Трудовото законодателство ще бъде осъвременено заради хоум офиса, въвежда се "право на изключване"

В България предстои да бъде транспонирано европейско законодателство, свързано с правото на изключване след края на работния ден, съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. По време на заседание на парламентарната комисията по електронно управление и информационни технологии депутатите и Кръстев се обединиха около задачата Кодексът на труда да бъде променен и да отговаря на новите реалности, предвид епидемията от COVID-19 и масовото преминаване към работа от вкъщи. На заседанието бе изслушана Елена Аврамова, изпълнителен директор на агенция "Главна инспекция по труда" по повод механизмите за проверка на условията за работа на служители, работещи дистанционно. Наскоро агенцията обяви началото на кампания, с която да провери спазва ли се трудовото законодателство в условията на хоум офис.

По думите на Аврамова проверките няма да имат за цел да плашат работниците, а целта е да се гарантират техните права. Тя уточни, че работниците могат да поискат проверки, след които да бъдат издадени предписания на работодателите, които са длъжни да предоставят нужните пособия за извършване на дистанционна работа и да обучат служителя в безопасното им използване.

Според Кръстев проверките трябва да се фокусират върху трудовото законодателство в частта за спазване на работно време и плащане на извънреден труд. Бившият министър на транспорта Росен Желязков предложи контролната дейност да бъде "инспекционен маркетинг", с който да се направи анализ на пазара на труда в този сегмент, преди да се премине към промяна на нормативните актове.

Елена Аврамова обясни, че проверките, преди които ще бъдат изпращани въпросници до работодателите, ще обхващат наличие на трудов договор, осигуряване на реквизити за работа от разстояние, дали са разписани нововъзникналите отношения, които касаят условията за извършване на работа от разстояние.

Според данни на агенцията от 2011 г. до началото на епидемията от COVID-19 не е имало сигнали от работещи от разстояние. Пре 2020 г. такива са подали 11 сигнала за неспазване на трудовото законодателство и 27 запитвания, а през 2021 г. сигналите вече са 27, а запитванията - 48.

"Сигналите са за проблеми, свързани с работното време, обезпечаване на почивки, заплащане на извънреден труд, например работодателят ги кара и в събота, и в неделя да участват в онлайн срещи, има случаи и на нерегламентиран труд и дистанционно наемане на работа", обобщи Аврамова.

По този повод Иван Кръстев съобщи, че предстои в законодателството да бъде транспониран акт за право на изключване. Днес Европейската комисия предложи на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС. Сред правата, които са залегнали, е изключване от онлайн режима след работно време. Преди година Европарламентът призова за закон на ЕС, който предоставя на работниците правото да изключват цифровите си служебни устройства, без да се сблъскват с отрицателни последици. Той следва също да определи минимални изисквания за работа от дома и да изясни условията на труд, работното време и времето за почивка.

Кое е трудова злополука

Част от депутатите в комисията зададоха въпроси, свързани с трудовите злополуки при хоум офис. Зам.-министър Кръстев коментира, че ако човек падне в банята това не е трудова злополука, но ако в ръцете му гръмне техниката, предоставена от работодателя, то вече е.

Елена Аврамова обясни, че законът е предвидил процедура за установяване дали една злополука е трудова или не, а когато има спор по повод възникване на такава, представители на агенцията е наложително да установят обстоятелства в тази връзка.

"Трудова злополука се разследва с НОИ, счита се за такава, когато е свързана с извършваната работа. Следва да се установи каква е увредата и след това се излиза със становище, изследват се обстоятелствата, разглежда се документация дали работодателят е направил обучение за безопасност на труда. Не всички злополуки се разследват", обясни директорът на Агенцията по труда.