Руският газ спря, но засега това не изглежда страшно: въпроси и отговори след решението на "Газпром"

© Reuters

Часове, след като "Газпром" обяви, че спира доставките на природен газ за "Булгаргаз" заради отказ на България да плати в рубли, правителството отговори, че е подготвено за този сценарий и подаването на газ към консуматорите по никакъв начин няма да бъде намалявано. Енергийният министър увери, че е осигурено достатъчно количество в запас за месец напред, а вицепремиерът Асен Василев заяви, че има достатъчно газ от алтернативни източници както за потребление, така и за транзит, дори и преди да бъде пуснат газовият интерконектор с Гърция.

Все още е трудно да се правят прогнози какво ще е въздействието на решението на Москва върху икономиката и потребителите в България, но първите коментари на специалистите са, че има изгледи то да не се окаже толкова тежко, колкото обичайно се смята, и да бъдат намерени пътища за преодоляването му. "Дневник" събра информация по някои от най-често задаваните въпроси.

Колко газ ползва България и силен ли ще е ударът?

"Въпреки че България е почти изцяло зависима от руския газ, ако се стигне до пълно прекъсване на доставките, това няма да има критично въздействие върху България, тъй като отоплителният сезон приключи, а именно топлофикациите са най-големият потребител на газ у нас", припомня "Капитал".

По официални данни през 2021 г. България е получила около 3 млрд. куб. метра природен газ от "Газпром". Според оценките на експерти това е обичайното потребление за страната в рамките на година. Договорът с руската компания изтича в края на годината. В сряда (27 април) вицепремиерът Асен Василев заяви, че страната се е подготвила за евентуално рестриктивно решение на Москва и има резервирани достатъчно позиции за доставки от алтернативни източници. По думите му от съседните страни България може да получи 20 млрд. куб. метра газ годишно.

Кои са алтернативните източници?

През 2013 г. България договори вноса на 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан годишно, който покрива около една трета от потреблението в страната, но заради забавяне на строежа на връзката с гръцката газопреносна система, страната все още не получава пълните количества природен газ, а около една трета през съществуващото трасе и връзката "Кулата - Сидирокастро". Важен детайл е, че азерският газ е обвързан с цената на петрола и засега е по-евтин.

Наскоро правителственият говорител Лена Бориславова заяви, че в края на март изтича подписан анекс за ограничени доставки, а днес Асен Василев обясни, че подписът е на бившия директор на "Булгаргаз" Николай Павлов за доброволен отказ на 60% от газа от Азербайджан, като те ще започнат в по-голям обем от юли.

Газовата връзка с Гърция, която ще осигурява 3 млрд. куб. м., и чийто строеж продължава от години ще е готова до края на юни, според обясненията на Кирил Петков, който на няколко пъти посети обекта. Пускането и в експлоатация обаче е предвидено за септември.

Най-важното за спрените доставки - тук.
Как правителството отговори на "Газпром" - тук

Най-непосредствената алтернатива на доставка на газ е хранилището в Чирен. Още през февруари енергийният министър заяви, че добивът от него е спрян, като превантивна мярка предвид очакваните действия на "Газпром". По думите му понастоящем са запълнени 18% от обема му. При капацитет от 550 млн. куб. м., това означава налични 99 млн.

Наскоро по време на парламентарен контрол Николов заяви, че сред алтернативите на руския газ са терминали за втечнен газ от Гърция и Турция и доставката оттам. Часове след спрените доставки вицепремиерът Василев обясни, че от съседните страни могат да се доставят 20 млрд. куб. метра годишно. С Хърватия пък се обсъждат суапови сделки с втечнен газ, доставян по Южния газов коридор.

Колко ще струва газът от алтернативни източници?

На 6 април енергийният министър Александър Николов съобщи, че най-добрият сценарий при доставка от заместващи източници е увеличаване на плащаната от България цена с около 40%. Според обявените от вицепремиера Василев в сряда (27 април) разчети поскъпването ще е най-много с 20 на сто, и то при доставки само за България, а при транзитиране цената ще падне още. Премиерът Кирил Петков напомни, че договореният с Азербайджан газ е четири пъти и половина по евтин от руския, което след пускането на гръцкия интерконектор ще компенсира разходите.

Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев лансира друга теза - че България ще може да претендира с арбитражно дело за всички допълнително изразходени пари за доставка на газ, заради действията на "Газпром". Прогнозата му е, че подобно дело може да бъде спечелено сравнително лесно от държавата.

Притеснително ли е за потребителите?

"България няма от какво да се притеснява", коментира Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията. Пред БНР той посочи, че българската индустрия, работеща на газ, използва количества, които дневно могат да се осигуряват от съседни страни.

"В краткосрочен план, до следващия отоплителен сезон следва да се работи за осигуряването на българските граждани и бизнеса. Натискът върху цените на горивата не е спрял. Спирането на газа едва ли ще има непосредствен ефект върху него", коментира още Стефанов.

За какво най-много се използва газ?

Освен топлофикациите, най-големите консуматори на газ са стъкларските и химическите заводи. Те обаче могат да ползват алтернативни горива, като амоняк, или да свият временно производството, посочва "Капитал". Според изданието проблем може да се окаже дейността на "Лукойл Нефтохим", който използва газ при рафинирането на петрола, но количествата в "Чирен" и вносът на азерски газ ще осигурят дейността му.

Бившият член на Съвета на директорите на НЕК (1993-1996) Еленко Божков посочи пред "Нова телевизия" сред потърпевшите от евентуално намаляване на доставките хлебозаводите, част от които според него нямат алтернатива на употребата на природен газ.

Ще се отрази ли на топлата вода?

Битовите потребители на природен газ са 2% от цялото потребление на природен газ в България, могат да бъдат запазени, обясни Еленко Божков. По думите му особено внимание трябва да се обърне на топлофикациите, които макар да приключват отоплителния сезон, продължават да са важни заради подаването на топла вода. Той посочи като рискови топлофикациите в Пловдив и Плевен, като обясни, че са на газови турбини и няма как да бъдат заменени.

От EVN, която оперира "Топлофикация-Пловдив" коментираха пред "Дневник", че тя е в състояние да гарантира с алтернативно на природния газ гориво, подгряването и снабдяването с топла вода за своите 31 хил. клиенти в града.

"Компанията оперира не една, а три отделни производствени мощности, две от които могат да работят освен с основното си гориво природен газ, така и с промишлен газьол като резервно гориво", посочва от там. В отговорите до "Дневник" се уточняват че двете мощности (с общо 5 нови водогрейни котли) са в състояние да покрият изцяло потреблението на топла вода в града, дори третата им мощност - когенерационната централа, която работи само с природен газ, да остане напълно без захранване.

Как може да реагира България?

Властите вече отхвърлиха напълно възможността да отстъпят и да започнат да плащат доставките от "Газпром" в рубли.

Премиерът Кирил Петков заяви, че България ще преразгледа договорите си с "Газпром", включително тези за транзит през газопровода "Балкански поток", от който се захранват Сърбия, Гърция, Северна Македония и Унгария.

В четвъртък (28 април) вицепремиерът Асен Василев и министърът на икономиката Александър Николов ще пътуват за Брюксел. В сряда председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ще има общ европейски отговор на спрените доставки за България и Полша. Очаква се след разговорите да стане известно какъв ще е той.