Тотално неваксинирани и не вярват на никого: предупреждението от случая с ромските общности

© Юлия Лазарова

Страх ме е от ваксините - видях клипче, в което бащата на английската кралица пада и умира." (Абсолютно нелепа лъжа - крал Джордж VI умира през 1952 г. в съня си от рак на белия дроб, причинен от десетилетия пушене. Клипчета по това време няма.)

"Виждала съм лично как им залепва стотинка на ръката." (Ваксина с магнитни свойства? Сериозно?)

Има и други екзотични или изглеждащи на пръв поглед рационални, но в действителност дълбоко конспиративни, идеи да се откаже ваксиниране срещу COVID-19. Мащабът на въздействието им обаче е впечатляващ - едва 4% са решили да се защитят от коронавируса и са го направили само защото го изисква работодателят им или им трябва за пътуване в чужбина.

Така изглежда ситуацията в ромската общност в края на 2021 г., т.е. преди последната вълна на пандемията, отнела живота на рекорден брой хора от близо 100 години в България. От анкети и фокус групи с нейни представители идват и цитираните "аргументи", които впрочем свободно се ширят сред цялото население на страната. Това е и предупреждение за това в какви мащаби може да се развие подобен процес при следваща криза.

Данните са от изследване за Институт "Отворено общество", проведено през декември 2021 г. в пет квартала с преобладаващо население от ромски произход в градовете Монтана, Кюстендил, Сливен, Нова Загора и Мъглиж. Във всеки от кварталите са проведени анкетни проучвания, фокус групови дискусии и дълбочинни интервюта с местни експерти, имащи отношения по темата. Но се смята, че резултатите са представителни за цялата общност в страната.

Институциите в България са загубили битката за вниманието и доверието на ромските общности във връзка с ваксинирането срещу COVID-19, се казва в доклада. Сред тези хора има силно и всеобхватно недоверие към този тип имунизации, силен превес на конспиративните теории и липса на доверие в когото и да е било и в която и да било институция, а немалка част споделят, че са и объркани от целия информационен поток.

Удавени в лавини от разнопосочна информация (т.нар. инфодемия), за тях официалната здравна информация е позната относително слабо и е споделяна и одобрявана от много ограничен кръг хора. Около антиваксинационните тези има изграден широк консенсус и именно те се възприемат като общоприети.

Към момента на проучването тези, които заявяват готовност да се ваксинират, са били около 5%, но не е сигурно дали те действително ще го направят.

В изследваните ромски общности има и немалко хора, които са запознати със ситуацията по отношение на пандемията от COVID-19 и ваксинирането, включително извън България. "Нашата извадка не позволява да се правят статистически обобщения, но все пак наблюденията ни показват, че именно пътуващите в чужбина и тези, които имат близки и познати там, са сред най-склонните да се ваксинират. Страните, в които представители на ромските общности пътуват в търсене на работа и по-добър живот, имат много по-високи нива на ваксиниране, отколкото България. Тези наблюдения навеждат на мисълта, че ваксинационният обхват зависи силно от институционалната среда и доверието в нея", пише още в анализа.

Във ваксинационния план, разработен от Министерството на здравеопазването беше предвидена имунизация срещу SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19) на ромското население да се случи в т.нар. пета фаза. Тя включва хора, останали без дом, без доход, както и хора, живеещи в многочислени семейства при лоши условия. Още тогава обаче здравни медиатори предупредиха, че ваксинирането сред ромите би било много трудно заради липсата на достатъчно достоверна информация.

Това коментира пред "Дневник" авторът на доклада от изследването Боян Захариев. По думите му в медийното пространство "няма добри механизми да се задържат важни послания - журналистите в студиата, вместо да контрират необосновани твърдения, го изслушват. Зрителят, както и при социалните медии, може да остане объркан. Чува различни тези - журналистиката не му помага да мисли критично", казва още Захариев.

Според него трябва да се преосмисли начинът, по който се правят ваксинационни кампании.

Изследването за "Отворено общество" констатира, че вярата в конспиративните теории, свързани с ваксините срещу COVID 19, е силно разпространена в ромските квартали на всички наблюдавани населени места. Общо 83% от анкетираните определят като вярна поне една от разпространяваните конспиративни теории по темата. На практика няма нито една важна антиваксинационна теза или теория, която да не се открива сред анкетираните.

Конспирации: "във ваксините има опасни за здравето неща, поставят се чипове"

Колкото повече хората от ромските общности са несъгласни с препоръките на здравните власти, толкова повече те вярват на възраженията срещу ваксините. Най-разпространени сред тях са конспиративните теории, свързани с процеса на създаване, производство и разпространение на ваксините като съзаклятия, в които наред с корумпирани елити участие взимат правителства, здравни власти и международни организации.

Широко разпространено е и твърдението, че болестта, която COVID-19 предизвиква, не е толкова страшна нито като протичане, нито като дълготрайни последствия за здравето и затова ваксините нямат роля в предотвратяването на подобни ефекти. На трето място, силно застъпено е разбирането, че самото ваксиниране води до тежки последствия за здравето.

В рамките на изследването приблизително двама от всеки трима анкетирани вярват, че ваксините срещу COVID- 19 са по-рискови за здравето от другите ваксини, не се препоръчват при редица хронични заболявания, имат опасни странични ефекти, не са тествани достатъчно, за тях има информация, която умишлено се укрива и в крайна сметка тези ваксини имат за цел само да увеличат печалбите на фармацевтичните компании. (Всяка една от тези заблуди е опровергавана, но очевидно недостатъчно публично и убедително.)

За много от анкетираните ваксините не носят просто риск, а гарантирана всеобща вреда.

• Приблизително всеки втори от анкетираните вярва, че ваксините срещу COVID 19 съдържат вредни вещества, водят до безплодие и стерилитет и не допринасят за намаляване на риска от смърт при заразяване.
• Повече от една трета (38%) вярват, че с ваксините се поставят чипове.
• Само 24% от анкетираните не вярват в подобно твърдение.

"Тези убеждения са в пряко противоречие с основните послания на институциите, които отговарят за прилагането на ваксинационната политика в България, и свидетелстват, че официалните институционални източници на българската държава или са били относително слабо представени в огромния информационен поток по темата, или са загубили битката за вниманието и доверието на публиката в изследваните общности", констатира изследването.

Преди да бъдат лансирани по отношение на ваксините срещу COVID-19, много от възраженията срещу ваксините са били използвани и по отношение на други масово поставяни ваксини, които безспорно предпазват от опасни предотвратими болести. "Този факт крие риск от потенциално подкопаване на доверието и в други ваксини. Данните от проучване на този етап обаче не установяват подобен риск да се е изявил в изследваните общности. В тези общности към останалите ваксини, с изключение на тези срещу COVID-19, продължава да има висока степен на заявено доверие. Това обаче може лесно да се промени на фона на регистрираното ниско доверие към здравните власти и институциите като цяло", констатират авторите на изследването.

То показва, че хората в ромските общности са силно информационно уязвими, като ниската готовност за ваксиниране срещу COVID -19 е само едно от проявленията на тази уязвимост.

"Съдържанието на масово разпространените конспиративни теории директно подкопава доверието в самите процедури и институции за опазване на общественото здраве в България и по света, представяйки ги в най-добрия случай като неефективни и некомпетентни, а в най-лошия - като прикрити и злонамерени. Доверието в подобни теории може потенциално много лесно да породи недоверие към всяка здравна, а и не само здравна политика", пишат още изследователите.

Вярват ли на лекаря, пастора и интернет

Общото доверие към информацията относно ваксините срещу COVID-19 е изключително ниско. Огромната част от анкетираните нямат доверие на никого, що се отнася до информацията за ваксините. Личният лекар, телевизията, интернет и пасторите са сред основните източници на информация за ваксините, спрямо които хората имат относително по-малка степен на недоверие.

"От това обаче не следва, че тези източници на информация действат в подкрепа на ваксинирането. В много случаи това съвсем не е така. Сред немалка част от участниците в изследването доминира не чувството за липса на информация, а на объркване и несигурност сред заливащия ги информационен поток. На този фон изграденото мнение е, че преобладаващата част от източниците, независимо дали се ползват с доверие или не, са против ваксинирането", пишат още от "Отворено общество".

От института цитират свое по-ранно изследване, в което е констатирано, че ниското доверие може да има общо и с ограничения достъп на ромските общности до здравеопазване и други важни услуги, както и с дискриминацията и враждебното говорене, които също възпрепятстват изграждането на доверие.