Съборената къща на ул. "Велико Търново": има ли невинни

12 февруари. Ул. "Велико Търново" 32

© Юлия Лазарова

12 февруари. Ул. "Велико Търново" 32



Събарянето на сграда, пример на архитектурния (междувоенен) модернизъм от 1935 г., предизвика вълна от недоволство сред живеещите в район "Оборище" и потребителите на социалните мрежи и вкара в обяснителен режим няколко институции какво е можело, и не е можело да се направи, за да бъде запазена.


Съседи и няколко архитекти са се опитали през последните почти четири години да предотвратят събарянето на къщата на ул. "Велико Търново" 32, но неуспешно. Много бързо между съобщението в началото на февруари, че теренът ще бъде подготвен за нов строеж, и реакциите на граждани сградата беше разрушена.


Тя се намира в най-скъпата част на София - района около "Докторски паметник", и на нейно място ще бъде построена жилищна сграда на шест етажа. Къщата е имала защита, докато е била със статут на недвижима културна ценност. Той обаче й е отнет през 1993 г., съобщиха от Министерството на културата.




През 2014 г. имотът става притежание на фирма на Мартин Макариев (става дума не за режисьора със същото име, според публикации в медии Макариев е зет на Петър Младенов - външен министър по времето на Тодор Живков, а след 10 ноември 1989 г. негов наследник на всички партийни и държавни постове, включително президент).


През 2018 г. главният архитект на София Здравко Здравков е одобрил промяна в подробния план, с което се позволява на мястото да бъде построена нова шестетажна жилищна сграда, съобщиха от район "Оборище". Заповедта му е била обжалвана в Административния съд София-град и във Върховния административен съд, но без успех, защото къщата вече няма защита като паметник на културата, макар да е запазен пример за българския модернизъм.


Съсед е подал през март 2018г. и искане за възстановяване на статута й в Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), повече от година по-късно (юли 2019 г.) то е било заведено за разглеждане, но след това "Дневник" не успя да намери публична информация какво се е случило с преписката.


На 8 февруари започва събарянето на къщата, два дни по-късно в район "Оборище" са получили препратено писмо от арх. Здравков до директора на НИНКН, че ще внесе искане до министъра на културата да се върне статутът на сградата като недвижима културна ценност. На 10 февруари покривът обаче вече е съборен, а на една от стените е залепено указание на общинарите за спиране на строителната дейност. То явно идва закъсняло и няма спиращо действие.


Така институциите, които са можели да променят нещо през последните години, решават да се задействат едва в последния момент, вероятно и заради гражданските реакции, но неуспешно. От гледна точка на собственика няма нарушения на закона.


Защо къщата губи статута си


"Няма мотиви за отнемането на статута й. Тогава, 1993 г., НИПК директно я е изхвърлил с още 31 къщи от списъка на паметниците на културата", обясни пред "Дневник" арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимото културно наследство, както е новото име на НИПК. Това освобождава собственика от отговорността да я запази и "той получава голяма свобода на действие, включително да я премахне", добави арх.Петров.


Във фейсбук страницата си институтът съобщи, че сградата е била обявена за архитектурен паметник през 1978 г. с предварителна категория "за сведение". А през 1993 г. е изключена от списъка на архитектурните и историческите паметници от периода 1880-1944 г. заедно с още 30 сгради, като тогава решението е публикувано в бр. 104 на Държавен вестник без мотиви.


Двуетажната сграда, построена в стил модернизъм, последните десетилетия е ползвана за посолства - първо на Индонезия, а по-късно на Хърватия - до 2014 г.


На 13 март 2018 г. групата във фейсбук Български архитектурен модернизъм (страница, която събира и показва примери от този стил от цяла България), публикува снимка на къщата в рубриката си "Под заплаха" и информира, че по тяхна потвърдена информация има намерение за бъдещо събаряне и ново строителство.


Независимо че не е декларирана като културна ценност, заявяваме, че сградата е сред ценните и добре запазени образци на междувоенния модернизъм и разрушаването ѝ би било тежко посегателство срещу архитектурната история на столицата. 


Български архитектурен модернизъм,

13 март 2018г.


Опит за спасяването й веднага прави и гражданинът инж. Огнян Винаров, който живее в съседство. Той изпраща искане до района да се възстанови статутът й като писмото е препратено към Столичната община и до НИНКН, съобщиха от "Оборище". От института започнали "производство за изготвяне на оценка и режими на опазване", става ясно от тяхно писмо до Винаров и до "Арко Асетс риалти" (фирмата собственик) от юли 2019 г. На двете страни е дадена възможност в 7-дневен срок да изразят становище по започнатото производство. Други документални следи какво се е случило с преписката "Дневник" не откри и не успя да се свърже с инж. Винаров.


От информация във фейсбук се разбира, че тогава съседите са правили и подписка къщата да бъде превърната в детска градина, търсили са подкрепа и от други граждански организации. А архитектите Любинка Стоилова и Емилия Кълева от Университета по архитектура, геодезия и строителство също са участвали в усилията за спасяване на къщата.


Каква е ролята на общината


Имаше ли начин район "Оборище" да спре разрушаването? Кметът Николай Александров от "Демократична България" казва "не". Използва аргумента, че като не е паметник на културата собственикът може да прави с нея каквото желае, стига да спази закона.


"Одобрените от района проекти на собственика на къщата не са разрешение за събаряне, а уреждат точно как ще се събори безопасно и по кои улици ще се извозят строителните отпадъци. Районната администрация няма никакъв законов начин да го спре", твърди Александров.


В пост в страницата си във фейсбук от района опровергават ГЕРБ (реакция имаше от депутата от партията Тома Биков), че са виновни и твърдят, че отговорността е изцяло на главния архитект на София, който е одобрил Подробния устройствен план (ПУП), според който там може да се построи шестетажна сграда на мястото на двуетажната. "При това положение проектите План за безопасност и здраве (ПБЗ) и План за управление на строителните отпадъци (ПУСО) нямаше как да не бъдат съгласувани от главния инженер на район "Оборище", защото отказът от съгласуване би бил нарушение на закона", пишат още от районната администрация.


От публикацията се разбира още, че след обжалванията, които са били неуспешни, заповедта на главния архитект е влязла в сила в средата на декември 2020 г., а година по късно в началото на декември 2021 г. собствениците на къщата са внесли уведомление, че сградата ще бъде премахната. След одобрение на проектите за ПБЗ и ПУСО премахването е започнало официално на 8 февруари 2022 г.


От Столичната община разпространиха становище, че плановете за разрушаване се издават от районните администрации и че изменението на ПУП е било съгласувано от НИНКН и Министерството на културата. Те уточняват, че за този имот все още няма внесен инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж.


На 9 февруари в общината е било получено писмо от директора на НИНКН Петър Петров, че институтът е в процедура по извършване на заключителна оценка за къщата, а арх. Здравков е разпоредил проверка на издадените документи от район "Оборище", съобщават още от общината.


Зетят на Петър Младенов придобил имота със замяна


През 2009 г. фирмата "Арко Асетс риалти" ЕООД на Мартин Макариев (съпруг на дъщерята на Петър Младенов) придобива 77% от сградата ул. "Велико Търново" 32 чрез замяна с полумасивна къща от 40 кв.м и с данъчна оценка от 1057 лева в русенското село Кошов. Двамата собственици на 3/4 от софийската къща, която е 132 кв.м, са я получили чрез реституция. Те са родени в София - единият през 1923 г., другият - 1932 г., но по време на сделката са германски граждани. Тяхната част от имота е с данъчна оценка от 179 755 лева.


Останалите 23% от сградата са били на Агенцията за дипломатически имоти в страната - АДИС, подчинена на Министерството на външните работи. През 2014 г. фирмата на Макариев купува и нейния дял и наемателят, посолството на Хърватия, напуска сградата.


"Дневник" потърси фирмата-собственик на имота, но на обявените телефони никой не отговаря.


Могат ли да бъдат спасени други къщи на Стара София


Общо 1400 сгради паметници на културата има в София, но само 600 от тях са с ясен статут. Останалите 800 са декларирани, но нямат режими за опазването им. Това обясни по БНТ арх. Любо Георгиев, доскорошен директор на "Софияплан" и ръководител на проекта "Визия за София". "Голяма каша е с тези обекти и ние предложихме на НИНКН да дигитализираме всички налични данни за тези сгради, но тогавашният директор (арх. Джуркова) не разреши", посочи той. НИНКН декларира обекти като недвижими културни ценности, но издаването на статут и на режими на защита на сградата изисква допълнителна проучвателска работа.


От юни миналата година директор на НИНКН е арх. Петър Петров. Промяна в Закона за културното наследство може да спаси сградите, които са декларирани, като намеси в тях да се разрешават само при наложен режим за опазването им. Дотогава да действа мораториум върху всякакви строителни промени, предлага арх. Петров.


"Сега е моментът да се каже, че основната дейност на НИНКН - изучаване, документиране и даване на статут и режими на опазване, не се извършва вече десетилетия наред. Не защото институтът не може, а защото има само 10 човека за цяла България. Общо 40 хиляди са паметниците, без археологическите те са 25 хиляди, и от тях 18 хиляди са без никакви режими (за опазването им). Какво могат да свършат тези 10 човека и какво би станало с това културно наследство след 20 години - нищо", реторично пита Петров.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK