За Румен Радев е "парадоксално" натискът от ЕС към София да е по-голям отколкото към Скопие

За Румен Радев е "парадоксално" натискът от ЕС към София да е по-голям отколкото към Скопие

© Президентство на Република България



Натискът към България за съгласие за започване на преговори на Република Северна Македония (РСМ) с Европейския съюз е огромен. Това е парадоксално - натиск към държавата членка в голямата си част, в по-малката част - към страната кандидат, натиск заради неразбирането на дълбочината на историческите проблеми." Това коментира президентът Румен Радев по време на конференция под наслов "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония", която се провежда под неговия патронаж в НДК. Форумът е организиран от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и Македонския научен институт (МНИ) под патронажа на държавния глава. Конференцията е в памет на Гоце Делчев, от чиято гибел днес се навършват 119 г.


По думите на Радев натискът е бил особено силен на проведените през миналата година два европейски съвета, които бяха готови да разгледат въпросите по разширяването, но това не се случило, понеже българската позиция е била отстояна.


"Използват се всякакви методи за лобиране и натиск върху България чрез нашите съюзници и европейските институции за вдигане на ветото за старт на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС", изрази недоволство държавният глава.




Представители на три формации в управляващата коалиция - "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" отрекоха да е оказван натиск върху правителството за вдигане на ветото върху Северна Македония и започване на преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз.


Президентът подчерта, че големият въпрос, който предстоял пред българската политика и общество, бил кога България ще даде съгласие за начало на преговорния процес на Скопие. "Винаги съм твърдял, че това трябва да бъде, след като се промени конституцията и се впишат македонските българи на равноправна основа с другите части от народи", припомни държавният глава. Според него това трябва да стане преди началото на започване на преговорите, защото по думите му вече имало много събития и процеси, които са довели до "загуба на доверие" от страна на българските политици и всички в България, които гледат на казуса през призмата на официалната българска позиция.


Държавният глава заяви, че промяната на македонската конституция и вписването на една думичка - "българи", редом с другите народи означавало, че Северна Македония приема европейската идея и Копенхагенските критерии за членство. Радев коментира, че ако парламентът в Скопие и управляващите нямат политическата воля да демонстрират съгласие с Копенхагенските критерии в най-важната им част - човешките права и недискриминация, тогава "за каква национална цел говорим в нашата съседка да се стреми към ЕС". Президентът добави, че вписването на македонските българи в конституцията щяло да бъде ясен знак и категорична заявка, че Република Северна България е готова да бъде член на ЕС.


Румен Радев запита какви били механизмите, с които ЕС ще гарантира не просто българския национален интерес, а ще гарантира "своята устойчивост" по този проблем - дали в процеса по стабилизиране и асоцииране, дали в преговорната рамка, с каква пътна карта, или ще предложи на България да направи "едностранни декларации, които нямат правно обвързваща сила".


Президентът заяви още, че той е "за" България да отвори вратата на преговорите, когато "видим ясни гаранции за устойчив и необратим процес по защита на нашето културно-историческо наследство".


По думите му през последните три десетилетия България е направила много, включително това, че тя беше първата, която призна Македония като държава в началото на 1990-те години. "Безусловно подкрепяхме членството на РСМ в НАТО, подавахме ръка в бедствия и кризи. Но ако ние провеждахме тази приятелска политика, тя не срещна реципрочна политика от другата страна. И в момента се води антибългарска политика с участието на политици, партии, медии", настоя Радев и подчерта, че коридор 8 е останал само в сферата на декларациите, а Договорът за добросъседство от 2017 г. не се изпълнявал. Освен това била блокирана работата на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.


Според държавния глава въпросът за членството на Северна Македония засягал бъдещето на ЕС, дори това да не се осъзнавало от европейските институции и останалите страни членки на Общността. "На този фон ни предстоят важни решения и нелека дилема - как да направим така, че възможно най-бързо да започнат преговорите, като в същото време поставим ясна бариера пред войнстващия македонизъм, отстоим нашата история, култура, идентичност и да защитим правата на нашите граждани", изтъкна още Радев.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK