Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия

Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия

© Велко Ангелов



Тази седмица излязоха данните от национално представително проучване за нагласите на българите "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия".


То е направено от изследователска и консултантска компания "Естат" по метода "лице-в-лице" сред 1002 пълнолетни български граждани, подбрани по пол, възраст и тип населеното място. Периодът, в който е проведено проучването е между 16-ти и 28-ми април 2022 г.


Ето някои от по-интересните акценти в него:





Въпросът не тества реални знания, а декларирана информираност и трябва да се отчита, че има и престижен характер. Действителният дял на информираните вероятно е значително по-нисък. Сред "запознатите" преобладават мъжете, хората над 50, жителите на провинциалните градове, висшистите, лицата с ниски доходи, подкрепящите Русия в конфликта и избирателите на БСП и на ГЕРБ.



Въпросът има престижен характер, доколкото респондентите самоопределят запознатостта си по темата. Може да се предполага, че реалният дял на информираните е значително по-нисък от декларирания. Вероятно мнозина знаят, че редица европейски държави са против Съединението, но на малцина е известно, че Русия е една от тях. По информирани са мъжете, хората над 50, завършилите университет, жителите на малките градове, привържениците на ГЕРБ, ДБ и Възраждане.



Едва всеки пети е запознат с факта, че Русия (СССР) е обявявала война на България. Дори сред знаещите това, има колебания кога точно се е случило. Нивото на запознатост е над средното сред хората над 50, завършилите университет, лицата с висок доход и гласоподавателите на ДБ и ГЕРБ.



Според 40 на сто съветското военно присъствие в средата на 40-те години има положително влияние, а малко под една четвърт мислят обратното. На противоположни позиции застават избирателите на левите формации и маргиналните групи, от една страна и на десните партии и по-елитните прослойки, от друга.



Въпросът силно поляризира общественото мнение, особено на база на подкрепата за Русия и Украйна, и политическите пристрастия. Първата позиция въплъщава емоционалната гледна точка към Русия, като "братски" страна, народ и "закрилник". Втората е по-скоро рационална и съчетава както виждането, че всяка политика е прагматична, така и за целенасочена враждебност на Русия към страната ни през годините.



Българските медии доминират изразено, като делът им сред възрастните, живеещите на село и подкрепящите Украйна надхвърля 90 на сто. Руските медии са следени над средното от мъжете, хората над 30, висшистите, в София и областните центрове, избирателите на БСП и Възраждане. Аудиторията на украинските медии е със сходен профил, но много по-малък общ обхват. Западните медии са "запазени" за елитните групи и десния електорат. Социалните мрежи обхващат почти поравно проруската и проукраинската гледни точки. Следени са от по-младите и образовани граждани.



Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на областните центрове, избирателите на БСП и ИТН. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30, столичаните, избирателите на ГЕРБ, ДБ и ПП. Индиферентната гледна точка доминира и е почти поравно разпределена сред социалните прослойки и електоралните групи. Поне на декларативно ниво, избирателите на Възраждане заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция.



Твърде малка част от застъпниците Русия в лично качество се застъпват за подкрепа за тази страна от България. Две трети от българските граждани застават зад позицията за неутралитет, като тя се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели. Над средния е делът на обявилите се, че България трябва да застане зад Украйна сред младите, завършилите университет, столичаните и избирателите на ГЕРБ, ДБ и ПП.



Положителното отношение към бежанците от Украйна надхвърля двойно отрицателното. Състраданието и загрижеността се срещат най-вече сред жените, хората до 30, висшистите и столичаните, както и десните избиратели. 4 от 10 симпатизанти на БСП гледат на бежанците негативно, като по този показател те изпреварват значително дори и тези на Възраждане.



Привържениците на членството на България имат крехък превес над неговите противници. Въпросът много ясно разделя хората според техния социален статус и политически симпатии. Сред младите, образованите, столичаните и десните избиратели над две трети подкрепят членството в Съюза. На другия полюс са възрастните, жителите на областните градове и на селата, поддръжниците на Русия, на БСП и на Възраждане, сред които противниците на членството са около и над три четвърти.



Съотношението между двата "лагера" по отношение на членството се мултиплицира и във въпроса за гласуването на хипотетичен референдум. Привържениците на НАТО са изразено мнозинство в София и сред избирателите на ГЕРБ, ПП и ДБ. Сред останалите групи и прослойки разликите са минимални или има превес на противниците.



"Стратегията" за мимикрия, подвеждане и заблуждаване на съюзниците ни е завладяла трайно българското общество и доминира почти всички групи и прослойки. "Снишаването" допада особено на жените, хората над 50, жителите на областните градове, хората с основно образование и избирателите на БСП, Възраждане, ДПС и ИТН. Дори сред симпатизиращите на Украйна, 41 на сто предпочитат да не бъдем активен и лоялен член на НАТО.


Основни изводи от проучването


Българинът не познава добре историята на двустранните отношения. По-запознати са възрастните, при това основно от старите учебници. Непознаването на историята води до неопределеност на нагласите по отношение на войната и до невъзможност за заемане на ясна гражданска позиция.


Страхът от световна война и ядрен апокалипсис обхваща над три четвърти от българските граждани. Малцина са склонни да защитят страната си във война, мнозинството декларира, че ще се скрие или избяга.


Украинските бежанци се подкрепят главно на думи. Делът на хората, които са ги подпомогнали е над четирикратно по-малък от този на симпатизиращите им. Подкрепата за НАТО се радва на крехък превес. Налице е двойствено отношение към Съюза - той да ни защити при агресия, а ние да не спазваме съюзническите си ангажименти и да се "снишаваме".


Всеобщият страх подхранва доминиращата позиция за "неутралитет", зад която застават дори и твърдо симпатизиращите на Русия във войната.


Темата за Украйна силно поляризира обществото. Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в големите градове и тези с добри доходи, както и десните избиратели. Зад Русия и против пакта са по-възрастните, необразованите, живеещите в селата и малките градове и електората на БСП и Възраждане и донякъде на ИТН и ДПС.


Българинът е объркан в морето от информация за войната, която като цяло подлага на съмнение. Водещ източник са българските медии.


Тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи и обхващат цели социални и демографски групи и прослойки.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK