© Юлия Лазарова
Според "Репортери без граници" новото българско правителство е отслабило хватката върху медиите
Отсъствието на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта и отслабването на модела за корумпиране, превземане и контролиране на медии в България заради политически и бизнес интереси, който се изгради докато управляваха, изглежда, се оказва достатъчно "Репортери без граници" (RSF) да не посочи тази година страната като последна по свобода на словото в ЕС и в Югоизточна Европа.
Състоянието на тази фундаментална за демокрацията свобода продължава да е проблематично, но я няма констатацията от 2021 г. за "много тревожна ситуация". Освен това изрично се посочва, че след идването на новото правителство у нас в края на 2021 г., "хватката върху медиите" е отслабена.
Това е част от оценката в разпространения днес годишен доклад на RSF за свободата на словото по света, съвпадащ със Световния ден за свободата на пресата. В него България е на 91 място от 180 обхванати в изследването държави. Но този скок нагоре в списъка с 21 позиции спрямо 112-то място през миналата година се дължи на преди всичко на промяна в използваната методология, а не на някакво сензационно подобряване. Авторите изрично подчертават, че тазгодишният списък е несравним с предходните.
"Молдова и България изпъкват тази година благодарение на смяната на правителството и надеждата, че тя е донесла подобряване на положението на журналистите, макар олигарси все още да притежават или контролират медии", се казва в доклада.
Споменаването с Молдова (скок с 49 позиции до място №40) е ясен знак каква промяна имат предвид авторите: в самия край на 2020 г. проевропейският кандидат Мая Санду победи на президентски избори откровено промосковския държавен глава Игор Додон, а през юли това бе повторено и на парламентарни избори. В България ефектът е от служебните правителства след пролетта и коалиционното на Кирил Петков бе сформирано в средата на декември 2021 г.
Освен политическия фактор, очевидно за подобрените позиции на България важна е и сигурността на журналистите. Случаи на физическо и полицейско насилие на представители на медии през миналата година не е имало, докато в Гърция (108-о място, слизане с 38 позиции в списъка) известният криминален репортер Йоргос Караивас бе застрелян с 6 куршума пред дома му. Друг шокиращ случай бе убийството в Нидерландия, място №28, слизане в класацията с 22 позиции) на Петер де Врийс.
Как изглежда Европа в годишната класация на "Репортери без граници" за 2021 г.
Индексът се основава на оценка от 0 до 100 точки, които се поставят на всяка държава - 100 е най-добрият резултат (най-високото възможно ниво на свобода на печата). Класацията за поредна година се оглавява от Норвегия с 92.65 точки. Най-лошият резултат 0 - показва най-ниско ниво на свобода на медиите и на него е Северна Корея.
България на практика е по средата и получава 59.12 точки и оценката, че ситуацията е "проблематична". Останалите оценки са "добра", "задоволителна", "трудна" и "много сериозна".
Преди България са страни като Унгария (85), Сърбия (79), Румъния (56) и Северна Македония (57).
От организацията се срещнаха през март с премиера Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова в Париж, като според съобщение на организацията българският министър-председател ги е поканил да участват в бъдещи законодателни дебати по теми, свързани с медиите. От "Репортери без граници" тогава обявиха още, че с Петков "са били обсъдени конкретни мерки за предприемане на важни предизвикателства пред свободата на печата в България и гарантиране на правото на информация в ЕС".
Новата методология
Експерти на организацията, разработили новата методология, описват определението за свобода на медиите, което стои в основата на сравнението:
Карта на световния индекс за свобода на словото
Оценката се изчислява въз основа на два компонента:
- количествена оценка на злоупотребите срещу журналисти във връзка с работата им, както и срещу медии
- качествен анализ на ситуацията във всяка държава или територия въз основа на отговорите на специалисти по свобода на печата (включително журналисти, изследователи, учени и правозащитници) на въпросник на "Репортери без граници".
Индексът представлява моментна снимка на ситуацията в 180 държави и територии през календарната година (януари - декември), предхождаща публикуването му. Въпреки че излиза в началото на месец май, той трябва да се разглежда като точно отражение на ситуацията към момента на публикуването.
Но когато ситуацията със свободата на печата в дадена страна се промени драстично между края на оценяваната година и публикуването, данните се актуализират, за да се вземат предвид възможно най-новите събития. Това може да е свързано с нова война, държавен преврат, безпрецедентно или много необичайно голямо нападение срещу журналисти или внезапно въвеждане на крайно репресивна политика. За индекса за 2022 г. тази изключителна процедура беше задействана за Русия, Украйна и Мали.
