© Велко Ангелов
null
Учените в Българската академия на науките (БАН) намаляват с 50 до 70 души годишно заради ниските им възнаграждения. Това алармира председателят на БАН академик Юлиян Ревалски пред парламентарната комисия по образованието и науката, представяйки доклад за дейността на академията за 2020 г.
"Началните заплати на асистентите и главните асистенти са с повече от 30% по-ниски в БАН, отколкото във висшите училища. Хората не искат да идват да работят при нас, защото не виждат перспектива", изтъкна Ревалски, цитиран от БНР.
"Крайно време е да се признае от всички, че трудът на учения е не по-малко важен от труда на учителя и на нашите колеги във висшите училища", коментира председателят на БАН.
Също така през последните 10 години в БАН нямало нито един лев за капиталови разходи, като по думите му за подобряване на материалната база на академията са необходими 60 млн. лева.
Ревалски настоя, че ако ги е нямало учените и лекарите, едва ли държавата е щяла да може да реагира адекватно на пандемията от COVID-19. Той отбеляза приноса на учените от БАН при справянето с пандемията, сред който били научни разработки в областта на биомедицината и прототипът на българската ваксина срещу коронавируса, прогнозирането на пандемията, започнало още в третия ѝ ден, което продължавало и сега.
Кризата, предизвикана от COVID-19, показала необходимостта от високоекспертен научен потенциал в България, подчерта акад. Ревалски.
Той уточни, че БАН оставала най-голямата научна организация в страната и в световните бази данни давала около 40% от научната продукция на България. Той съобщи, че през 2020 г. БАН има 51 патента и 19 реализирани полезни модела и в това отношение академията била лидер в България.
