В Министерството на електронното управление ще има звено за мониторинг на социалните мрежи

Министърът на електронното управлението Божидар Божанов, Виолета Андреева от ДАНС и Владимир Димитров от ГДБОП по време на комисията.

© Надежда Чипева

Министърът на електронното управлението Божидар Божанов, Виолета Андреева от ДАНС и Владимир Димитров от ГДБОП по време на комисията.



До месец, министерство на електронното управление ще създаде звено за мониторинг и анализ какво се случва с публикациите в социалните мрежи. То няма да следи отделни профили или групи, а по-скоро ще анализира тенденции и кампании.


Това заяви министърът на електронното управление Божидар Божанов, който беше изслушан заедно с представители на МВР и ДАНС от депутатите в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента. Точката в дневния ред беше за това как държавата се организира за противодействие на фалшивите новини, прокарвани през социалните мрежи.


Преди време от писмен отговор на вътрешния министър Бойко Рашков стана известно, че от началото на войната в Украйна, се наблюдава активизиране на дезинформацията със засилена пропаганда в социалните мрежи и тиражиране на фалшиви новини, затова и ГДБОП следи ежедневно различни социални мрежи и сайтове.




"Принципът е, че държавата не е тази, която трябва да каже кое е истина и кое не е. Задачата е по-трудна, но няма нужда да се правят допълнителни изменения или да се върви към криминализиране на някакви неща", заяви Божанов. Той обяви, че най-голямата социална мрежа в България е "Фейсбук", но комуникацията с компанията е много трудна.


Звеното ще изпраща информация под формата на доклади до отделни министерства и ще заработи с промени в устройствения правилник на министерството на електронното управление.


Сред другите мерки, които оглавяваното от Божанов министерство предвижда е обучение по медийна грамотност за държавната администрация, което ще започне съвсем скоро. Отделно в хода на обсъжданията на Акта за цифровите усили на Европейската комисия, от министерството са направили няколко предложения. Някои от тях са свързани с повече прозрачност - да е ясно защо дадена информация е изтрита в реално време, както и потребителите да рабират по ясен начин кога определена информация е била усилена от фейсбук и защо, както и колко пъти е била усилена.


ДАНС: Рестриктивни мерки срещу дезинформацията са неефективни


От Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) препоръчват срещу фалшивите новини и дезинформацията да има повече превенция, отколкото рестриктивни мерки. Според Виолета Андреева, директор на дирекция "Информационна сигурност" на агенцията рестриктивните мерки са показали своята неефективност.


"Много е чувствителна темата за дезинформацията и основните методи, които считаме, че трябва да се прилагат, са незабавно опровергаване на установена дезинформация чрез изнасяне на факти от компетентен държавен орган и навременно представяне на информация за развитие на такива процеси, в които има опити за представяне на дезинформация", каза още Андреева.


Според нея друг начин за справяне е формиране на култура на поведение в социалните мрежи, както и на готовност, критичност, разбиране и потребност за проверка на истинността на предоставяната информация.


В ДАНС има изготвен механизъм за превенция на заплахи, използващи киберпространството, насочени към стратегическите обекти. Както и че агенцията извършва наблюдение на различни източници на заплахи, използващи киберпространството. Какви точно са мерките, предприети от агенцията във връзка с войната, са класифицирана информация.


Подходът на ДАНС по отношение на дезинформацията в социалните мрежи е свързан с идентифициране на рисковия потенциал, съотнесен към националната сигурност. Свързан е и с извеждане на критерии, позволяващи еднозначно класифициране на определени дезинформационни послания, като елемент от целенасочени деструктивни въздействия. Също и с изследване на генезиса на посланията и в какъв вътрешен и външен контекст те се проявяват, заяви още Андреева.


Някои от депутатите се опитаха да обобщят ситуацията и заключиха, че проблемът е многоаспектен. Председателят на комисията Атанас Атанасов ("Демократична България") препоръча да се работи прецизно, за да не се въведе цензура. Депутатът от "Продължаваме промяната" Калин Иванов заяви, че е проблем че факта, че някои сайтове публикуват фалшиви новини, не е криминализирано. "Превенцията е хубаво нещо, но трябва да има и последствия, защото тези сайтчета ще си никнат", заяви Иванов, който даде пример с новина за това как е имало взрив на български кораб в Азовско море и всички на борда са загинали. По думите му хората, които поддържат тези сайтове трябва да бъдат намерени и да бъдат ограничени. Подобна теза застъпи и Петър Петров от "Възраждане", който заяви, че държавата трябва да има механизъм, по който да сваля сайтове, които публикуват дезинформация.


Божанов обърна внимание, че интернет пространството няма идеален технически вариант да бъде спрян определен сайт и че дори Китай не успява.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK