Депутати от четири партии предлагат легализиране на преработката на индустриален коноп

Депутати от четири партии предлагат легализиране на преработката на индустриален коноп

© Reuters



Легализиране на преработката на индустриалния коноп в България предлагат деветима депутати от четири парламентарно представени партии - управляващите "Има такъв народ", "Демократична България", "Продължаваме промяната" и опозиционната "Възраждане". За целта се предвижда промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Отглеждането на индустриален коноп е законно в България, но не и преработката му.


Вносители на законопроекта са депутатите от "Демократична България" Владислав Панев, Зорница Стратиева (и двамата са членове на "Зелено движение", което е част от коалицията) и Зарко Маринов; Пламен Абровски, Ивайло Христов и Иво Атанасов от "Има такъв народ"; Росен Костурков и Йорданка Костадинова от "Продължаваме промяната"; Даниел Петров от "Възраждане".


Депутатите предлагат цялостната преработка на индустриален коноп (Cannabis Sativa L.), без условия коя част от него може да се използва за суровини. "България има възможности да навлезе успешно в тенденцията и да развие своята зелена икономика, включително чрез производството на многообразни иновативни и устойчиви продукти, произведени на базата на индустриалния коноп", мотивират се вносителите, като според тях отглеждането и преработката на растението ще създаде устойчиви земеделски практики и щяло да развие не само селското стопанство, но и производството на модерни и търсени продукти, което ще увеличи износа и брутния вътрешен продукт.




Според вносителите на законовите промени България е била водещ производител на Cannabis Sativa L. в Европа през XIX и XX век, като в средата на миналото столетие отглеждането му е забранено от комунистическия режим, а растението е включено към списъка с растения с наркотични вещества. От 90-те години до днес отглеждането на индустриален коноп и неговата преработка е легализирана отново, като към днешна дата България е една от малкото страни членки на Европейския съюз, в която преработката на растението и производството на вторични и крайни продукти, в които то е съставна част, е строго ограничена до "предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев".


По този повод Александър Червенков от Българската асоциация за индустриален коноп коментира пред Би Ти Ви, че полетата с индустриален коноп били в интерес дори и на МВР, защото те биха довели до намаляване на търговските качества на продавания на черния пазар индийски коноп.


Психоактивното вещество, което е в индустриалния коноп, е в много малки количества и няма нищо общо с индийския коноп, обясни още Червенков. "По този начин се прави разграничението между индустриален и индийски коноп. Индийският е богат на тетрахидроканабинол (по-познат като THC), веществото, отговорно за психоактивния ефект, като в индустриалните сортове това количество е маргинално - много под 1% в много държави. При нас в момента по регламент е още по-малко", уточни Червенков и поясни, че индустриалният и индийският коноп могат да бъдат сбъркани визуално дори от експерти, но по думите му няма как измежду индустриалния коноп да има растения от индийския коноп, защото той ги потиска и при насърчаването на отглеждане на индустриален коноп това щяло да работи срещу нерегламентираното отглеждане на индийски коноп.


Запитан защо се занимава с преработка на индустриален коноп в Румъния, а не в България, Червенков отбеляза, че още през 2015 г. са създали технологии, които са патентовали и вече имат български патенти за постигане на продукти, които нямат абсолютно никакво съдържание дори от тези следи, които принципно се намират в индустриалния коноп, обаче в България по дефиниция позволението на тези граници от 0,2 процента са само в земеделската продукция, т.е. дори когато се разделят като части - листата на една страна и стъблото на друга страна, те вече не са растение и няма позволение да има съдържание, а то естествено има. "Заради този легален абсурдизъм се наложи да имплементираме технологиите в Румъния, където правят ясно разграничение и тук е точно този възел, който трябва да се развърже - да се направи разграничението между индустриалния и индийския коноп не само в растението, но и в продуктите, последващи от него", подчерта Червенков


На въпрос дали сега плаща данъци в Румъния и нейната икономика ли печели за сметка на българската от неговата дейност, той отвърна утвърдително, въпреки че работят с български служители дори и там, половината от които са устроили живота си на север от Дунав.


От своя страна д-р Цветеслава Гълъбова, която е директор на психиатрична болница "Св. Иван Рилски", се съмнява, че регулацията на индустриалния коноп ще се направи както трябва. "Необходимо е да се следи и да не се правят опити за заобикаляне на закона. Аз като лекар, чиято дейност е пряко свързана със зависимостите, особено с тази от марихуана, която е изключително разпространена, съм притеснена. Аз нямам съмнения в качествата на конопа, особено в сферата на медицината, където той наистина намира сериозно приложение и може да се каже, че за лечението на някои болести е почти незаменим. Но имам съмнения за начина, по който ще се направи регулацията. Дали ще бъдат плътно затворени всички вратички за злоупотреба, защото ако това не бъде направено, а през годините сме виждали как много пъти това не се прави, ще стане основание за допълнително разпространение на марихуаната като психоактивно вещество", отбеляза тя.


По думите ѝ разпространението на марихуаната като психоактивно вещество сред младите хора, а "за съжаление напоследък и сред не толкова младите", е изключително голямо, до степен, че лекарите когато попитат пациента употребява ли наркотици, отговорът бил "не, а когато попитат конкретно за марихуана, отговорът е - е, да, разбира се", особено сред младите хора и "за съжаление има много сериозен бум на психозите след употреба на психоактивни вещества".


Според нея се започвало с марихуана, която се води лек наркотик, но с която се отваряла вратата за тежките наркотици. "Това, което наблюдаваме в нашата болница от 5-6 години, е увеличение на броя на психозите след употребата на наркотици. При употреба на марихуана на употребяващия му става леко, весело, безкритично и ако в този момент се намери услужлив човек да му подаде и нещо друго, портата се отваря широко и след това много лесно се разгръщат психотични епизоди", изказа се критично д-р Гълъбова по отношение на марихуаната, но иначе тя би използвала коноп за лечение, но преди да се направи това, трябвало да се направи разяснителна кампания.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK