Кого да осъдя: за идеите на управляващите да "дисциплинират" журналистите

Кого да осъдя: за идеите на управляващите да "дисциплинират" журналистите

© Юлия Лазарова



В момент, когато международната организация "Репортери без граници" призовава България да приеме законодателство, което да защитава медиите от съдебни дела и преследване, а експерти обсъждат необходимостта от директива на Европейската комисия заради злоупотребите т. нар. SLAPP - дела срещу журналисти и граждански организации, парламентарната медийна комисия отвори темата за още отговорност на пишещите и издателите.


"В момента липсва отговорност" - от къде идва идеята на управляващото мнозинство


За "лична наказателна отговорност на журналистите" от управляващата коалиция заговориха на заседанието на комиисията по културата и медиите на 19 януари, в която втора точка беше "Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията". Ако се проследи внимателно разговорът между депутатите се подразбира малко повече за идеята и произхода й.


В стенограмата, публикувана преди няколко дни, се вижда, че започва дискусия, с която "Има такъв народ" иска сериозни промени в закона, дори закриване на Съвета за електронни медии (СЕМ), защото налагал политическа цензура, по думите на председателя на комисията Тошко Йорданов. След това се предлага пълна проверка на процедурата по избора на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.




Депутатът Димитър Николов от ГЕРБ разширява темата: "Къде стоят другите комуникационни канали, онлайн медиите, платформите за видеосподеляне, които са извън всякаква регулация?" Той посочва, че "фалшивите новини са враг номер едно" и предлага да се започне от дефиниция що е това медия.


Тошко Йорданов отговаря: "За фалшивите новини имам някои идеи, ще ги споделя с вас, защото в момента липсва отговорност. Сайтът ПИК може да напише, че съм изял баба си и аз няма кого да осъдя. Не, няма. И обикновено авторът е неизвестен. Да не говорим, че голяма част... (Реплики.) Да, Данка Василева. Знаете коя е Данка Василева." (Реплики: "Да, знаем, знаем".) (Бел. Дневник - Данка Василева е директор на онайн изданието "24 часа" и не се разбира защо името й се споменава.)

В този момент депутатът от "Продължаваме промяната" Антония Димитрова заявява: "Аз просто исках да Ви допълня за това, което казахте - че всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това."

Тошко Йорданов й отговаря, че има идея и ще я сподели на коалиционно ниво.


Тома Биков от ГЕРБ репликира: "Аз само да Ви кажа - то е мислено това. Проблемът е, че на един сайт, който няма собственик, няма как да му кажеш да има автор и няма как да накажеш автора и собственика, защото не знаеш нито кой е собственикът, нито авторът. То това е проблемът. Иначе, разбира се, всички сме за."


"Аз имам решение на този въпрос, ще го предложа на Вашето внимание. Мисля, че този проблем може да бъде избегнат с една законодателна промяна, която много рязко ще дисциплинира и сайтовете, и телевизиите", казва Тошко Йорданов.


Петър Миланов от "Продължаваме промяната" допълва, че е "много важно собствеността на медията да се фиксира в законите за медиите или да е проследима. Да се стигне до действителния собственик на капитала - тогава санкциите биха могли да имат ефект. Иначе авторът - знаем, пишат с псевдоними, има редакционни статии и така нататък."

Тошко Йорданов коментира още: "От тази комисия би могъл да повее нов вятър, грубо казано, към колегите. Защото в момента автоцензурата в медиите е нечовешка. Да, но тя не се появи от въздуха. В момента, в който Бойко Борисов стана министър-председател, взе да праща есемеси на редакторите в телевизиите, на журналистите, да ги пита: аджеба защо така? Това е факт. И един журналист, като му се обади министър-председател с мутренски вид, как да се почувства според вас, или съответният редактор при цялата зависимост на финансирането?".


Сериозни глоби и наказателна отговорност - какво предвиждат законите в момента


Обсъждането в медийната комисия оставя впечатлението, че част от депутатите (а някои от тях са работили в медии) не са запознати с действащите регулации по отношение на журналисти, медии и издатели. И предлагат санкции, които вече ги има в законите.


От години всеки, който е засегнат от медийна публикация, има следните възможности:


1. Да поиска право на отговор от медията. Това е въпрос на саморегулация за изданията, които спазват Етичния кодекс на българските медии. Те избират периодично и Комисия за журналистическа етика, която се произнася по сигнали срещу журналисти.


В Закона за радиото и телевизията също е уредено кой може да иска право на отговор и какви са задълженията на медиите да го предоставят.


2. В Наказателния кодекс има специални разпоредби за обида и клевета, включително разпространени чрез печатно издание. Наказанието е глоба с долна граница 3 хил. лв. и може да стигне до 15 хил. лв. (Първоначално максималната глоба беше 30 хил. лв. при средни заплати на журналистите по това време 200-250 лв. по информация на БХК).


Делата са от частен характер - тоест завежда ги този, който се чувства обиден или оклеветен.


До 2000 г. обвиненията се повдигаха от прокуратурата и се наказваха със затвор. Главният прокурор (между 1992 и 1999г.) Иван Татарчев дори обяви, че журналистите трябва да бъдат подлагани на наказателно преследване "не само за техните мнения, но и за въпросите, които могат да зададат в интервю".


Българският хелзинкски комитет публикува информация за онзи период, че "по данни, с които е разполагало Тридесет и осмото Народно събрание, през 1995 са били водени дела срещу около 90 журналисти, през 1996 - срещу около 80, а през 1997 година журналистите, които са били подложени на наказателно преследване, са били над 100". Няма обобщена информация дали и колко от тях са влезли в затвора.


3. Гражданско дело за непозволено увреждане. Всеки засегнат може да претендира за имуществени и неимуществени вреди, като няма ограничения в размера на иска. Наскоро Софийският градски съд осъди на първа инстанция медия и журналист да платят солидарно 60 хил. лв. плюс 7 000 лв. разноски в процес, който експерти посочиха като класически SLAPP.


4. Задължението на издателите на медии да обявяват действителния собственик съществува в Закона за задъжителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Тази информация се публикува и в самото издание, а всяка година се подава и декларация в Министерството на културата, в която се посочва и полученото финансиране. Съществува и публичен регистър, където всеки може да направи справка. За неизпълнение са предвидени глоби - от 10 000 до 20 000, а за повторно нарушение - от 20 000 до 30 000.


Изисквания за собствеността на медиите има и в ЗРТ, в който са заложени още при издаването на лицензи и е описано какви лица и дружества въобще могат да кандидатстват/притежават такива. СЕМ поддържа и актуална публична информация кои са собствениците на доставчиците на аудио-визуални и на радиоуслуги.


"Да не могат да пишат, че сте изяли баба си" - проектът на ИТН в предишния парламент


За да се ориентираме в идеите на "Има такъв народ", припомняме проектозакона, който депутати от партията внесоха на 2 септември м. г. в предишния парламент. В закона за задължителното депозиране те предлагат да се запише, че печатни и електронни медии не могат да получават държавно финансиране по проекти в размер на повече от 5% от годишния им оборот за предната година. И също главният редактор на медията да носи отговорност за публикация в ръководеното от него електронно или печатно издание, когато под статията липсва име или е използван псевдоним.

Дебатите в медийната комисия оставят впечатлението, че част от депутатите не са запознати с действащите регулации по отношение на журналисти, медии и издатели.

© Георги Кожухаров

Дебатите в медийната комисия оставят впечатлението, че част от депутатите не са запознати с действащите регулации по отношение на журналисти, медии и издатели.


"Така главният редактор, който носи отговорността за редакционната политика на което и да е издание, ще е в правото си да прецени дали да пусне подобна информация и да поеме този риск, или да понесе той тази отговорност. Това означава голяма част от жълтата преса да не може да напише, че сте изяли баба си", коментира тогава Йорданов.


Обратен завой на депутати от медийната комисия


Още преди Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) да излезе със становище, че идеите на медийната комисия са силно притеснителни, част от предлагащите ги се отметнаха.


"Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност. Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност - да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае произхода на финансирането. В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!", написа депутатът от Шумен и бивш журналист Антония Димитрова в профила си във фейсбук.



В стенограмата обаче тя е цитирана да казва "наказателна отговорност". "Дневник" изпрати писмени въпроси на народната представителка за детайлите на идеята й, но не получи отговори. След излизането на текста, тя се свърза с редакцията и уточни, че от "малка реплика е станал голям дебат". Димитрова повтори тезата от статуса си, че не е имала предвид наказателна отговорност или затвор за журналистите, а по-скоро търсене на редакторска отговорност, по-голяма прозрачност на медиите и стигна дори до това, че управляващите искат да има повече медийна грамотност сред подрастващите.


По повод позицията на АЕЖ обяснение във фейсбук даде и Тома Биков, като заяви, че той не бил съгласен с предлаганото от Антония Димитрова. "От стенограмата се вижда, че въпросът за фалшивите новини и наказанията беше повдигнат от господин Тошко Йорданов, като той дори назова името на конкретен сайт, който трябва да бъде наказван и "дисциплиниран". Подчертавам, че сайтът, за когото говореше господин Йорданов има собственик и журналистически екип", написа Биков по повод агенция ПИК, известна с посветеността си на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и управлението му, както и защитата на последните двама главни прокурори и атаки срещу критиците им.



"Дневник" потърси Тома Биков, който обясни: "Разбира се, че не подкрепям идеята за лична наказателна отговорност. Аз имам съмнения за разбирането на някои от колегите в комисията какво означава наказателна отговорност. Дебатът нямаше нищо общо с дневния ред и аз напуснах в един момент. Фалшивите новини се произвеждат от сайтове, които за мен не са медии - те са без редакция, без журналисти, не плащат данъци. В 44-ия парламент ние сме обмисляли, но само на ниво "обмисляне", да дадем на ГДБОП възможност да блокира такива сайтове, но след съдебно решение, което собствениците им могат да обжалват, ако се появят. И тогава не стигнахме до проектозакон, защото има ситуации, в които може да се злоупотреби и да бъдат ударени блогове."


На въпрос на "Дневник" дали "Демократична България" подкрепя идеята журналиститите да носят наказателната отговорност Стоян Михалев, член на медийната комисия, отговори: "Отговорност трябва да има за това, че някой разпространява през средствата за масово осведомяване фалшиви новини и подвеждаща информация, но не смятам, че трябва да е наказателна...Основната причина да се случва това разпространение на фалшиви новини и използването им за политически цели е във финансовите потоци."

Ако ние не прекъснем връзката между чекмеджетата на един премиер с кюлчета и пачки към главни редактори, към журналисти, тогава няма да променим нищо. Този тип практики изкривяват средата. След това е все едно коя е машата, която ще свърши работата. С персонална наказателна отговорност ще дадем още един допълнителен инструмент за репресии.


Стоян Михалев,

депутат от "Демократична България"


И Александър Симов от БСП, член на медийната комисия и бивш журналист, коментира темата: "Тази идея не е официализирана по никакъв начин. На комисията по култура и медии имаше един първоначален разговор за това какъв нов Закон за радио и телевизия трябва да има, но не смятам, че идеята за "лична наказателна отговорност" на журналисти ще има някакво законово обличане. Не смятам, че тя ще се осъществи. Убеден съм, че подобно нещо няма как да мине. Като вземем предвид и реакцията на журналистическата общност - тази идея е вече погребана. Тя не може да мине през парламента, няма да мине и през комисията", твърди той.


Симов смята, че регистърът за собствеността не работи и трябва да има "истински контрол върху собствеността на медиите".


"Дневник" не успя да се свърже с Тошко Йорданов или Ива Митева, представителите на "Има такъв народ" в комисията за повече подробности какво ще предложат на партньорите си в коалицията и каква е тяхната позиция за "персоналната наказателна отговорност".


Защо не са необходими повече санкции за журналисти


Самата идея да се засилва репресията спрямо представителите на четвъртата власт е антидемократична и носи риск от още по-големи злоупотреби с медийната свобода и правото на гражданите да бъдат информирани.


А медийният проблем се разрасна, заради модела на държавното управление, който досега хранеше именно тези медии, срещу които депутатите реагират. И решаването му минава през прозрачност и регламентиране на финансирането на медии.


Същестуването на сайтове, които не обявяват собствениците си, явно е проблем на лош/липсващ контрол. А всеки сайт, който е посочил собственика си, може да носи отговорност по изброените механизми. Може да бъде санкциониран и сайт, който не изписва никаква информация за собственик и издател, но такава да се търси през договора за купуване на домейн и за хостинг.


Адвокат Александър Кашъмов: Под знака за борба с фалшивите новини се вижда опит за борба с критичните публикации


"Дневник" потърси мнението на юристи и специалисти по медийно право. Ето какво каза адвокат Александър Кашъмов от фондация "Програма Достъп до информация", който има богат опит по медийни дела и в България, и в Европейския съд по правата на човека:


"В момента в Европа се мисли в обратната посока - как да се осигури и защити свободата на словото. Ясно е, че със сигурност посоката, в която се мисли, е държавите членки да бъдат задължени да предприемат специални мерки срещу възможността подобни дела, които удобно са маскирани като дела за обида и клевета, да не бъдат превръщани в цензура срещу медиите.


Смятам, че народните представители, и то тези, които са се посветили на демократизирането на обществото и на избягването на всякакви форми на авторитарна държава, би трябвало внимателно да премислят, когато предлагат законодателни изменения. В нормалния свят отговорността за публикации е гражданскоправна, а не наказателноправна.



Демократичните държави са се насочили към това да не се търси кой е журналистът, кой е главният редактор и т.н. Защото започнем ли да търсим личностите, ще стигнем до въпроса кой е източникът на журналиста, което е забранено по европейска конвенция. Така че по-цивилизованият свят е ориентиран към гаржданскоправна отговорност, а тя е отговорност на съответното юридическо лице. Тук би могло да има проблеми с прекалено големи обезщетения. Но това е повече в полето на съдебната практика.


Според практиката на българския Върховен касационен съд главният редактор не носи отговорност, което е напълно нормално, освен ако не се докаже, че има решаваща намеса в текста, която точно е довела до конкретния казус.


Въпросът е, че под знака за борба с фалшивите новини се вижда опит за борба с критичните публикации. Които пък са легитимните в едно демократично общество."


Цялото мнение на адвокат Кашъмов четете тук.
Мнението на проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право, четете тук.


* Екип на "Дневник" е обичайна практика за подписване на текстове, по които работят повече журналисти. Заради споменатите от депутатите притеснения за анонимност, уточняваме, че по този текст мнения събираха репортерите Здравка Андонова, Ралица Фичева и Лора Филева и работиха редакторът Светлана Георгиева и главният редактор Велислава Попова.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK