Пред Петков Ковачевски остави отворена вратата за вписване на българите в конституцията

Общата снимка след междуправителственото заседание

Нормално е групи, които се самоопределят различно, да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, ако поискат.

Това каза македонският премиер Димитър Ковачевски на пресконференцията след междуправителственото заседание с премиера Кирил Петков в София. Той не упомена изрично българите, но даде да се разбере, че разговорът по темата - очертаваща се като една от най-деликатните в хода на диалога - предстои.

На заседанието бяха подписани и три меморандума: за жп линията Скопие - София, за сътрудничество в земеделието и между агенциите за насърчаване на малките и средните предприятия в двете страни.

От думите на Ковачевски и Петков се разбра, че фокусът днес е върху възможностите за сътрудничество в други области, а не върху политическите въпроси. И двамата изтъкнаха, че последните остават задача на външните министерства и ще се работи по тях паралелно заедно с напредъка по авиолинията София - Скопие и образователното сътрудничество.

За конституцията

Отговорът на Ковачевски за конституцията бе на въпрос дали промените в нея ще се смятат за критерий за успех на разговорите между София и Скопие.

След като отново изтъкна разликите между двете конституции (българската набляга на индивидуалните права, а македонската - на колективната им реализация чрез записването им като групи), Ковачевски обясни, че е нормално, ако "и други граждани на държавата, които се самоопределят по друг начин, да може да поискат да бъдат част от конституцията".

Премиерът обаче изтъкна, че този процес минава през различни стъпки и институции за промените в конституцията и "ако това се случи - а това е нормално да се случи на пътя на държава към ЕС, защото се отваря конституцията за адаптации - сигурно и този въпрос ще бъде обхванат".

От думите му не се разбира кога според него ще е възможна нужната поправка в конституцията. Предшественикът му Зоран Заев допускаше, че това е възможно едва преди влизане на страната в Европейския съюз (България блокира Северна Македония не за присъединяване, а за начало на преговорите, които ще завършат след години). Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ би подкрепила подобна стъпка само при признаване от България на "македонско малцинство", за което България не вижда нито основание, нито правни възможности.

Това искане е част от краткия списък на България с въпроси, активното обсъждане на който започна при служебните правителства и който остана на дневен ред при кабинета на Петков. Една от точките на практика бе изпълнена с изпращането на нота до ООН от Скопие за значението на краткото име на Северна Македония. В резултат България се отказа от настояването си изрично да се използва само краткото име.

Въпросът с вписването на българите същевременно е далеч по-труден и от вече решения, и от повечето останали искания, тъй като би било необходимо конституционно мнозинство от две трети от депутатите (т.е. вероятно с подкрепа на опозицията).

Началото за работните групи и измерването на успеха им

Двамата лидери уточниха, че групите и екипите на външните министерства ще работят паралелно по конкретните проекти, а политическите въпроси по думите на Петков ще се обсъждат, "докато стават ясни резултати като авиолинии, обща работа в образованието".

Това бе уверение, че нерешените въпроси от пакета остават и ще продължат да се обсъждат. Петков и Ковачевски обърнаха повече внимание на конкретните работни групи и на това, че те имат план за работа в следващите месеци. Всеки от министрите постави "десет реални задачи" между работните групи със секретариат и много къси срокове на изпълнение, каза още Петков. Според него меморандумите ще са важни за "икономическото развитие на целия регион".

"Добросъдеството ще бъде издигнато на пиедестал, около който да работим."

Кирил Петков,

премиер на България

Има "конкретни проекти, които значат много за институциите и сътрудничеството в двете държави" в групите, каза и Ковачевски. Добави, че Северна Македония може да използва 15-годишния опит на България в евроинтеграцията.

Попитан как ще се измерва успехът в работните групи, но и цялостно в отношенията между двете държави, Ковачевски изреди следните стъпки:

"ако сме говорили за авиолиния София - Скопие, успех е да имаме другата седмица туроператори от София да дойдат в Скопие" и да говорят за полетите, които да започнат от 1 март;
до 2023 г. 13 км да се направят до новия граничен пункт и той да работи;
да се постигне договор с България за първата междуправителствена конференция и тя да започне.

За последната цел обаче ще трябва да се решат политическите въпроси.

"Историческата комисия е една от пет"

В срещите на двете правителства се включиха и съпредседателите на Съвместната комисия между България и Северна Македония по образователни въпроси, професорите Ангел Димитров и Драги Георгиев. Премиерите изтъкнаха, че историческата комисия ще има поне три срещи в следващите четири месеца (тя ще се ротира заедно с четирите работни групи, а те ще се редуват всяка седмица). Петков обяви, че Димитров и Георгиев са дали "оптимистичен и прогресивен поглед към общата задача", но малко след това нарече комисията - към която е насочена голяма част от вниманието в хода на спора София - Скопие - "една от пет" (имайки предвид и работните групи).

Попитан дали ще има персонални промени в историческата комисия и на какво почива оптимизмът за напредък, Петков обясни, че днес "с Димитър отбелязахме ново ниво на ентусиазъм" при разговорите със съпредседателите. По думите му фактът, че ще има нова интензивност на срещите и работа между тях, дава "нов ритъм", а професорите от двете страни показват, че са готови на нов полъх за "конструктивен тон и конструктивни разговори". Последното е причината и да няма кадрови промени.

Миналата седмица в Скопие премиерът посочи, че заедно с колегата си Ковачевски ще възприема като саботаж опита на участник в комисията да попречи на промяната в динамиката ѝ и на провеждането на редовни срещи.

Всичко, което трябва да знаете за: