България ще трябва да отговаря и пред европейски институции за провала с ваксинирането

България ще трябва да отговаря и пред европейски институции за провала с ваксинирането

© Надежда Чипева, Капитал



Две организации - Българският хелзинкски комитет (БХК) и Институтът по европейски политики "Отворено общество", ще търсят отговорност от българската държава заради провала и да защити уязвимите групи от населението от тежко боледуване и смърт от COVID-19 и слабите нива на ваксинирани в тази група. Това съобщиха от Българския хелзински комитет (БХК).


Според жалбоподателите хиляди български граждани с предлежащи заболявания или на възраст над 60 години са можели да избегнат тежко боледуване и смърт, ако са били ваксинирани навреме. Въпреки че по исковете ще трябва да отговаря настоящото правителство, те са насочени към действия и бездействия на предходните служебен и редовен кабинети и отчитат позитивната промяна във ваксинационната политика в началото на 2022 г., уточняват от организацията.


Жалбата на Българския хелзинкски комитет (БХК) е подадена пред Софийския районен съд по чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, заради това, че Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 е поставил групата на възрастните хора и хората с придружаващи хронични заболявания в по-нисък приоритет от други групи по отношение на достъпа им до ваксиниране с първите доставени в страната дози от ваксините срещу COVID-19.




Другата жалба, която е и колективна, е внесена в Европейския комитет по социални права (ЕКСП) от Института по европейски политики "Отворено общество".

В документа се настоява комитетът да определи незабавни мерки на българското правителство, за да се избегнат нови случаи на предотвратима загуба на човешки живот.

В нея се обръща внимание, че възрастните хора и хронично болните попаднаха едва в четвърта фаза (от пет) на ваксинационния процес в Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, приет от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.


Според него - тази рискова група е била не само след медицинския персонал, персонала и потребителите на социални услуги, които са с висок риск от заразяване, но и след "служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности", които се определяха "по предварително изготвени списъци".


"България не е осигурила приоритетен достъп до ваксини за тези групи в периода, когато достъпът до ваксини беше ограничен, между декември 2020 и май 2021 г.", пише в жалбата.


В нея е посочено още, че дори след въвеждането на "зелените коридори" и фактическото начало на фаза четири властите не са направили усилие да създадат достъп на уязвимите граждани до ваксиниране.

В резултат, между януари и май 2021 г. 8 813 души на 60 и повече години са починали от COVID-19 в България, което представлява над 80% от всички смъртни случаи, свързани с COVID-19 през този период.

Липсва публична статистика какъв дял от останалите смъртни случаи са били на хора с високорискови предлежащи заболявания. С това България е нарушила правото на живот на тези уязвими хора, пише още в документа.


"Неясната формулировка, използвана от Националния план за ваксинация за дефиниране на Фаза 3, позволи всякакви хора да бъдат ваксинирани преди уязвимите хора, изброени във фаза 4", казва адвокат Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.


Част от колективната жалба пред ЕКСП е и за липсата на адекватна комуникация по отношение необходимостта от ваксинация по време на последното правителство на Бойко Борисов, но и по време на служебното правителство. България не се е справила със задължението си правилно и адекватно да информира и образова хората, особено най-уязвимите, относно важността на получаването на ваксината срещу COVID-19 като средство за защита, пише още в жалбата.


ЕКСП - орган на Съвета на Европа следи за правилното приложение на ревизираната Европейска социална харта. Това е международен договор, ратифициран от България през 2000 г., който гарантира основните социални и икономически права на гражданите. Процедурата за колективни жалби, каквато е подадената срещу България, позволява на Европейските социални партньори, някои международни неправителствени организации, профсъюзи и други да се обръщат директно към комитета при констатирани нарушения на някои от правата, защитени от Хартата. Ако ЕКСП уважи жалбата, той предписва на държавата да измени съответния закон или практика довели до нарушението.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK