Вместо позиция за Украйна съветът по сигурността представи идеи за модернизацията на армията

Вместо позиция за Украйна съветът по сигурността представи идеи за модернизацията на армията

© Велко Ангелов



На фона на рисковете, които произтичат за сигурността на България заради напрежението около Украйна, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международния тероризъм и мигрантските потоци, българската армия не разполага с въоръжение, техника и личен състав, отговарящи на предизвикателствата на актуалната международни ситуация. До този извод стигнаха участниците в днешния Консултативен съвет по национална сигурност към президента.


Въпреки очакванията на днешното заседание на КСНС основна да е темата "Украйна", като премиерът представи стратегически план за действие при ескалация на конфликта, а членовете на съвета приемат единна позиция по въпроса за засиленото военно присъствие на съюзнически части в източната част на алианса, държавният глава не спомена нищо по темата. От коментарите след срещата при президента беше споменато, че са представени доклади на службите по темата, но информация от тях не беше дадена на журналистите, заради тяхната секретност.


Мълчанието по темата идва на фона на прогнози за нахлуване на Русия в Украйна утре. Както и предстояща също утре среща на министрите на отбраната на страните от НАТО, на която да се обсъди задействането на план за разполагане на допълнителни сили в България, Румъния, Словакия и Унгария.Това е четвъртото събиране на КСНС по темата боеспособност на българската армия, откакто Румен Радев е президент. Днес членовете на съвета възложиха на правителството и парламента седем задачи, които да променят ситуацията. Повечето от тях са свързани с намирането на допълнителни пари за модернизация на армията.




Вместо позиция за Украйна съветът по сигурността представи идеи за модернизацията на армията

© Велко Ангелов


Първата задача обаче е свързани с промени в нормативната уредба, които да позволят ускорява на процедурите за модернизация на въоръжените сили и поддръжка на наличната техника. От правителството се иска също да разработи ресурсно обезпечен план-програма, който да гарантира модернизация на армията до 2032 година. Настоява се също година по-рано, тоест през 2023, вместо през 2024 г. бюджетът за отбрана да стане 2% от Брутния вътрешен продукт.


Управляващите получиха и задача да осигурят финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника с акцент гарантиране на опазването на въздушното и морското пространства на страната. Не по-малко амбициозна е целта за преодоляване на изоставането и ускоряване на проектите за придобиване на нова техника по вече сключените договори за модернизация на Военновъздушните сили - покупката на изтребителите F-16, и Военноморските сили - доставката на нови многофункционални кораби.


КСНС препоръчва също създаване на целеви инвестиционен фонд за модернизация на въоръжените сили, в който постъпват всички неусвоени целеви средства през текущата година и се допълва от постъпления по приходната част от бюджета на Министерството на отбраната. От кабинетът се иска също да предприеме стъпки да включи България във фонда на НАТО за иновации и включване в участие в акселератора за иновации на НАТО.


След КСНС президентът Румен Радев посочи, че всички съседки на България инвестират сериозно в модернизация на армията си, докато на този фон българската армия дори не може да попълни всички нужни позиции.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK