е изчезнал проблемът, че България говори и информира реактивно, а не активно, а управляващите оставят впечатление, че са подтиквани от опозицията да правят изявления и действия, свързани с националната сигурност, в напрегнат момент за Европа.

Новини за обсъждано разполагане на авиация или съюзнически части - по календар, съгласуван отдавна - идват от чужбина, а не от София, която е принудена да обяснява, вместо да съобщава. Някои новини дори се премълчават.

"Дневник" попита например външно министерство известни ли й им е кой е разговарял на 20 януари от българска страна с президентския съветник по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан. В съобщението на Белия дом само се изброяват "съветници по национална сигурност, външни министри и други официални лица от Деветте от Букурещ", сред които е и България. Министерството не отговори.

Проблемът с Нинова

Проблеми има и в самата управляваща коалиция и най-ярък пример е позицията на лидерката на БСП Корнелия Нинова.

На конгреса в събота тя каза, че се чували разнопосочни сигнали от членове на Министерския съвет и подчерта: "Искам да е ясно едно - този въпрос не е дискутиран в Министерския съвет и няма решение на правителството. Всички изразени дотук мнения са лични мнения."

Тя също говори за това, че партията е избрала подкрепата за членството в НАТО през 2004 г., че България е суверенна и независима държава и взима решенията си самостоятелно и вън от всякаква чужда намеса, независимо откъде идва, че "ние не желаем да бъдем въвличани във война".

Но последва аргументация с това какво било написано в коалиционното споразумение за взаимоотношенията ни с Русия и помоли партньорите да се придържат към текстове, които сме подписали всички заедно:

"Възстановяване на диалога с Русия в рамките на политиката на Европейския съюз и развитие на равноправни отношения, основани на принципите на международното право. Сфери на сътрудничество с Русия: икономика, енергетика, туризъм, култура и образование. Подкрепа за Минския процес за дипломатическо разрешение на конфликта в Източна Украйна с мирни средства. Подкрепа в рамките на ЕС и НАТО за деескалация на противопоставянията в Черноморския регион."

Нинова подчерта, че "това е от официалния документ на българското правителство за отношенията България - Русия".

Не, това е споразумение между четири партии, а не правителствен документ. В същия този документ се говори за: "По-тясно ангажиране с общите отбранителни структури на НАТО в координация с отбранителната стратегия."

Освен това в момента значителна част от отношенията с Русия са в сферата на отбраната, а не само на външните работи. Иначе и самата Москва нямаше да пише на НАТО и да съживи срещите на Съвета НАТО - Русия в Брюксел.

В коалиционното споразумение има и цял раздел, за който лидерката на БСП не споменава, и той е за отбраната. В него, макар върху три страници да са описани по-скоро мерки като за социалното министерство или за вицепремиера по климатични политики, има и следното: "България да бъде достоен и уважаван съюзник в НАТО и ЕС. Членството на България в НАТО и ЕС да е в центъра на отбранителната ни политика."

Посланик Елеонора Митрофанова не е извикана от никое ведомство, за да бъде заявена официалната позиция на България от 21 януари насам. Няма и реакция на посолството на Руската федерация по този повод.

За това какво е говорила тя - в случая по повод притесненията, че при тежки санкции срещу Русия тя може да спре газа за България - разказва партия АБВ. На сайта ѝ има новина за нейна среща с Румен Петков и Иван Гранитски за представяне на Инициативния комитет за отбелязването на годишнината от Освобождението на България, в която се казва:

"Беше поставен и въпросът за гаранциите за снабдяване на България с газ. Посланик Митрофанова заяви, че всички опити за внушение, че могат да бъдат преустановени доставките на газ за България и останалите държави, са жалки манипулации, абсурди и неотговарящи на истината. Русия е гарантирала доставките и това не подлежи на съмнение, посочи още руският посланик."