Тъжна новина и светла му памет! Българин от една друга България, безвъзвратно погубена от болшевишката чума. Сравнете този патриот с Праси Кочанов, Бялата Златка, Костя Копейкин, и другите новоизобретени модерни водка-патриоти.
"През 2011 г.написва книгата "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба.", в която посочва множество аргументи и факти, с които иска да докаже, че идеалът на легионерите е бил винаги любовта към народа и отечеството. "
Днес, повече от всякога, е време да се отмахнат срамните етикети върху нашите легионери, позорящи ги с внушения за фашизъм и нацизъм, които им лепят комунистическите функционери и техните внуци, и да се отдаде дължимото на тези достойни българи, без които България нямаше да бъде защитена от нейните врагове, а те никога не са били малко ! Бог да приеме душата му в мир !
В 9 часа тази сутрин е починал Дянко Марков - един изключителен човек, Светла му памет!
През октомври 2014 година в Европейския парламент се състоя дискусия под наслов "Комунизмът и несломеният човешки дух", организирана от евродепута Andrey Kovatchev, по идея на Даниела Горчева, издател в Холандия на списанието "Диалог" на български език с абонати в цял свят. Поводът - 25-годишнината от рухването на комунистическите режими. Залата, в която освен българи присъстваха и евродепутати от Германия и Словения, няколко пъти стана на крака и дълго аплодира словото на Дянко Марков.
Ето и част от словото на Дянко Марков с незначителни съкращения:
УСТОЯХМЕ, ЗАЩОТО БЯХМЕ ДОБРИ ХОРА!
Уважаеми граждани на Европейската общност на народите, уважаеми съграждани и съотечественици, уважаеми гости! Дойдох тука в своята вече 93-та годишнина от рождението ми, за да засвидетелствам неща, които са малко известни не само на Европейската общност, но и на нашата млада българска генерация, която не познава събитията, на които аз, по стечение на обстоятелствата, съм бил не само свидетел, но и участник в много от тях. В личен план най-тежкият ми спомен от годините на комунистическия гнет беше, когато узнах, че докато ние двамата с по-възрастния ми брат Марко, доктор на юридическите науки от швейцарски университет, бяхме ангажирани във войната срещу Германия, комунистическите терористи, които вилнееха в тила под защитата на Червената армия, са извели баща ни и са го погубили без съд и присъда. И къде е гробът му – до ден-днешен не съм узнал. Но този личен гнет, но тази лична трагедия, която преживях, потъна в цялостната трагедия, в която влезе нашата нация и държава, след като беше окупирана от Червената армия и над нея се разпростря комунистическият терор. Моето отечество е жертва на това! Затуй днес сме на дъното! Затуй съм дошъл да свидетелствам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и държава! Г-жа Горчева, на която аз дължа тази покана, и г-н Ковачев – двама сърцати граждани на Европа и на моето Отечество, аз благодаря за вашето внимание! Доктор Грозев е една светла личност от нашия процес, в който бяха осъдени повече от 70 души младежи без всякаква вина! Кълна се, давам ви моята честна дума на човек, който е пътник за отвъдното, да казва само истината. И аз свидетелствам само истината! Шестедесет и пет души осъдени и още няколко задочно осъдени на смърт! На смърт бяха осъдени "само" седем. "Само"!!! Но това бяха абсолютно невинни хора! Бяха взети като младежи, някои от тях с едва създадени семейства, с малки дечица, и те бяха обречени на един продължителен гнет, защото присъдите в мнозинството си бяха от 10 години нагоре – десет-петнадесет, до живот, смърт. Това беше! Моята майка пише в благодарствено писмо до сестриното си семейство, което е било в нейна помощ в тези тежки времена: "Присъствах на най-тежкото погребение, на което човек може да бъде свидетел. Шейсет и няколко души – младежи между 20- и 30-годишна възраст, млади, хубави, образовани, достойни и добри, погребваха своето бъдеще, погребваха своята младост, а някои погребваха и семействата си." На другия ден, след присъдата, за пръв път след 6 месеца единично съществуване в затворите на следствието, имаше среща на осъдените с близките им. И на тази среща в тъй наречената "кучкарница", защото едновременно 10-15 души, които дотогава не бяха виждали близките си, ги срещаха пред двойна решетка, където сновяха надзиратели, и всички викаха високо, за да може да кажат нещо и да се чуят след толкова време раздяла. Но след туй, като се прибрахме смазани, угнетени от тази "среща" през двойна решетка с най-близките ни същества, дойде това, което наричам в своята основна книга – "Възкресението". Един от по-възрастните хора, който беше адвокат и осъден с нас, беше същевременно и семинарист и много добър диригент. Той прикотка горе, на четвъртия етаж, почти цялата ни група, разпредели ни на четири гласа и между затворническите стени прозвуча шедьовърът на Шуберт "Спи ми, рожбо, спи..." . Със "Спи ми, рожбо, спи" на Шуберт ние започнахме превръщането на наказателната система на затворите в школа за стоицизъм - за човешко другарство, за обич между хората и за морал. Това беше великото в усилията да бъде преодолян гнетът, който беше упражняван в нашето отечество. Защото Империята на злото – Московската, наред с тиранията, залегнала в основата на комунистическата политическа религия, беше съчетана със стремежа й през България да излезе на топло море. България беше обречена от тази империя – и затуй у нас беше въдворен най-тежкият режим и гнет. Доктор Грозев беше лъчезарна личност, той беше човекът, който даваше опора, не само медицинска в която той – и като хирург, и по обща медицина, беше един от асовете. Защото той беше лекувал в Родопите, в Странджа сред бедните хора, сред друговерците и те го обичаха всички. И го обичаха и в лагера, това беше човек, който можеше само да бъде обичан. И знаете ли каква участ му бе отсъдена – 270 дни в карцера на остров Белене!!! Можете ли да имате представа за това – 9 месеца долу в подземието, където при всяко прииждане на Дунава, реката залива, оросява, наводнява и където водните плъхове се мъчат да изтръгнат залъците хляб дори от ръцете на окованите хора. Девет месеца!! Няколко пъти бе извикан горе да оказва първа помощ, да помага включително и на мъчителите си. И той излезе от карцера след девет месеца с усмивка и със съзнанието да дава кураж на хората: "Не бойте се, ето аз излизам от ада! Не бойте се, когато сте добри хора, верующи хора, когато не мразите даже враговете си, имате възможността да оцелеете...!" Това беше д-р Грозев! Но наред с това Нося още един спомен... съдбата на едно съвсем младо момче И аз бях млад, но той беше по-млад и от мен. Още като овчарче в предучилищна възраст е пасло овцете от своето най- южно село в гънките на разклоненията на Пирин планина. И познава козите пътеки, защото живеело с природата, с обичта към нея, към животните, както с обичта към хората. Това момче по някаква причина, която така и не стана ясна и за лекарите в затворническата болница, беше загубило зрението си. Но макар и сляпо, момчето беше успяло да преведе не един и двама души през границата, водейки ги по козите пътеки, недостъпни за тези, които слухтят, а и за граничарите. И да им дари свободата. Вече заловен в тази дейност, той беше осъден и хвърлен в софийския затвор. И там той беше предпочел да живее не в общото приземно помещение, където над 500 души на два етажа дървени нари живееха, колкото можеше да се нарече живот. Той предпочиташе да лежи в предверието на общото помещение, върху своето съдрано чердже, за да може да си тананика. И пееше своите песнички, те бяха тъжни песни като "Черней горо, черней сестро", "Печални хризантеми", "Когато бях овчарче" ... Разбирате какво му е било на това момче... И ние излизахме - там можеше да се пуши, и го слушахме. Една вечер беше дошъл млад новоназначен надзирател. Той срита хората срита полегнали там, и взе да разпитва всеки: "Ти какъв си бе?". Трима-четирима бяха от селските бунтове, казват – "земеделец", друг казва "от опозицията съм", трети - "офицер". Надзирателят стига до момчето и го пита – "Ти какъв си?" А то отвръща: "Аз съм... човек" "Виждам че не си на четири крака. Кажи какъв си - националист, анархист, фашист, какъв враг си?" "Аз съм само човек", каза сляпото момче. Този пример ви нося от моята родина. Вземете го в сърцата си, завещайте го на идващите подир вас и бъдете благословени! Сега ме питат: как устояхте в затворите? Устояхме благодарение преди всичко на това, че бяхме добри хора. Добрите хора при всички обстоятелства могат да изпитват щастливи моменти. Злото е ненаситно и нещастно. Нямаше щастливи между тези, които изтезаваха, като се почне от следователите, агентите, доносниците, които ни пращаха в наказателните лагери. Тържеството на добрия човек е единствената възможност да се противодейства срещу тържеството на злото. Това е пътят на гражданина, за да излезе моята страна България от дъното! Това е пътят на европейската цивилизация – да парира злото в света. Тя е призвана да извърши това. Аз още пиша, въпреки ослепяващите ми очи. Моята дъщеря, която присъства тук и е най-добрият ми помощник в живота и крепител, разчита моите "гарванаци". Свидетелствам като истински участник в истинските събития. Това завещавам на млада България.
I настане час, коли один скаже: "Слава Украiнi!". I мiльйони вiдповiдатимуть: "Героям слава!". Степан Бандера
Май последния жив видял Негово Величество Цар на БЪЛГАРИТЕ БОРИС ТРЕТИ! Бог да осветява пътя на ТАКЪВ НАЦИОНАЛИСТ и АНТИКОМУНИСТ. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ. Те за това онези престъпници избиха ЦВЕТА на нацията! За да няма кой да носи светлия спомен и добрия пример за онази БЪЛГАРИЯ КОЯТО СМЕ ИЗГУБИЛИ и ЗАТРИЛИ с помощта на СЪВЕТСКАТА АРМИЯ от ЦЪРВУЛИ родните и прокисита неандерталците на комунизма БКП. Достойна възраст за един истински мъж! ОФИЦЕР от БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
Подобно на толкова много империи, които са съществували по-рано Съветският Съюз в крайна сметка се е взриви отвътре и разцепи на части, ставайки жертва, не толкова на пряко военно поражение, колкото на процеса на дезинтеграция, ускорено от икономически и социални проблеми.
Май последния жив видял Негово Величество Цар на БЪЛГАРИТЕ БОРИС ТРЕТИ! Бог да осветява пътя на ТАКЪВ НАЦИОНАЛИСТ и АНТИКОМУНИСТ. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ. Те за това онези престъпници избиха ЦВЕТА на нацията! За да няма кой да носи светлия спомен и добрия пример за онази БЪЛГАРИЯ КОЯТО СМЕ ИЗГУБИЛИ и ЗАТРИЛИ с помощта на СЪВЕТСКАТА АРМИЯ от ЦЪРВУЛИ родните и прокисита неандерталците на комунизма БКП. Достойна възраст за един истински мъж! ОФИЦЕР от БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
Подобно на толкова много империи, които са съществували по-рано Съветският Съюз в крайна сметка се е взриви отвътре и разцепи на части, ставайки жертва, не толкова на пряко военно поражение, колкото на процеса на дезинтеграция, ускорено от икономически и социални проблеми.
Бях на негова "сказка" малко преди да се преместим от България - трябва да е било някъде в ранните 2000. Беше като призрак от едно друго време - за което дядо ми (бивш царски кавалерист, срещал Цар Борис лично) ми беше говорил преди да напусне този свят през 1983.
"Дянко Марков е народен представител от Съюза на демократичните сили и ОДС, председател на партия Български демократичен форум, полковник от запаса, военен летец, защитавал небето над София през Втората световна война и участвал във втората фаза на войната срещу нацистка Германия, носител на Орден за храброст.
Дянко Марков е последният офицер от Царство България. Роден е в Плевен през 1922 г. в семейство на адвокат социалдемократ. Като ученик в гимназията придобива паралелно и музикално образование. Като гимназист заедно с тримата си братя влиза в Съюза на българските младежки легиони. Завършва Висшето военно училище. През 1945 г. участва във войната срещу нацистка Германия като летец изтребител.
През 1947 г. е арестуван с група млади офицери по процес, известен под името "втори легионерски център" и осъден на 5 години затвор. След затвора работи в различни сфери на материалното производство, след което кандидатства за цигулар в Музикалния театър и въпреки лошата биография успява дасе наложи с таланта си.
Заради членството в легионерския съюз и партия БДФ, която се счита за наследник на легионерите, често е оценяван като личност в най-добрия случай спорна, а по-често - с отрицателен политически знак.
През 2011 г.написва книгата "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба.", в която посочва множество аргументи и факти, с които иска да докаже, че идеалът на легионерите е бил винаги любовта към народа и отечеството.
През 2012 г. издава внушителния том "Свидетелствам под клетва", в който разказва иcтоpията на своя живот, свързан с преломните събития в България през 20-ти век.
През октомври 2014 г. в Европейския парламент по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена Дянко Марков произнесе реч под наслов "Устояхме, защото бяхме добри хора" пред български и чужди евродепутати, които го аплодираха.
През 2018 г. Министерството на отбраната го удостои с Награден знак по случай неговата 86-годишнина."
Дянко Марков беше един от последните офицери на Негово величество, участник във Втората световна война и кавалер на орден за храброст. Човек, посветил целия си живот на борбата за достойнството на България и българите.
Роден 1922 -това е най-славната година в демографската изтория на страната...Тогава в България се раждат рекорден брой деца в историята на България над 224 хил деца за една година, майка ми е 22-ри набор, родена на 2-ри февруари, на една дата със великата Стоянка Мутафова. Велико поколение което израстна в бедните следвоенни години, изкара втората световна война на гърба си, построи социалистическа България, и угасна в мизерията на новата ни" демокрация" . Това с а достойни хора , такива няма да се родят скоро... Вечна му памет на чичото...
Днес 23 Юни 2022 от нашия грешен свят си отиде моя любим певец Юрий Шатунов... От тук нататък в живота ми ще има още повече сиви нощи....и белите рози в градината ми ще цъфтят все по-тъжно...
Познавах го лично от 1992, когато беше съветник на министър Сталийски, офицерската му униформа стоеше прекрасно и след 50 години. Ерудиран, честен и достоен човек, за съжаление обаче фанатично вярващ в монархията и неотчитащ вредите нанесени от Фердинад. Ако до 1918 година армията се бие за националните идеали, след този период и особено след 1923 тя става част от репресивния апарат на Борис 3 и неговите антидемократични правителства, и това царските офицери не можаха да го разберат!
Това показва че децата не се раждат след парични помощи, а във времената на национален подем... За съжаление , след 1944 унас раждаемостта пада и пада...
Вечна му памет! Кой ви написа статията? Има и други живи царски офицери - например Владимир Матев е още жив, на 102 г., два пъти носител на ордена "За храброст".
Роден е в Плевен през 1922 г. Месеци не са му стигнали до 100 годишния юбилей, но на паметната му надгробна плоча ще се изпишат годините 1922 - 2022. Дянко Марков заслужаваше най-високото държавно отличие, но поскомунистическа България опорочи тези отличия с награждаването на комунистически дейци и хора със съмнителна репутация.
А ченгенцето и подъл доносник Гоце Първанов ще бъде погребан с държавни почести.А в момента получава тлъста пенсия и ползува платена от нас охрана. Български парадокс,сър!
Достоен, цялостен човек! Морал, почтеност, храброст. Толкова много и все по-редки качества днес. Истински български офицер, пример за днешнитени офицери. Дай, Боже, те поне малко да се доближат до този кавалер на войнската чест и слава! Шапки долу, господа генерали и офицери! Шапки долу, г-н президент Радев, г-н военен министър, ген. Янев!
Бившите царски офицери, членове на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство така се изпращаха след техните срещи :
И отново наци пропагандаторката Владимирова пропуска най-срамния факт от биографията на стрария нацист Дянков В параламента той нарече евреите от окупираните от 3 бълг царство територии "вражеско население" и оправда изпращането им в лагерите на смъртта, за което даже СДС се разграничи от него.
Този човечец каза, че депортирането на "враждебно население" (както нарича депортираните със съдействието на българската държава евреи) по време на война не е престъпление. През 2018 той отново се опитва да защити своите възгледи за ролята на българската държава по време на Втората световна война - в съда, където Марков се опитва да се защити, като обвинява своите критици в клевета. Там той е чут да казва, че навремето България е изпратила евреите в Треблинка “сравнително хуманно”.
Велик човек. Станах и отдадох чест като съобщиха по телевизията за смъртта му. Просто ми дойде от вътре. Никога преди това не съм го правил. Не го познавах лично но познавах брат му , както и много други хора близки до него от златните години на СДС.
И отново наци пропагандаторката Владимирова пропуска най-срамния факт от биографията на стрария нацист ДянковВ параламента той нарече евреите от окупираните от 3 бълг царство територии "вражеско население" и оправда изпращането им в лагерите на смъртта, за което даже СДС се разграничи от него.
Какъв нацист , бе урод комунистически. Дянко се е бил на фронта срещу нацистите, а през това време дядо ти-активния борец против фашизма се е борил да открадне кашкавала от някоя мандра.
Да пука,бе! Най-накрая ''легионерът'' който бил такъв за отрицателно време,доброволно се съгласил да доносничи на Партийна Сигурност,отрекъл се от баща си,наричайки го ''фашист'', в показанията му го пише,както и други много неща,вкл. и че искал да строи социализЪма.. Сам си продава скапаната душа на комунистическите кръволаци!! До кога разни олигофрени ще оплакват такива подобни му на тоя нищожества,нямащи нищо общо с антикомунизма? Преди да ми кажете,че ''нямал избор'' много добре си спомнете за Петър Гогов и Илия Минев! Те как са прекарали време по затворите и не са се продали на болшевишките терористи-убийци?!
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
Хубен Каменов
Рейтинг: 16 РазстроеноТъжна новина и светла му памет! Българин от една друга България, безвъзвратно погубена от болшевишката чума. Сравнете този патриот с Праси Кочанов, Бялата Златка, Костя Копейкин, и другите новоизобретени модерни водка-патриоти.
Делян Ковачев
Рейтинг: 486 НеутралноКакво нещо е да преживееш цял период на червен тероризъм!
Браво на човека и лека му пръст!
Мариана Кълвачева
Рейтинг: 1343 НеутралноШапки долу за ветерана.
Истината рано или късно излиза наяве.samoedin
Рейтинг: 3006 Неутрално"През 2011 г.написва книгата "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба.", в която посочва множество аргументи и факти, с които иска да докаже, че идеалът на легионерите е бил винаги любовта към народа и отечеството. "
Днес, повече от всякога, е време да се отмахнат срамните етикети върху нашите легионери, позорящи ги с внушения за фашизъм и нацизъм, които им лепят комунистическите функционери и техните внуци, и да се отдаде дължимото на тези достойни българи, без които България нямаше да бъде защитена от нейните врагове, а те никога не са били малко !
Бог да приеме душата му в мир !
nniikkii
Рейтинг: 430 НеутралноПоклон!
daskal1
Рейтинг: 3376 НеутралноОтиват си тези български патриоти-българските офицери от старата школа. Поклон!
КМЕТ В СЯНКА
Рейтинг: 3568 НеутралноЛичност! Бог да го прости!
ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!Voiko
Рейтинг: 770 НеутралноПочивай в мир!
Alarmstufe Rot
Рейтинг: 4296 НеутралноД-р Любо Канов:
I настане час, коли один скаже: "Слава Украiнi!". I мiльйони вiдповiдатимуть: "Героям слава!". Степан БандераВ 9 часа тази сутрин е починал Дянко Марков - един изключителен човек, Светла му памет!
През октомври 2014 година в Европейския парламент се състоя дискусия под наслов "Комунизмът и несломеният човешки дух", организирана от евродепута Andrey Kovatchev, по идея на Даниела Горчева, издател в Холандия на списанието "Диалог" на български език с абонати в цял свят. Поводът - 25-годишнината от рухването на комунистическите режими. Залата, в която освен българи присъстваха и евродепутати от Германия и Словения, няколко пъти стана на крака и дълго аплодира словото на Дянко Марков.
Ето и част от словото на Дянко Марков с незначителни съкращения:
УСТОЯХМЕ, ЗАЩОТО БЯХМЕ ДОБРИ ХОРА!
Уважаеми граждани на Европейската общност на народите, уважаеми съграждани и съотечественици, уважаеми гости!
Дойдох тука в своята вече 93-та годишнина от рождението ми, за да засвидетелствам неща, които са малко известни не само на Европейската общност, но и на нашата млада българска генерация, която не познава събитията, на които аз, по стечение на обстоятелствата, съм бил не само свидетел, но и участник в много от тях.
В личен план най-тежкият ми спомен от годините на комунистическия гнет беше, когато узнах, че докато ние двамата с по-възрастния ми брат Марко, доктор на юридическите науки от швейцарски университет, бяхме ангажирани във войната срещу Германия, комунистическите терористи, които вилнееха в тила под защитата на Червената армия, са извели баща ни и са го погубили без съд и присъда. И къде е гробът му – до ден-днешен не съм узнал.
Но този личен гнет, но тази лична трагедия, която преживях, потъна в цялостната трагедия, в която влезе нашата нация и държава, след като беше окупирана от Червената армия и над нея се разпростря комунистическият терор.
Моето отечество е жертва на това!
Затуй днес сме на дъното!
Затуй съм дошъл да свидетелствам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и държава!
Г-жа Горчева, на която аз дължа тази покана, и г-н Ковачев – двама сърцати граждани на Европа и на моето Отечество, аз благодаря за вашето внимание!
Доктор Грозев е една светла личност от нашия процес, в който бяха осъдени повече от 70 души младежи без всякаква вина!
Кълна се, давам ви моята честна дума на човек, който е пътник за отвъдното, да казва само истината. И аз свидетелствам само истината!
Шестедесет и пет души осъдени и още няколко задочно осъдени на смърт! На смърт бяха осъдени "само" седем. "Само"!!!
Но това бяха абсолютно невинни хора! Бяха взети като младежи, някои от тях с едва създадени семейства, с малки дечица, и те бяха обречени на един продължителен гнет, защото присъдите в мнозинството си бяха от 10 години нагоре – десет-петнадесет, до живот, смърт.
Това беше!
Моята майка пише в благодарствено писмо до сестриното си семейство, което е било в нейна помощ в тези тежки времена:
"Присъствах на най-тежкото погребение, на което човек може да бъде свидетел. Шейсет и няколко души – младежи между 20- и 30-годишна възраст, млади, хубави, образовани, достойни и добри, погребваха своето бъдеще, погребваха своята младост, а някои погребваха и семействата си."
На другия ден, след присъдата, за пръв път след 6 месеца единично съществуване в затворите на следствието, имаше среща на осъдените с близките им. И на тази среща в тъй наречената "кучкарница", защото едновременно 10-15 души, които дотогава не бяха виждали близките си, ги срещаха пред двойна решетка, където сновяха надзиратели, и всички викаха високо, за да може да кажат нещо и да се чуят след толкова време раздяла.
Но след туй, като се прибрахме смазани, угнетени от тази "среща" през двойна решетка с най-близките ни същества, дойде това, което наричам в своята основна книга – "Възкресението".
Един от по-възрастните хора, който беше адвокат и осъден с нас, беше същевременно и семинарист и много добър диригент. Той прикотка горе, на четвъртия етаж, почти цялата ни група, разпредели ни на четири гласа и между затворническите стени прозвуча шедьовърът на Шуберт "Спи ми, рожбо, спи..." .
Със "Спи ми, рожбо, спи" на Шуберт ние започнахме превръщането на наказателната система на затворите в школа за стоицизъм
- за човешко другарство, за обич между хората и за морал.
Това беше великото в усилията да бъде преодолян гнетът, който беше упражняван в нашето отечество.
Защото Империята на злото – Московската, наред с тиранията, залегнала в основата на комунистическата политическа религия, беше съчетана със стремежа й през България да излезе на топло море. България беше обречена от тази империя – и затуй у нас беше въдворен най-тежкият режим и гнет.
Доктор Грозев беше лъчезарна личност, той беше човекът, който даваше опора, не само медицинска
в която той – и като хирург, и по обща медицина, беше един от асовете. Защото той беше лекувал в Родопите, в Странджа сред бедните хора, сред друговерците и те го обичаха всички. И го обичаха и в лагера, това беше човек, който можеше само да бъде обичан.
И знаете ли каква участ му бе отсъдена – 270 дни в карцера на остров Белене!!! Можете ли да имате представа за това – 9 месеца долу в подземието, където при всяко прииждане на Дунава, реката залива, оросява, наводнява и където водните плъхове се мъчат да изтръгнат залъците хляб дори от ръцете на окованите хора. Девет месеца!! Няколко пъти бе извикан горе да оказва първа помощ, да помага включително и на мъчителите си. И той излезе от карцера след девет месеца с усмивка и със съзнанието да дава кураж на хората:
"Не бойте се, ето аз излизам от ада! Не бойте се, когато сте добри хора, верующи хора, когато не мразите даже враговете си, имате възможността да оцелеете...!"
Това беше д-р Грозев!
Но наред с това
Нося още един спомен... съдбата на едно съвсем младо момче
И аз бях млад, но той беше по-млад и от мен. Още като овчарче в предучилищна възраст е пасло овцете от своето най- южно село в гънките на разклоненията на Пирин планина. И познава козите пътеки, защото живеело с природата, с обичта към нея, към животните, както с обичта към хората.
Това момче по някаква причина, която така и не стана ясна и за лекарите в затворническата болница, беше загубило зрението си. Но макар и сляпо, момчето беше успяло да преведе не един и двама души през границата, водейки ги по козите пътеки, недостъпни за тези, които слухтят, а и за граничарите. И да им дари свободата.
Вече заловен в тази дейност, той беше осъден и хвърлен в софийския затвор. И там той беше предпочел да живее не в общото приземно помещение, където над 500 души на два етажа дървени нари живееха, колкото можеше да се нарече живот. Той предпочиташе да лежи в предверието на общото помещение, върху своето съдрано чердже, за да може да си тананика.
И пееше своите песнички, те бяха тъжни песни като "Черней горо, черней сестро", "Печални хризантеми", "Когато бях овчарче" ... Разбирате какво му е било на това момче... И ние излизахме - там можеше да се пуши, и го слушахме.
Една вечер беше дошъл млад новоназначен надзирател. Той срита хората срита полегнали там, и взе да разпитва всеки: "Ти какъв си бе?". Трима-четирима бяха от селските бунтове, казват – "земеделец", друг казва "от опозицията съм", трети - "офицер".
Надзирателят стига до момчето и го пита – "Ти какъв си?" А то отвръща: "Аз съм... човек"
"Виждам че не си на четири крака. Кажи какъв си - националист, анархист, фашист, какъв враг си?"
"Аз съм само човек", каза сляпото момче.
Този пример ви нося от моята родина. Вземете го в сърцата си, завещайте го на идващите подир вас и бъдете благословени!
Сега ме питат: как устояхте в затворите?
Устояхме благодарение преди всичко на това, че бяхме добри хора.
Добрите хора при всички обстоятелства могат да изпитват щастливи моменти. Злото е ненаситно и нещастно. Нямаше щастливи между тези, които изтезаваха, като се почне от следователите, агентите, доносниците, които ни пращаха в наказателните лагери.
Тържеството на добрия човек е единствената възможност да се противодейства срещу тържеството на злото. Това е пътят на гражданина, за да излезе моята страна България от дъното!
Това е пътят на европейската цивилизация – да парира злото в света.
Тя е призвана да извърши това.
Аз още пиша, въпреки ослепяващите ми очи. Моята дъщеря, която присъства тук и е най-добрият ми помощник в живота и крепител, разчита моите "гарванаци". Свидетелствам като истински участник в истинските събития. Това завещавам на млада България.
spiegel
Рейтинг: 1799 НеутралноМного тъжно, защото това беше един от последните представители на предвоенна, достойна България. И мой близък приятел...
Jay Gatsby
Рейтинг: 923 НеутралноМай последния жив видял Негово Величество Цар на БЪЛГАРИТЕ БОРИС ТРЕТИ! Бог да осветява пътя на ТАКЪВ НАЦИОНАЛИСТ и АНТИКОМУНИСТ. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ. Те за това онези престъпници избиха ЦВЕТА на нацията! За да няма кой да носи светлия спомен и добрия пример за онази БЪЛГАРИЯ КОЯТО СМЕ ИЗГУБИЛИ и ЗАТРИЛИ с помощта на СЪВЕТСКАТА АРМИЯ от ЦЪРВУЛИ родните и прокисита неандерталците на комунизма БКП.
Подобно на толкова много империи, които са съществували по-рано Съветският Съюз в крайна сметка се е взриви отвътре и разцепи на части, ставайки жертва, не толкова на пряко военно поражение, колкото на процеса на дезинтеграция, ускорено от икономически и социални проблеми.Достойна възраст за един истински мъж! ОФИЦЕР от БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
Jay Gatsby
Рейтинг: 923 НеутралноМай последния жив видял Негово Величество Цар на БЪЛГАРИТЕ БОРИС ТРЕТИ! Бог да осветява пътя на ТАКЪВ НАЦИОНАЛИСТ и АНТИКОМУНИСТ. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ. Те за това онези престъпници избиха ЦВЕТА на нацията! За да няма кой да носи светлия спомен и добрия пример за онази БЪЛГАРИЯ КОЯТО СМЕ ИЗГУБИЛИ и ЗАТРИЛИ с помощта на СЪВЕТСКАТА АРМИЯ от ЦЪРВУЛИ родните и прокисита неандерталците на комунизма БКП.
Подобно на толкова много империи, които са съществували по-рано Съветският Съюз в крайна сметка се е взриви отвътре и разцепи на части, ставайки жертва, не толкова на пряко военно поражение, колкото на процеса на дезинтеграция, ускорено от икономически и социални проблеми.Достойна възраст за един истински мъж! ОФИЦЕР от БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
forza
Рейтинг: 675 РазстроеноВечна му памет!
Достоен българин, достоен офицер, спомен за онази България и онези българи, които изгубихме безвъзвратно.
perko101
Рейтинг: 72 РазстроеноДо коментар [#9] от "Alarmstufe Rot":
Благодаря за споделеното!
Не разбирам, що за същество би сложил минус на това.
xhi13317223
Рейтинг: 581 РазстроеноБях на негова "сказка" малко преди да се преместим от България - трябва да е било някъде в ранните 2000. Беше като призрак от едно друго време - за което дядо ми (бивш царски кавалерист, срещал Цар Борис лично) ми беше говорил преди да напусне този свят през 1983.
За жалост не останаха такива българи вече!
Бог да го прости, тъжна вест...
ba
Рейтинг: 294 НеутралноБог да го прости.
dnevnikar
Рейтинг: 3829 НеутралноUNITED EU UNION
Шапки долу.
Поклон!
"Дянко Марков е народен представител от Съюза на демократичните сили и ОДС, председател на партия Български демократичен форум, полковник от запаса, военен летец, защитавал небето над София през Втората световна война и участвал във втората фаза на войната срещу нацистка Германия, носител на Орден за храброст.
Дянко Марков е последният офицер от Царство България.
Роден е в Плевен през 1922 г. в семейство на адвокат социалдемократ.
Като ученик в гимназията придобива паралелно и музикално образование.
Като гимназист заедно с тримата си братя влиза в Съюза на българските младежки легиони.
Завършва Висшето военно училище. През 1945 г. участва във войната срещу нацистка Германия като летец изтребител.
През 1947 г. е арестуван с група млади офицери по процес, известен под името "втори легионерски център" и осъден на 5 години затвор.
След затвора работи в различни сфери на материалното производство, след което кандидатства за цигулар в Музикалния театър и въпреки лошата биография успява дасе наложи с таланта си.
Заради членството в легионерския съюз и партия БДФ, която се счита за наследник на легионерите, често е оценяван като личност в най-добрия случай спорна, а по-често - с отрицателен политически знак.
През 2011 г.написва книгата "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба.", в която посочва множество аргументи и факти, с които иска да докаже, че идеалът на легионерите е бил винаги любовта към народа и отечеството.
През 2012 г. издава внушителния том "Свидетелствам под клетва", в който разказва иcтоpията на своя живот, свързан с преломните събития в България през 20-ти век.
През октомври 2014 г. в Европейския парламент по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена Дянко Марков произнесе реч под наслов "Устояхме, защото бяхме добри хора" пред български и чужди евродепутати, които го аплодираха.
През 2018 г. Министерството на отбраната го удостои с Награден знак по случай неговата 86-годишнина."
plynii
Рейтинг: 991 НеутралноДянко Марков беше един от последните офицери на Негово величество, участник във Втората световна война и кавалер на орден за храброст. Човек, посветил целия си живот на борбата за достойнството на България и българите.
shipka.1877
Рейтинг: 169 НеутралноНищо.
kvasimodo
Рейтинг: 1423 НеутралноПоклон и вечна му памет.
"Което беше порок стана обичай" - СенекаДано сегашните офицери се поучат от царските офицери като визия, патриотизъм и държане. А не като гащниците русофили от соца.
kvasimodo
Рейтинг: 1423 НеутралноДо коментар [#14] от "perko101":
"Което беше порок стана обичай" - СенекаНякоя червена тиква. В Родината има още много зомбирни от комунизъм.
Иосиф Давыдович
Рейтинг: 976 НеутралноРоден 1922 -това е най-славната година в демографската изтория на страната...Тогава в България се раждат рекорден брой деца в историята на България над 224 хил деца за една година, майка ми е 22-ри набор, родена на 2-ри февруари, на една дата със великата Стоянка Мутафова. Велико поколение което израстна в бедните следвоенни години, изкара втората световна война на гърба си, построи социалистическа България, и угасна в мизерията на новата ни" демокрация" . Това с а достойни хора , такива няма да се родят скоро... Вечна му памет на чичото...
Днес 23 Юни 2022 от нашия грешен свят си отиде моя любим певец Юрий Шатунов... От тук нататък в живота ми ще има още повече сиви нощи....и белите рози в градината ми ще цъфтят все по-тъжно...tacheaux
Рейтинг: 3878 НеутралноПоклон пред светлата му памет!
Един препатил
Рейтинг: 1841 НеутралноДо другия полк!
pernikforbg
Рейтинг: 564 НеутралноПознавах го лично от 1992, когато беше съветник на министър Сталийски, офицерската му униформа стоеше прекрасно и след 50 години. Ерудиран, честен и достоен човек, за съжаление обаче фанатично вярващ в монархията и неотчитащ вредите нанесени от Фердинад. Ако до 1918 година армията се бие за националните идеали, след този период и особено след 1923 тя става част от репресивния апарат на Борис 3 и неговите антидемократични правителства, и това царските офицери не можаха да го разберат!
keen
Рейтинг: 1186 НеутралноДа почива в мир.
Всяка комуналка - бункер, всеки москвич - крепост...Надживял е съдниците си и е видял пълния им провал.
fkm26555709
Рейтинг: 3066 НеутралноДо коментар [#22] от "Иосиф Давыдович":
Това показва че децата не се раждат след парични помощи, а във времената на национален подем...
За съжаление , след 1944 унас раждаемостта пада и пада...
bat_plamen
Рейтинг: 4242 НеутралноЛека му пръст на последеният царски офицер- г-н Марков!
anamari
Рейтинг: 249 НеутралноВечна му памет!
Кой ви написа статията? Има и други живи царски офицери - например Владимир Матев е още жив, на 102 г., два пъти носител на ордена "За храброст".
tacheaux
Рейтинг: 3878 НеутралноРоден е в Плевен през 1922 г. Месеци не са му стигнали до 100 годишния юбилей, но на паметната му надгробна плоча ще се изпишат годините 1922 - 2022.
Дянко Марков заслужаваше най-високото държавно отличие, но поскомунистическа България опорочи тези отличия с награждаването на комунистически дейци и хора със съмнителна репутация.
4ort
Рейтинг: 2643 НеутралноКОМУНИСТ!!!
makemydayy
Рейтинг: 440 Неутрално🇧🇬🇧🇬🇧🇬
За такива мъже се свеждат знамена.
ivangabrovo
Рейтинг: 570 НеутралноПоклон пред Офицера и Българина!
daam
Рейтинг: 1177 НеутралноБог да го прости! Тъжно!
Пипера е много лют
Рейтинг: 605 НеутралноШапкри долу за полк. Дянков. Заслужава погребение с държавни почести.
https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zUmakemydayy
Рейтинг: 440 НеутралноА ченгенцето и подъл доносник Гоце Първанов ще бъде погребан с държавни почести.А в момента получава тлъста пенсия и ползува платена от нас охрана.
Български парадокс,сър!
Virgin
Рейтинг: 1394 НеутралноНали този оправда изтреблението на евреите в Треблинка?!
Титка Николова Пацирева
Рейтинг: 1298 НеутралноДо коментар [#37] от "Virgin":
Истината и само истината - за да си свободен!Нагла лъжа!
Титка Николова Пацирева
Рейтинг: 1298 НеутралноБог да го посели в Царството Си! Светлина и мир за душата му!
Истината и само истината - за да си свободен!elibal
Рейтинг: 309 НеутралноДо коментар [#37] от "Virgin"
Когато не знаете, няма нужда да се....
Alarmstufe Rot
Рейтинг: 4296 РазстроеноПокойници, вий в другий полк минахте.......
I настане час, коли один скаже: "Слава Украiнi!". I мiльйони вiдповiдатимуть: "Героям слава!". Степан БандераЮнаци, лека нощ!....
elibal
Рейтинг: 309 НеутралноДо коментар [#25] от "pernikforbg":
Армията винаги служи на този, който е начело на държавата - в случая монарха.
Вие какво предлагате?
Титка Николова Пацирева
Рейтинг: 1298 НеутралноДостоен,
Истината и само истината - за да си свободен!Титка Николова Пацирева
Рейтинг: 1298 НеутралноДостоен, цялостен човек! Морал, почтеност, храброст. Толкова много и все по-редки качества днес. Истински български офицер, пример за днешнитени офицери. Дай, Боже, те поне малко да се доближат до този кавалер на войнската чест и слава! Шапки долу, господа генерали и офицери! Шапки долу, г-н президент Радев, г-н военен министър, ген. Янев!
Истината и само истината - за да си свободен!Роси
Рейтинг: 7051 НеутралноЧестта и достойнството са били най-важни за тези мъже, истински българи, безкрайно предани на България. Поклон пред паметта му!
Един препатил
Рейтинг: 1841 НеутралноДо коментар [#41] от "Alarmstufe Rot":
Благодаря Ви. Вие разбрахте.
Бившите царски офицери, членове на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство така се изпращаха след техните срещи :
"До другия полк!"
Така изпратих моя баща.
Така изпращам сега и Дянко Марков.
Красимир Андонов
Рейтинг: 508 НеутралноДо коментар [#22] от "Иосиф Давыдович":
Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.Вероятно 2022 ще е антирекорд по раждаемост.
g.kuchukov
Рейтинг: 369 НеутралноИ отново наци пропагандаторката Владимирова пропуска най-срамния факт от биографията на стрария нацист Дянков
В параламента той нарече евреите от окупираните от 3 бълг царство територии "вражеско население" и оправда изпращането им в лагерите на смъртта, за което даже СДС се разграничи от него.
Красимир Андонов
Рейтинг: 508 Неутрално[quote#25:"pernikforbg"][/quote]
Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.Извинявай за минуса ми! Моя прочит на 'репресиите' е борба с червената чума.
Чингиз Хан
Рейтинг: 418 НеутралноТози човечец каза, че депортирането на "враждебно население" (както нарича депортираните със съдействието на българската държава евреи) по време на война не е престъпление. През 2018 той отново се опитва да защити своите възгледи за ролята на българската държава по време на Втората световна война - в съда, където Марков се опитва да се защити, като обвинява своите критици в клевета. Там той е чут да казва, че навремето България е изпратила евреите в Треблинка “сравнително хуманно”.
spiegel
Рейтинг: 1799 НеутралноДо коментар [#50] от "Чингиз Хан":
Ти, разбира се, си клеветник. Съдът реши, че спрямо него обективно е извършено оклеветяване, но субективно клеветницата не била виновна...
spiegel
Рейтинг: 1799 НеутралноДо коментар [#48] от "g.kuchukov":
Още един клеветник и лъжец.
Rex
Рейтинг: 1154 НеутралноВелик човек. Станах и отдадох чест като съобщиха по телевизията за смъртта му. Просто ми дойде от вътре. Никога преди това не съм го правил. Не го познавах лично но познавах брат му , както и много други хора близки до него от златните години на СДС.
Rex
Рейтинг: 1154 НеутралноКакъв нацист , бе урод комунистически. Дянко се е бил на фронта срещу нацистите, а през това време дядо ти-активния борец против фашизма се е борил да открадне кашкавала от някоя мандра.
Галя Станчева
Рейтинг: 4881 РазстроеноСветла му памет!
Boombox Cartel
Рейтинг: 8 ГневноДа пука,бе! Най-накрая ''легионерът'' който бил такъв за отрицателно време,доброволно се съгласил да доносничи на Партийна Сигурност,отрекъл се от баща си,наричайки го ''фашист'', в показанията му го пише,както и други много неща,вкл. и че искал да строи социализЪма.. Сам си продава скапаната душа на комунистическите кръволаци!! До кога разни олигофрени ще оплакват такива подобни му на тоя нищожества,нямащи нищо общо с антикомунизма? Преди да ми кажете,че ''нямал избор'' много добре си спомнете за Петър Гогов и Илия Минев! Те как са прекарали време по затворите и не са се продали на болшевишките терористи-убийци?!
SSmart
Рейтинг: 763 РазстроеноРеч на Дянко Марков към българската младеж на Луковмарш 2007: https://www.youtube.com/watch?v=zxKrP_3WMmU
Вечна му памет!
Gunners
Рейтинг: 1340 НеутралноМир на душата му.
bobby1177
Рейтинг: 13 НеутралноБог да го прости! Дано узреем един ден да изучаваме такива личности в училищата.