Европарламентът изпраща мисия, която да разследва злоупотреби със средства в България

Европарламентът изпраща мисия, която да разследва злоупотреби със средства в България

© Reuters



Mисията на комисията по бюджетен контрол към Европарламента пристига в България на 11 април, като ще разследва злоупотреби с европейски средства през последните 10 години. Това заяви членът на комисията Цветелина Пенкова пред "Euractiv". Групата ще включва и представители на Европейската сметна палата.


Евродепутатите ще бъдат в България от 11 до 13 април, като ще имат срещи с изпълнителната и законодателната власт, неправителствени организации и разследващи журналисти. След това ще бъдат изготвен доклад и препоръки.


"Планирахме такава проверка в Групата на социалистите и демократите още през 2020 г. В доклада на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка за 2019 г. имаше доста притеснителни заключения. Други фактори бяха масовите протести и исканията за оставка на тогавашния премиер и главния прокурор. Още тогава имаше индикация, че има нужда от такава мисия за проверка на фактите в нашата страна. За жалост тя бе отложена и през 2021 г. с оглед на парламентарните избори. По принцип не се правят такива проверки, когато се провеждат парламентарни избори", обясни Пенкова.




Цветелина Пенкова

© Велко Ангелов

Цветелина Пенкова


Проверката на мисията на ЕП няма да има отношение към бъдещето отпускането на европейски средства за България. "Страната има ново правителството и не бива да се прехвърля върху тях отговорността за нарушения в миналото, казва Пенкова, която бе избрана в Европейския парламент от БСП.


"Къщите за гости са само една от причините за проверката. Нарушенията далеч не засягат само тях. Има сигнали за злоупотреби с инфраструктурните проекти, в сметосъбирането също има индикации за неправомерно изразходване на европейски средства. Определено обаче при инфраструктурните проекти са най-големите нередности", коментира още българският евродепутат.


Тя посочва, че трябва да се установи как по-добре да действат националните власти и европейските институции в бъдеще.


На 14 март Европейската комисия съобщи, че очаква България да възстанови още 28.7 милиона евро от средствата, осигурени от бюджета на ЕС за изграждане в страната на къщи за гости. Генералният директор на службата за борба с измамите със средства от ЕС (ОЛАФ) Виле Итала заяви, че в България от 746 къщи за гости, получили над 103 милиона евро финансиране, между февруари 2020 г. и края на 2021 г. са били проверени 377 и нито една от тях не изпълнява поставените цели за разнообразяване на икономическите дейности на регионално равнище и за разкриване на работни места. Той отчете, че българските власти са проверили 288 къщи и за 253 (88%) са установили нарушения. Итала добави, че за 158 къщи е препоръчано вложените средства от ЕС да бъдат върнати изцяло. Общо 456 къщи (т.е. три пъти повече) не са били проверени, защото сроковете за това са изтекли, поясни той.


Итала подчерта, че са проверявани обекти за периода 2010-2015 г., защото за следващия програмен период 2014-2020 г. не са финансирани къщи за гости. Разкритията за нередности започнаха в медиите през 2019 г. Проверките са много лесни - евросредствата са за конкретна дейност и то развивана устойчиво, поради което е било достатъчно просто да се отиде на място и да се види дали къщата наистина работи като място за настаняване на гости, обясни той.


Най-популярният случай за злоупотреби с къщите за гости до този момент е този с бившия зам.-министър на икономиката във второто правителство на ГЕРБ Александър Манолев. Срещу него се води наказателно дело, по което той е обвинен от прокуратурата в злоупотреба и фалшифициране на документи с цел получаване на европейска помощ. Разследването срещу Манолев започна през 2019 г. заради луксозната къща за гости край Сандански, която обаче никога не е използвана като туристически обект, а като личен имот на семейството му.


Според решението на антикорупционната комисия КПКОНПИ той е в конфликт на интереси покрай къщата за гости и му наложи 10 хил. лв. глоба. КПКОНПИ твърди, че докато е бил зам.-министър, той е участвал и в управата на Държавен фонд "Земеделие", който е диспечер и контрольор на средствата от ЕС по Програмата за развитие на селските райони, финансираща строителството на обекти за селски туризъм.


Заради скандала Манолев подаде оставка като зам.-министър на икономиката през април 2019 г. През юни 2021 г. името му попадна в списъка на санкционираните от Държавния департамент на САЩ заедно с Петър Харалампиев и Красимир Томов.


Разследване на "Биволъ" през 2019 г. пък показа, че половината от къщите за гости с европари в община Борино са на роднини на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK