Баневи съдят Гешев и заместниците му заради "рецидивиращ произвол"

Баневи вече осъдиха България в Страсбург заради изказвания на главния прокурор

© Юлия Лазарова

Баневи вече осъдиха България в Страсбург заради изказвания на главния прокурор



Николай и Евгения Баневи са завели дело за морални вреди и искат да получат 60 000 лв. обезщетение от главния прокурор Иван Гешев и петимата му заместници. Поводът е писмото на ръководството на прокуратура до редица европейски институции, в което от държавното обвинение се оплакват, че са подложени на натиск и се хвалят с неприключилото дело срещу Баневи.


Последното Баневи приемат като арогантна злоупотреба с право и нарушение на презумпцията за невиновност, съобщава "Капитал" позовавайки се на адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Баневи (в прикачения файл е и исковата молба).


"Този иск изобличава юридическата нищета и моралната несъстоятелност на ръководството на българската прокуратура. Индиректно той е и оценка за кадровата политика на Висшия съдебен съвет, който допуска такива хора не просто да стават прокурори, а да заемат ръководни позиции въпреки изискването на закона всеки магистрат да притежава високи профeсионални и морални качества", казва Екимджиев, цитиран от "Сега".




В началото на октомври 2021 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България по жалба на Николай и Евгения Баневи, като прие, че при задържането им е нарушено правото на свобода и сигурност, а заради коментари на тогавашния шеф на специализираната прокуратурата и понастоящем главен прокурор Иван Гешев е нарушена презумпцията за невиновност.


Според новата искова молба писмото на ръководството на държавното обвинение е в "странен сюрреалистичен епистоларен жанр" и Баневи са безпричинно замесени в него. Делото е и срещу шестимата заместници на Гешев (Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева, Пламена Цветанова и Борислав Сарафов), защото "вредата е съпричинена съгласувано и предумишлено, а не спонтанно и импулсивно.


"Всички те, действайки като високоорганизирана група, са имали възможност спокойно да редактират текста на писмото, така че правата на Баневи да бъдат съобразени", пише още в исковата молба. Адвокат Екимджиев иска от съда, ако Гешев и заместниците му оспорят факта на изпращането на писмото, за което в България се знае само от медиите, да се поиска от адресатите на писмото (които са над 60), да представят копие от документа, който се намира при тях.

В декларацията на обвинението се твърди още, че Баневи са "отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група".


Според Николай и Евгения Баневи това е позорящ контекст, като сочат за това изразите "олигарси" и "считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи". Според тях и като ги наричат "отговорни" за престъпления, това се равнява на виновни, т.е. осъдени с окончателен съдебен акт, какъвто срещу тях няма. И това нарушава презумпцията, че са невинни.

"Визираните правонарушения причиняват на ищците силен стрес и фрустрация, както и поредно болезнено разочарование и загуба на доверие в дейността на българската правоохранителна система",
се казва в исковата молба на Баневи. Според нея в продължение на повече от три години те "са мишени на злостна пропагандна кампания от страна на прокуратурата".


Според исковата молба фактите по случая говорят за "рецидивиращ институционален произвол", заради нарушената презумпция за невиновност. В документа се коментира, че въпреки решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което България беше осъдена заради изказвания на Гешев като шеф на специализираната прокуратура срещу Баневи, това не е повлияло на юридическата неграмотност на ръководството на прокуратурата, което в писмото си до евроинституциите заявява:


"Манипулативно и по недопустим начин тези лица използваха нагнетена срещу изпълнителната власт гражданска енергия срещу ПРБ и главния прокурор, за да попречат на работата на прокуратурата, за да осуетят разследвания и да предотвратят изправянето на виновни лица пред независимия български съд на база на събраните доказателства."


Този иск изобличава юридическата нищета и моралната несъстоятелност на ръководството на българската прокуратура. Индиректно той е и оценка за кадровата политика на Висшия съдебен съвет, който допуска такива хора не просто да стават прокурори, а да заемат ръководни позиции въпреки изискването на закона всеки магистрат да притежава високи профисионални и морални качества


Михаил Екимджиев,

адвокат


В исковата молба е отбелязано, че прокуратурата у нас може безнаказано и безконтролно може да обвини всекиго във всичко, за да може публично да го демонизира, а те за пореден път са обект на прокурорски тормоз.

"Странният мелодраматичен жанр на прокурорската жалба категорично не налага нито споменаването на имената на Баневи, нито изчерпателно изброяване на недоказаните престъпления, за които те, според прокурорите, са "отговорни", нито квалифицирането им като "олигарси", пише още в исковата молба.

Според Баневи с включването им в писмото на ръководството на прокуратурата, от държавното обвинение не преследват легитимна цел, в защита на обществен интерес.


Наскоро от името на Баневи е изпратена поредна жалба до Съда по правата на човека в Страсбург с оплаквания за нарушаване презумпцията за невиновност и за продължителност на задържането, казва Михаил Екимджиев, цитиран от в."Капитал".


"Въпреки че през октомври м.г. с решение на ЕСПЧ е установено флагрантно изискването за разумен срок и след тази дата, вече три години и три месеца, Николай Банев продължава да е задържан под домашен арест. Това се случва, защото той обективно не е в състояние да внесе определената от Апелативния специализиран наказателен съд гаранция от 500 000 лв., тъй като върху цялото имущество на Баневи са наложени обезпечителни мерки - запори и възбрани от антикорупционната комисия, и това е известно на специализираните съдилища. Впечатляващо е, че в мотивите на специализираните съдилища домашният арест е определен като ограничаване на свободата на придвижването, а не като лишаване от свобода. Според практиката на ЕСПЧ определянето на непосилна гаранция е равностойно на прикрито продължаване на задържането. Най-вероятно отново ще платим обезщетение заради неспособността на специализираните съдилища да различават право на придвижване от лишаване от свобода", казва още Екимджиев.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK