© Велко Ангелов
Повечето българи смятат, че гражданското участие води до по-добра работа на институциите, но в същото време две трети от хората не са взели участие в нито една гражданска или политическа активност през изминалата година - това сочат данните от социологическо проучване на фондацията "Софийска платформа" за състоянието на демокрацията и гражданското участие в България.
Проектът е пилотен и цели да състави "Индекс на гражданско здраве в България", който отчита едновременно всички възможности за участие на гражданите в обществения живот и условията за неговото реализиране. Първите резултати, оповестени от платформата, сочат, че нивото в България е средно - 4.88 по десетобалната скала.
Индексът е конструиран така, че всеки индикатор е приравнен на числова стойност в интервала от 0 до 10, където 0 е най-ниската стойност на индекса (абсолютно влошено гражданско здраве), а 10 е най-високата (много добро гражданско здраве). Използвани са общо 1016 индикатора, които са получени от различни методи и информационни източници - социологически изследвания в различни целеви групи, анализ на приложимите документи, ситуационен тестинг и правен анализ. Проучването е проведено сред 1382 пълнолетни българи в периода февруари - март 2021 г. Приложението на индекса за 2021 г. е дело на социологическа агенция "Глобал Метрикс".
И двете поставят демокрацията в състояние на ерозия и правят съществена нуждата от стимулиране на участието. Целта на проучването е да създаде механизъм за измерване и устойчиво проследяване на промените на обществените нагласи в България в бъдеще
Освен резултатите за цялата страна, изследването има и част, фокусирана конкретно върху Враца. Районът, посочват изследователите, е интересен пример заради две противоположности - намира се в най-бедната част на България, същевременно впечатление с активността си, както от бизнеса, така и на неправителствено ниво. В скоро време се очаква да излезе и фокусирано изследване на гражданското здраве в групата на младежите между 12 и 18 г.
На кого вярваш, в какво участваш
Две трети (66.7%) от участниците в проучването декларират, че през последните 12 месеца не са проявявали каквато и да било форма на гражданска и/или политическа активност - не са участвали в протести, консултации, срещи, не са подавали жалби, не са подкрепяли каузи и др.
В същото време 59% от анкетираните смятат в по- голяма или по-малка степен, че гражданското участие води до по-добро качество на изпълняваните от властите политики и работата на институциите като цяло.
"Занимаваме се от почти 10 години с история на близкото минало и гражданско образование. Като инструмент, който мери нивата и условията за гражданското участие в България, а оттам и състоянието на демокрацията, проучването е естествено продължение на нашата работа. Целта на индекса е да създаде механизъм, който да показва моментното състояние на демокрацията, да маркира добрите примери и проблемите, и да дава идея за решаването им", коментира пред "Дневник" Борислав Димитров, заместник-директор на "Софийска платформа".
Добави, че се планира инструментът да се прилага ежегодно и да бъде усъвършенстван като методология.
"Това е важен инструмент за нас, надяваме се, че ще е важен и за обществото. Ако не искаме да залитаме в недемократични форми на управление, това е един хубав компас", обобщи Димитров.
Резултати сред пет целеви групи
Индексът има 5 целеви групи - широка общественост, деца, уязвими групи, представители на институции и НПО, групи за натиск и неформални групи. Той е приложен на национално и на общинско ниво (пилотно за община Враца).
Показателите, които са в основата на индекса за гражданско здраве, са групирани в 5 основни модула - гражданственост, институции, капацитет на гражданския сектор, специфични групи, оценка на потенциалното въздействие на гражданското участие. Те са със съответните подкомпоненти, които отново са с резултати по десетобалната система:
Гражданственост - 4.50 (при теоретични граници минимум 0 и максимум 10)
Стойностите на компонентите общностен живот (6.66), гражданска грамотност (4.83) и гражданско участие - перспективи (5.14) са отчетливо по-високи от средната стойност на модула, а и от тази на цялостния индекс. Въпреки това нивата на участие са ниски. Общностният живот пък е основно затворен в тесния кръг на приближените (семейство, роднини, приятели).
Резултатите в този модул показват и отчетлива отстраненост от политическия живот: слаба активност за участие в различни политически дейности като посещение на предизборни кампании, участие в политически дискусии и др.
Въз основа на тези данни основната препоръка е да се повиши нивото на гражданско образование. Това е условие за последващи стъпки за насърчаване на гражданско участие както на местно ниво - за решаването на проблеми в общността, така и на национално и наднационално ниво.
Институции - 3.95
Модул "Институции" получава най-ниската стойност от отделните модули на индекса и значително по-ниска от средната стойност на самия индекс. Наблюдава се висока степен на нормативност на отношенията граждани - институции. Въпреки че правната рамка на гражданското участие е като цяло добре развита, прилагането ѝ често е оценявано като формално и неефективно. Резултатът от подобен тип разминаване между законодателната рамка и реалното ѝ прилагане е ниско доверие на гражданите в капацитета на институциите и тяхната роля за решаване на реални проблеми. Така например 45% от гражданите смятат, че институциите нямат интерес да ги включват в процеса на вземане на решения, а според 38% от анкетираните институциите не желаят и да се променят. За 29% институциите не разбират гражданските интереси и не умеят да оценяват последиците от своите действия (23%).
Капацитет на гражданския сектор - 4.01
Стойността на индекса, формирана за третия модул, макар и по-висока от тази за институциите, отразява основни дефицити на гражданско здраве в България:
- Силна концентрация на НПО основно в столицата и големите градове.
- Малка членска маса.
- Ограничен брой доброволци.
- Ниска степен на включеност на НПО в институционализирани форми на гражданско участие (работни групи, съвети и др.).
- Слаба мотивация на институциите да организират пълноценни и ефективни обществени консултации.
- Липса на ресурси и капацитет за участие в обществени консултации.
- Недобра обезпеченост с финансови и човешки ресурси.
- Трудно поддържане на екип на постоянни трудови договори.
- Слаба готовност за включване на гражданите в НПО.
- Ниско доверие в работата на НПО от страна на гражданите.
Тези резултати, според организацията, отразяват ефектите от продължаващи с години структурни проблеми. Неслучайно най-големият дял респонденти (45%) се фокусират върху необходимостта да се повиши доверието в работата на администрацията, за да се повиши участието на гражданите и гражданското общество като цяло в процеса на изработване на политики.
Специфични групи
Стойностите на индекса, описващи детското участие, са сравнително по-високи от тези на уязвимите групи. Това до голяма степен се дължи на защитената среда на училището и ясния адресат на действието, но и на заявената висока готовност за бъдещо участие. Участието сред децата е разпознато основно през изразяване на лично мнение и поемане на инициатива относно "моето лично развитие". В сравнение, по-общото застъпване за "децата, като цяло" е по-слабо проявено. Участието е често разпознато и през детски инициативи, подкрепяни от възрастни или отчитане на мнение/лобиране пред възрастни по въпроси, "които ме засягат конкретно".
Отново прави впечатление (както и пълнолетното население), че активностите, в които участват децата, са преди всичко свързани с благотворителни каузи, доброволчество в подкрепа на нуждаещи се и инициативи на ученици от същото училище. Значително по-малък процент са се включвали в местна младежка група, проект с цел облагородяване на средата, в която живеят или доброволческа дейност, и/или проект с цел позитивна промяна в местната общност.
Като цяло е отбелязана слаба информираност и инициативност на децата. Все още слаба е и готовността на институциите да включват деца и младежи до 18-годишна възраст в процеси на вземане на решения или при формиране на политики, които се отнасят до тях. Инициативите, организирани от институциите по отношение на детското участие, са ограничени по обем и съвсем спорадични.
Участието на уязвими групи се характеризира със следното:
- Слаба запознатост с възможностите на гражданското участие за решаване на проблемите в общността.
- Възприемане на изборите като единствен инструмент за промяна на ситуацията в
страната.
- Ниска степен на сътрудничество чрез институционализирани форми на съвместна
дейност (клубове, НПО, организации).
- Ниска степен на политическо участие.
- Слаба резултатност при постигане на промяна на микро (квартал, населеното място) и
макро ниво (страната като цяло).
- Слаба социална кохезия, слабо социално взаимодействие.
- Затваряне на доверието основно до интимния кръг на частното пространство (семейство, роднини, приятели).
- Ниска степен на готовност за действия срещу корупцията.
- Наличие на дискриминация.
Оценка на потенциалното въздействие на гражданското участие - 7.05
Резултатите от Модул 5 показват висока оценка на респондентите за потенциала на гражданското участие да предизвика положителна промяна. 59% от анкетираните смятат в по- голяма или по-малка степен, че гражданското участие води до по-добро качество на изпълняваните от властите политики и работата на институциите като цяло. Както индексът показва и в другите си модули, на формално ниво институциите имат на разположение широк набор от форми за включване на гражданите в процеса на взимане на решения. Остава обаче въпросът за тяхното прилагане на практика. Необходимо е изграждането на административен капацитет, посветен изцяло на комуникации и партньорство с гражданското общество.
Какво показват резултатите
Фондацията обобщава няколко основни извода от проучването :
- Резултатите показват добри основи за гражданско участие в страната, произтичащи от сравнително добрата правна рамка, но все още реалните практики и реалната гражданска активност са на много ниско ниво.
- Съществуващият граждански сектор се отличава с ораничен капацитет за активно участие в процесите на формиране на политики също, основно поради липса на ресурси (материални и човешки), но и на експертен капацитет за активно участие.
- Неумение за диалог на институциите с гражданите, но и апатичност. Все още обратната връзка и достъпът до институциите остават на ниско ниво. Оценката за институциите също е критично ниска. Макар и към момента да са създадени механизми и устойчиви форми на включване на гражданския сектор в процеса на правене на политики, голяма част са неефективни
Всичко това води до формирането на политики, които не са базирани на широк обществен дебат и реално включване на заинтересованите страни. Това прави гражданите апатични и ги изолира от обществените теми. Тази среда става добра хранителна основа за агресивни корпоративни интереси, корупционни практики и води до допълнително дистанциране между институциите и гражданите, което се отразява негативно на резултатите от работата на институциите.
